Г-н Никодим, как оценявате състоянието на пътищата в България?
 - Добре е да си дадем сметка, че ситуацията с пътищата в България не е много добра, но и в други страни пътищата са в подобно състояние. За разлика от западните страни - първите членки на ЕС, България отскоро получава средства от европейските фондове за инвестиции в инфраструктура, и то от много ниска стартова позиция, т.е. страната трябва да се погрижи за пътища в много тежко състояние. Не може за кратък период от време да се направят много неща – в този смисъл не бива да се правят сравнения със страни като Германия, Франция, Англия.
Кое е важното: да построите добра транспортна инфраструктура, не само пътища. Но целта не е само да ги построите. Веднъж построени, те трябва да бъдат поддържани. Така е навсякъде. Много от правителствата не мислят много за поддържането на инфраструктурата. В много страни пътната инфраструктура е деградирала – става все по-лоша и по-лоша поради липса на средства за поддържането й. Това има влияние върхумобилността, безопасността, върху околната среда и върху стойността на пътищата. Пътищата губят от своята стойност, щом не се поддържат. Също както и цената на една къща пада, ако не влагаш средства в обновяването й. Колкото повече отлагаме грижата за пътищата си, толкова повече средства ще са необходими за поддръжката им. Ние сме загрижени за това, което се случва с пътищата в много страни, защото без пътища няма икономика.

Коя е най-добрата система финансираща поддръжката на пътищата?
 - Изглежда, че все повече вървим към решението "заплащане според ползването". Сега плащаме такси: за регистрации, за застраховки,  акцизи за горивата, но приходите не отиват за поддържане на пътищата. Много от страните, дори и тези, които използват винетна система, пак не прилагат пълна справедливост, защото закупилият винетката не използва пътя през цялото време, за което я е платил. Трябва да се върви към заплащане според реалното използване на пътя. Това е, от една страна. Вторият проблем е, че правителствата използват събраните пари не за поддържане на пътища, а за други нужди. Ние защитаваме идеята събраните от тази система пари да се върнат обратно за подобряване на пътната инфраструктура, за да я направим по-сигурна и безопасна, по-ефективна и по този начин да повишим мобилността на хората. Ако аз плащам, защото ползвам пътя,  трябва да получавам съответната услуга – добре поддържан път. Магистралите обикновено са поддържани – имат бензиностанции, места за почивка. Това трябва да е концепцията за всички пътища.
Евровинетката не е добра система – парите отиват за подобряване на транспорта. Повечето от парите отиват за субсидии на железници, магистрали, но не и за обикновените пътища.
Най-доброто заплащане е на  изминато разстояние - според типа път, вида превозно средство и според частта от деня. Но това е система, свързана с използването на сателитна информация. За да бъде тя въведена, е необходимо време и  пари. Това е най-справедливата система. Но пак повтарям, може да се използва, ако парите се връщат обратно за ремонта на пътища.

Какви средства се използват за поддържане на пътища в страните от Европа?
 - Това много трудно може да бъде установено. Опитахме се да определим цената на пътищата в Европа и да получим информация какви средства се използват за поддръжка. Оказа се, че е много трудно да се доберем до цифрите. Второ – много държави не правят разлика между инвестиции в реконструкция и инвестиции за поддържане. Те не знаят дали дадени средства са за поддържане, за спешен ремонт или обичайна поддръжка. Но това, което успяхме да установим, е следното. Пътната мрежа в Европа е 5.5 млн. км, според най-ниската й оценка тя "струва" над 8000 млрд. евро, или 8 трилиона евро. В много страни виждаме, че процентът, който се отделя за поддържане, е под 1% от тази стойност. Това е много малко. Това означава, че ще са необходими повече от 100 години, за да бъдат доведени пътищата до подходящото ниво.

Интервюто взе Милена ВАСИЛЕВА