Доц. Столаров, как започвате 2013-2014 учебна година?
- 2013-2014 учебна година е едно бъдещо наше начинание - да продължим Академичното архитектурно ателие, което започна през септември 2012 г., и то да изпълни своите ангажименти към студентите. Освен това предлагам един нов курс, който се основава на интереса към обществените пространства, и този курс се нарича "Обновяване, реконструкция и адаптация на обществените пространства", като за пример остава град София. Това е една възможност за обучаване на студентите в тази важна за тях област - намесата в градската структура.

Може ли да разкажете накратко за програмата на НБУ - архитектура в хуманитарен ВУЗ, сравнително скоро?
- Този въпрос е може би една от най-интересните за департамент "Архитектура" в НБУ възможности, защото архитектурата като специалност обикновено е ситуирана в технически университет или в политехника, или в една художествена академия. Докато тук ние има възможността да намерим онзи образ на архитектурата, който е по-близък до човека. Не трябва да забравяме, че историята на човешката култура се съдържа в литературата и в архитектурата. Затова мястото на архитектурата в този хуманитарен университет е една възможност за всички нас, които преподаваме архитектура, една възможност за студентите, които изучават архитектура.
Неслучайно поканихме проф. арх. Даниел Либескинд като ръководител на първата работна седмица към Академичното архитектурно ателие, защото той схваща архитектурата не само като една техническа възможност за изграждане на пространството, не само като една образност в смисъл на визуалната архитектурна същност, но и архитектурата като философия, архитектурата като разбиране на света, архитектът като "адвокат на обществото" в съвременния свят. Затова и смятам, че спецификата на департамент "Архитектура" в Нов български университет е в тази посока.
Ние, разбира се, ползваме и онзи опит, който още в 20-те години на миналия век БАУХАУС, ВХУТЕМАС, ЕСПРИ НУВО, ЖИВСКУЛПТАРХ - всички онези нови движения на съвременната архитектура направиха от архитектурното образование, т.е. една грижа за общо възпитание, за създаване на една художествена култура, започвайки в тези образователни единици, каквито са били в БАУХАУС т.нар. работилници, в които като определящи формообразувателната част на архитектурното образование са тези първомайстори на съвременната архитектура - тогава Махоли-Наги, Йоханес Итен, Марсел Бройер и самият Гропиус, Майер, Кандински - всички тези, които са участвали в архитектурното образование.

Вие сте преподавал и сте работили в чужбина - какви добри практики могат да бъдат модел?
- Да уточним - това е предимно Германия - аз започнах да преподавам в BAUHAUS Universität във Ваймар, след това години преподавах в УАСГ (тогава ВИАС) в София, след това съм преподавал в Щутгарт, в Лайпциг и отново в София. Тези години създадоха у мен усещането за необходимостта студентът да бъде много близък до своя преподавател, в такъв смисъл, че ролята на преподавателя е да намери у тези млади хора, които идват в университета със своята изградена личност, да им съдейства да намерят онези характеристики в своята личност, които да им помогнат в тази нова за тях професия - професията на архитекта.
По време на моето преподаване в Щутгарт аз правех четири години т.нар. уъркшопове, т.нар. практики в Маями, в старата част на Маями, и там бяхме в много близки връзки с Платтер & Цибург - това са двама американски архитекти, водещи градоустройството и архитектурата на University of Miami, с които задълбочихме виждането за архитектурата като една възможност тя да получи своята хуманитарна стойност и това беше също така един много важен за мен опит.
Една също съществена крачка в моя опит със студенти беше и практиката, която проведох в Англия със студентите от Щутгарт - осми семестър - във връзка с архитектурата на hi-tech, т.е. ние разгледахме първо архитектурните произведения, свързани с това течение в архитектурата в края на 80-те - началото на 90-те години на миналия век и съответно влязохме в бюрата на Роджърс и Фостър - тогава и досега водещи колеги в архитектурната общност. Този опит, натрупан с работата ми със студентите, се оказа много полезен за работата със студентите в Нов български университет.
Нашият университет има онова предимство, че дава достатъчна обгриженост както на студентите, така и на преподавателите, а освен това университетът показа, че когато се яви една такава възможност - да покани Даниел Либескинд за една седмица тук - е и в състояние да финансира това начинание. Аз смятам, че това ще продължи и за в бъдеще в различни форми и другото, което ще продължи, е връзката със Столичната община.
Ние отговаряме на задачите на Столичната община тя да стане културна столица на Европа 2019 г. Нашето учебно заведение си поставя за задача да помогне в това начинание на столичния град. Това е нашата добра връзка както с главния архитект, така и със заместник-кмета по строителството, така и с г-жа Фандъкова, която подкрепя нашата инициатива.
На 6.06.2013 г. беше открита и изложбата на нашите студенти в Съюза на архитектите в България, която представи както резултатите от работната седмица под ръководството на Даниел Либескинд, Атилио Терани и Пеньо Столаров като трима преподаватели, които се грижеха за 59-имата студенти, взели участие в тази работна седмица, така и се обърна внимание за подготовката на работната седмица в Академичното архитектурно ателие към НБУ. Имаме покана от Столичната община да представим нашите резултати и в една по-широко достъпна градска среда и в момента се определят и параметрите на това, което ще се случи.

Каква е подготовката на новопостъпващите студенти?
- Аз смятам, че на първо място е възможността студентите активно да участват в проектирането, т.е. създаването на това архитектурно ателие цели те да могат да работят на място в университета, да работят по съвсем конкретни задачи, каквито са задачите, които стоят пред Столичната община. Ние може би ще се свържем и с други общини в страната, за да получим от тях конкретни задачи и в крайна сметка да се използва и капацитетът на нашия преподавателски екип. Тук има висококвалифицирани колеги, които дълги години са работили по тези въпроси, и по този начин да се наблегне на конкретното обучение с неговата практическа стойност.
Що се отнася до подготовката на нашите студенти, голяма част от тях се прехвърлят от други учебни заведения - както от западната част на Европа, така и от учебни заведения от България и учебни заведения извън Европа. Тези студенти носят своите изисквания към програмата и ние съответно им съставяме индивидуални планове за обучение, като преди да бъдат записани в един от семестрите, които ние предлагаме като програма, те биват изпитвани от нашите директори на програма, които познават спецификите и възможностите на НБУ и съответно им акредитират предмети, които те са изучавали и предмети, които те съответно не са имали възможност или не в тази степен, която нашият университет изисква - те трябва да вземат съответните часове, съответните кредити по тези предмети.
И една възможност, която дава нашият университет - много често има университети от англосаксонската система на обучение по архитектура, пък и във Франция е по същия начин (например училището в Гренобъл) - в първите три години се набляга много на тази обща подготовка и поглед върху архитектурата - каква трябва да бъде архитектурата, едни упражнения за пространствени модели, които нямат много конкретно отношение към практическата насоченост в архитектурното обучение, с което е характерна немската система на обучението по архитектура. Тези студенти идват с желанието пропуските, които тази система, при която са учили, да бъдат наваксани. Тоест те имат възможност примерно, постъпвайки в НБУ в седми семестър и записвайки задължителната програма за седми семестър, да вземат предмети от другите семестри (примерно от първи до шести), които смятат, че биха попълнили пропуските в тяхното образование. За тази цел се провеждат и разговори с преподавателите от нашия департамент, които така са пряко полезни в своите консултантски усилия да насочат студентите по най-добрия път.

Как осъществявате връзката с бизнеса, за която толкова много се говори?
- Що се отнася до връзката на студентите с практиката, аз отново искам да повторя, че в НБУ със създаването с Академичното архитектурно ателие, което в бъдеще ще разшири своята дейност и за студенти, така че да се помогне в овладяването на професията и нейната практична страна, преди да се започне самостоятелна или работа на завършил архитект в едно от архитектурните бюра или строителна организация, или там, където студентът или бъдещият архитект би осъществил своите професионални ангажименти. Аз смятам, че това е и пътят, по който хуманитарното образование по архитектура се свързва с неговата практическа роля. В Академичното архитектурно ателие се свързват тези две страни на нашата професия.

Интервюто взе Николай Тодоров