Инж. Кънчева, какъв е според вас основният проблем с предложеното в наредба на МОСВ увеличение на таксата за депониране на битовите отпадъци, предизвикала много дискусии в общините и специална декларация на НСОРБ?
- Въпросът касае проекта на нова Наредба за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци, изготвяна в изпълнение на чл.43,  ал.2 от Закона за управление на отпадъците - която към настоящият момент все още не е одобрена с постановление от Министерския съвет и не е обнародвана в Държавен вестник. Тази наредба би следвало при влизането си в сила да отмени досега действащите Наредба №14 от 15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци и Постановление №207 от 16.09.2010 г. за определяне на размера и реда за отчисленията по чл.64, ал.1 от Закона за управление на отпадъците (отнасящи се за един тон депонирани отпадъци), като по същество проектонаредбата представлява компилация на текстове от въпросните два нормативни акта с леки доработки и надграждане.

Спорове и полемики в проектонаредбата
будят не самите отчисления по чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците, а редът, указан в проектонаредбата, за формиране на техния размер; редът за тяхното депозиране и престой в банкови сметки; прекалено тромавите административни процедури и условности, при които средствата от отчисления могат да се теглят, и най-вече допустимите форми, под които събраните средства е позволено да се разходват, така че в крайна сметка отчисленията да изиграят своят положителен замисъл.
Повечето общински еколози, с които съм обсъждала проблема, са на мнение, че стъпката на отчисляване в размер на 10 лв. за всеки тон депониран отпадък спрямо предходната година (нарастваща във възходяща градация до 2020 г.) е твърде голяма за българските данъкоплатци и несъобразена с финансовите и икономическите реалности в страната. Като прибавим и още по-голямата рестрикция, свързана с начисляването на двоен размер на отчислението, в случаите, когато се депонират отпадъци на общински депа, които са оставени да функционират след 2009 г., до въвеждането в експлоатация на съответните регионални депа – считаме, че неминуемо ще се достигне до драстични и непосилни за покриване в отделни населени места размери на такса битови отпадъци, в която не бива да се забравя, че отчисленията по чл.60, ал.2 и чл.64, ал.1 от ЗУО - представляват само един от множеството елементи, които я съставляват.
Останалите нейни компоненти включват разходите за осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане и експлоатация на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на отпадъци; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
По този начин

такса битови отпадъци бързо ще достигне и надхвърли прага на социална поносимост
(в размер на 1-1.5% спрямо доходите на човек от населението). Този праг дори и към настоящата 2013 г. почти е достигнат в големите населени места на България, а в по-малките населени места, които са с отрицателна демографска характеристика и с доходи на населението, съизмерими с прага на биологичното оцеляване, на практика вече е достигнат и не бива да се прекрачва! В противен случай ще се постигне обратният ефект на това, което се залага като цели в чл.64 (2) от ЗУО, а именно: вместо да се натрупват средства в общините за изграждане на инфраструктура за третиране на отпадъци – средствата рязко ще намалеят, защото няма да са по джоба на обикновения данъкоплатец.
Респективно

по веригата ще настъпи застой в преработващата и рециклиращата индустрия,
свързана с отпадъците, която към настоящия момент е в много ранен стадий от своето развитие (с ограничени производствени мощности и много малък спектър от възможности за преработка и/или рециклиране на голямото видово разнообразие от отпадъци). Тази екологична индустрия няма да успее в рамките само на шест години толкова бурно да се развие в страната (поради редица финансови, икономически, политически и др. причини).
Така че до края на 2020 г. чисто практически няма да могат да се достигнат определените цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от опаковки, на биоразградимите отпадъци и на отпадъците от строителство и събаряне на сгради.
Това от своя страна ще доведе до парадокса на модерните депа (разполагащи със сложни геозащитни системи, газоулавящи и газопречистващи инсталации и локални съоръжения за пречистване на отпадни и инфилтратни води - построени в повечето случаи с европейски средства, да постъпват минимални количества отпадъци или изобщо да не постъпват такива. Причина за това ще бъдат

прекалено високите преки експлоатационни разходи на новите регионални депа
(от порядъка на 25-80 лв./тон/год.) спрямо експл. разходи на съществуващите в момента общински депа (от порядъка на 5-10 лв./тон/г), а като прибавим към тях и размерите на предвидените отчисления по чл.64 от ЗУО, нарастващи в геометрична прогресия по години (в случаите, когато в съответният регион за управление на отпадъци не са достигнати определените годишни цели за рециклиране и оползотворяване на отпадъци и за количествата на депонираните отпадъци), както и разходите за събиране и транспортиране на отпадъците до депа (от порядъка средно на 45 – 90 лв.т./г.) заедно с разходите за поддържане чистотата на терените за широко обществено ползване в населените места) - общите разходи за управление на отпадъци по чл.66, ал.1, т.3 от Закона за местните данъци и такси ще станат непосилни за покриване.
В резултат

ще се появят отново незаконните сметища,
чийто брой и площ непрекъснато ще нарастват, а населението ще бъде все по-демотивирано да се придържа към изпълнението на каквито и да било екологични норми и изисквания, които не са съобразени с обективните реалности.
Друг проблем, който предизвиква полемика в екологичните среди, е

текстът на чл.24 от проектонаредбата, който указва за какво може и за какво не може
да се разходват натрупаните средства от отчислението по чл.64  ал.1 от ЗУО.
При така разписания текст в чл. 24, ал.1 от проектонаредбата излиза, че допустим разход ще бъдат средствата за закупуване на съдове за отпадъци, които ще могат да се покриват от направеното отчисление, а недопустим разход ще бъдат средствата за закупуване на камиони за тяхното обслужване (тъй като камионите са пропуснати от приложното поле на възможности за разходване на средства от отчислението). На този етап в проектонаредбата излиза също, че не могат от отчисленията да се покриват разходи, свързани със закупуване, доставка, монтаж и поддръжка на съоръжения и инсталации (като локални модулни ПСОВ, газови инсталации за обезвреждане на депонийни газове, електронни везни, мониторингови сондажи и др.), които не са свързани пряко с преработката на отпадъци и постигането на съответни цели за рециклиране и оползотворяване, но са задължителни за изпълнение по смисъла на Наредба № 8 /24.09.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа.

Недоумение буди и текстът на чл.24, ал.3 от проектонаредбата,
който до момента гласи, че: "Не се допуска разходване на събраните суми от отчисленията за изпълнение на дейностите по проектиране и изграждане на депа" – този текст също би следвало да се преработи и допълни, като се укаже, че става въпрос за депа, в които не са предвидени съоръжения за първично третиране с цел последващо рециклиране/оползотворяване и съоръжения за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху отделните компоненти на околната среда и човешкото здраве."
В противен случай, ако текстът на чл. 24, ал.3 остане непроменен – общините, които са достигнали фазата на строителство на своите регионални депа (или на т.нар. регионални системи за управление на отпадъците), няма да могат чрез отчисленията по чл.64  ал.1 от ЗУО да покриват собствения си принос, който са длъжни да осигурят и докажат при получаване на външно финансиране по ОПОС и по други външни донорски програми и екологични фондове.

Можете ли да коментирате увеличението на таксата за депониране в двоен размер за старите депа?
- Бих казала, че мярката за отчисления в двоен размер за стари депа засяга пряко по-голямата част от общините в България, защото много малък като цяло е броят на построените и въведените в експлоатация регионални депа, отговарящи на всички действащи екологични нормативни изисквания приети в страната. Общините Габрово и Трявна не правят изключение от общата картина - те попадат също в групата на общини, които до момента не разполагат с действащи депа, отговарящи на изискванията на Наредба № 8 /24.09.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и по тази причина отчислението за всеки тон депониран отпадък при тях е в двоен размер на този, който е определен за съответната година (съгласно чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 от Постановление № 207 от 16.09.2010 г. на МС), т.е. в ретроспекция по години размерът на отчислението за всеки тон депониран отпадък за общините Габрово и Трявна е следният:
- за 2011 г. – 6 лв./тон (вместо 3лв./тон)
- за 2012 г. – 18 лв./тон (вместо 9 лв./тон)
- за 2013 г. – 30 лв./тон (вместо 15 лв./тон)
- за 2014 г. предстои да внасят отчисление в размер на 70 лв. (вместо 35 лв.) за всеки тон депониран отпадък, което неминуемо ще доведе до значителен скок в размера на такса битови отпадъци, достигащ пределния праг на социална поносимост на местното население. Надявам се поне със събраният до момента ресурс от отчисления, привеждани ежегодно по специална набирателна банкова сметка, да може да се покрие поне собствения принос, който двете общини - Габрово и Трявна, са длъжни да осигурят при получаване на външното финансиране по ОПОС за реализация на вече споменатия инвестиционен проект "Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Габрово".
По отношение на престоя на събраните средства, отчислени от общините и депозирани в специални банкови сметки - мога да кажа само едно, че единствените печеливши от този факт до момента при така установената и действаща законова нормативна уредба в България са самите банки, в които парите престояват за не малък период от време, за който не се дължат и не могат да се начисляват лихви.

Управлението на отпадъците чрез общинско предприятие е по-гъвкавата възможност

Представлява ли интерес за общината възможността за концесиониране при управлението на отпадъци на инсталации и депа например?
- Още при самото кандидатстване по ос 2 на ОП "Околна среда" за отпускане на безвъзмездна финансова помощ общините следва вече да са избрали каква ще бъде формата на управление на желания от тях обект в сектора отпадъци и да декларират това свое намерение във самия формуляр за кандидатстване, който от своя страна подлежи на преглед и одобрение от МОСВ - управляващ орган на програмата. При нас в апликационния формуляр сме посочили, че не възнамеряваме да продаваме или отдаваме под наем изградената инфраструктура и че предвиждаме новоизградената регионална система за управление на отпадъците (РСУО) да бъде експлоатирана посредством общинско предприятие – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към община Габрово, съгл. чл. 52 и чл. 53 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Ще си позволя да изразя и личната си позиция като експерт-еколог, с която не искам да ангажирам институцията, която представлявам. Считам, че избраната за регион Габрово форма на управление на отпадъците чрез общинско предприятие предоставя в по-голяма степен и по много възможности за контрол върху разходването на събраните публични средства, от една страна, и от друга - осигурява по-добри механизми за проследяване качеството на извършваните услуги, с което в значителна степен може да се защити интересът на населението в общините, който винаги е бил един и същ: по-качествени услуги на възможно най-ниски цени, предоставяни колкото се може по-скоро и за по-продължителен период от време.

Концесиите могат да се предоставят със срок до 35 години
(съгласно чл.10 от Закона за концесиите), което в дългосрочен план теоретично позволява относително ниски амортизационни отчисления, водещи до ниски експлоатационни разходи и като цяло до по-ниски цени на предоставяните услуги. А в областта на отпадъците би следвало да означава и да води в крайна сметка и до по-нисък размер на такса битови отпадъци. На практика обаче поради нестабилната икономическа и финансова обстановка в страната поради предвидените в закона концесионни такси и редица други причини от различно естество - амортизационните отчисления, респективно експлоатационни разходи се начисляват за по-кратък период ( между 5 и 10 год.), почти релевантен на сроковете за възлагане на обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Същевременно процесът за подготовка на една концесионна документация и процедурата по нейното провеждане са значително по-сложни, трудоемки, времеемки и ресурсоемки спрямо подготовката на една тръжна документация за провеждане на открита обществена поръчка по реда на ЗОП, както и спрямо всички останали юридически форми на възлагане изпълнението на дейности, свързани с услуги.
В областта на отпадъците съществува и друга подробност -

потенциалните кандидати при една концесия за депо
и/или инсталация за преработка или рециклиране на отпадъци следва да са лица, притежаващи съответната законова правоспособност за извършване на дейности с отпадъци. В общия случай това са организациите по оползотворяване с натрупан съществен практически опит в областта на управлението на отпадъци, чиито разрешителни документи обаче са със срок на действие не по-дълъг от 5 години (съгласно чл.88 от ЗУО). Този срок би могъл и още да се намали в случаите, когато съответната организация не е постигнала и не е доказала пред компетентния орган (в случая МОСВ) своите годишни цели за рециклиране и оползотворяване за съответната година. При такъв казус единственият изход е разваляне на концесионния договор с всички негативни последици, произтичащи от това, и за двете страни по договора.
Може би поради тези и други причини концесиите, особено в областта на предоставянето на комунални и други услуги, които се финансирани с публични средства, събрани от данъкоплатците, като цяло са по-малко предпочитани и използвани в практиката като форма на възлагане (изключение правят добивът на минерални води и на някои други природни богатства).

За първи път ще събираме отделно битовите отпадъци като "суха" и "мокра" фракция

Сортиращите и преработващите инсталации ще имат все по-важна роля. Как е решен въпросът в Габрово?
- В изпълнение на договор с "Екобулпак" през юли 2007 г. на територията на общинското депо на 1 дка е пусната в експлоатация площадка за временно сортиране на отпадъци с капацитет 4 т/час. Съгласно настоящият проект за регионална система за управление на отпадъците инсталацията се предвижда да се измести в друг участък на 3 дка в границите на настоящото общинско и бъдещо регионално депо.
Предвидено е въвеждане на разделно събиране на отпадъчния поток в градските райони на "мокра" фракция - отпадъци от кухни и заведения за обществено хранене, отпадъци от обществени пазари, зелени отпадъци от градини и др., и "суха" фракция - бионеразградими битови отпадъци (отпадъци от опаковки и рециклируеми материали като хартия, стъкло, пластмаса, метали).
Планира се изграждане на площадка за компостиране по открит способ с механизирано обръщане на куповете и с максимален капацитет за преработка 10 000 т/г за произвеждане на компост. Друга част от биоразградимите отпадъци ще се включат в схема за домашно компостиране, обхващаща до 2016 г. 6000 домакинства в селските райони и част от градските квартали с еднофамилни къщи в Габрово и Трявна.