Проф. Кръстев, с какво са свързани предизвикателствата при адаптацията на една културна ценност като част от архитектурното наследство на съвременния исторически град?
- Развитието на живия исторически град е свързано с неговото перманентно адаптиране към съвременния живот. Голямото предизвикателство е как да бъде осъществен балансът между развитието и опазването на градските културни ценности – от нивото на отделния обект до градския исторически пейзаж като цяло. Световната практика показва, че това е трудно постижимо без градска стратегия за интегрирана консервация, прилагана със съвременни инструменти (урбанистични планове, съобразени с режими за опазване, планове за управление, консервационни планове, програми за рефункционализация) и подкрепена от ефективно градско управление.
За съжаление такава стратегия липсва за София (стратегията за културното наследство, която предложихме в ОУП на София от 2013 остана почти неизползвана). В резултат софийският пейзаж става все по-хаотичен и губи своята идентичност; ценности с изключителен ресурс за съвременни функции бяха разрушени или деградират ("Прошеково пиво", Захарна фабрика). Компрометирани са традиционни връзки на града с Витоша (хотел "Хилтън") и вътрешни връзки в градската структура ("Грандхотел София"), нарушен е регулярният силует на емблематични софийски улици и булеварди, прилагащи някога европейска дисциплина в съответствията между корнизите, загубен е характерът на софийския колорит (за сравнение - Тулуза свято поддържа имиджа си на Розовия град, Лион стриктно е регламентирал цветова гама, отговаряща на традиционния градски колорит), появяват се откровено антиконтекстуални сгради. В много български исторически градове култът към частните интереси, алчният апетит за нови строителни терени в съчетание с нарастваща корупция, липсата на правила и на адекватно законодателство поразяват градския пейзаж. С други думи, не са достатъчни само отделни изолирани случаи на успешни адаптации на ценности (които безспорно съществуват), а цялостен подход към приспособяване, обновяване и развитие на историческите градски центрове. Именно тогава адаптацията на културното наследство най-пълно разкрива неговия ресурс за устойчиво развитие и за качество на живот на градската среда.

На този фон какви са съвременните тенденции при адаптацията на архитектурните ценности? Кои са държавите с добри практики в тази област?
- Изходна точка е ясната идентификация на културните стойности на ценността и на нейната роля в градския исторически пейзаж. Първичният примитивен рефлекс най-често е - след като функцията на сградата вече не е актуална или сградата вече не е в състояние да отговори на съвременните изисквания, тя трябва да бъде премахната. Именно това се случи например със старата Централна гара на София, въпреки че беше важен репер на градската памет. В аналогичен случай съвсем друг бе подходът на Рафаел Монео с гарата Аточа в Мадрид - старата сграда, възродена и съхранила своето достойнство, е великолепно включена в съвременната гарова структура.
Друг симптом на примитивно мислене е, когато правото на живот на ценността е отнето с политически мотиви (разрушаването на часовниковата кула в Карлово в първите дни след 9 септември 1944, на конака в Благоевград, на мавзолея в София). Защо такива основания не са били изтъкнати от Цолов и Васильов по отношение на "Буюк джамия" в София? Напротив, те са предложили нейното съхраняване и включване в ансамбъла на БНБ с нова функция. Знаели са, че вековното развитие на града е резултат от надграждане, а не от подмяна.
Следващ важен момент е изборът на функция. Понякога автентичната функция представлява толкова важна част от културната стойност на сградата, че би било немислимо тя да бъде променена. Такъв е именно случаят с Централната минерална баня в София, свързана с дълбоката същност на града. Ето защо в наш проект от 1996 предложихме тази функция да бъде съхранена и развита в духа на европейския термализъм. За съжаление изборът на Столичната община бе друг – адаптация на банята за кметство, а впоследствие за музей. Изобщо не бе оценен вековният функционален континюитет на банята и нейният вътрешен потенциал, способен да съчетае културна и икономическа ефективност. Такава фундаментална грешка не би могла да се случи например в Будапеща.
В други случаи автентичната функция е вече анахронична и може да бъде заменена със съвременна съвместима функция. Адаптациите на Склада Лене в Бордо (Жак Пистр и Клод Валод) и гарата Орсе в Париж (впрочем и двете предвидени за разрушаване) са забележителни примери за такъв подход. Много интересен е и опитът за реабилитация на надживели функциите си, но носители на памет градски комуникационни системи – като "Хай Лайн" в Ню Йорк (Дилър, Скофидио и Ренфо) или виадукта в парижкия квартал "Маре" (Патрис Берже). На този фон последните реализации на пешеходни зони в София (на бул. "Витоша" и пред университета) представляват банални модели, лишени от памет, конфекционно приложими за всяко друго място. Защо например не бе съхранена част от трамвайните релси – белег на историческия имидж на булеварда? Защо бе напълно изтрит споменът за "Спирката пред Ректората" – скъп на толкова поколения?
Добрите примери по света са много, общото между тях е доверието и респектът към потенциала на ценностите, както и отличният избор на функциите. Ще подчертая и ролята на местното население и на собствениците в този процес. Те трябва да бъдат заинтересувани и стимулирани, за да станат съучастници-партньори в повишаването на жизнеността на наследството. Случаят с Несебър показва докъде може да се стигне, ако диалогът с тези участници бъде тотално пренебрегнат. Световната ценност през годините неуправляемо се е превръщала в една долнопробна чаршия - погрешна "жизненост", обърнала гръб на градската идентичност. Нашият проект за План за опазване и управление на Старинния град (2012) предлага стратегия за една бъдеща преориентация на града с участие на населението.

Какво е мястото на археологическото наследство в този процес, то може ли да бъде "адаптирано" в съвременния град?
- Археологическото наследство е част от уникалната идентичност на българските градове, която отразява тяхната дълбока стратификация. Но същото това примитивно мислене априори игнорира археологическите ценности – те не носят преки търговски изгоди, зад тях не стоят заинтересувани частни собственици. Формира се нагласата, че градската археология е поначало безинтересна ("съборетини"), че "няма нищо по-скучно от българската археология" – следователно тя трябва да стане туристически атрактивна чрез хипотетични реконструкции за сметка на нейната автентичност (парадоксът е, че за тази абсолютно неевропейска практика днес се изразходват европейски средства). В най-добрия случай археологическият фрагмент остава съхранен като самотен и мъртъв експонат в градската среда, изолиран от съвременния живот.
Адаптацията на археологическите ценности означава тяхното включване в съвременния живот, за да станат разбираеми, достъпни и привлекателни за хората. И тук е абсолютно необходима урбанистична стратегия, която да изяви целостта на общата археологическа структура и ролята на отделните фрагменти в нея, да я интегрира в градските функционални системи, да осигури ориентацията на публиката – следователно да я направи жизнена. С проекта за реабилитация на Античния стадион в Пловдив (2012) показахме нашата представа за възможностите на този подход. Предложена бе урбанистична стратегия за "Подземен музей на Филипопол" (ОУП, 2007), на чиято база са изявени контекстуалните връзки между историческите пластове, въведени са градски функции и информационни системи при пълно съхраняване на автентичността на стадиона. В резултат някогашната "Дупка" на площад "Джумая" стана привлекателно място в града.
В това отношение София притежава изключителен потенциал, нарушаван през последните години (компрометираните раннохристиянски базилики в Южния парк, обезличеният Античен амфитеатър на Сердика, загубите при строителството на метрото и др.). Последните години като че ли дават някаква надежда. Макар че бяха пропуснати ценни шансове на градската археология във връзка с метрото, все пак спасяването на значителен фрагмент от археологическия пласт е добра, макар и съвсем начална стъпка – фрагментът очаква своята адаптация. На този фон експонирането на част от Сердикийския некропол под църквата "Св. София" (В. Китов) е принципно важно постижение. Но остава необходимостта от цялостна урбанистична стратегия за опазване на градската археология и за нейното включване в съвременния живот като част от градската идентичност.

Интервюто взе Силвия ЗЛАТКОВА