Арх. Богданов, какво е специфичното при проектиране на едно рибарско пристанище?
- Рибарското пристанище e вид съоръжение и експертният подход към него трябва да е подобен както към промишлени сгради и болнични заведения. Спецификата на задачата е във видовете подобекти, наложени от изискванията на технологията. Задължителни компоненти на рибарското пристанище са кейовата стена и оградните съоръжения (молове), обслужващи пътища за транспортен достъп, паркинг за леки и товарни автомобили, пункт за бункеруване на кораби, спусково устройство – хелинг, площадка за ремонт на кораби, пункт за контрол на достъпа, площадка за разтоварване на риба, ледогенератор и хладилен склад, площадково осветление за безопасност и ефективна работа през тъмната част на денонощието, колонки за електрозахранване и водоснабдяване на плавателните съдове.
Характерна част с огромно значение за проекта е хидротехническата. В себе си тя трябва да съдържа най-значимите компоненти за безопасното функциониране на пристанището - кейовите стени, вълноломите и кейовите съоръжения. За изготвянето й са необходими освен основните иженерно-геодезически и геоложки предварителни проучвания, и специфичните батиметрия, инженерно-вълново проучване и литодинамика на обекта, даващи ни представа за вълновите усилия и литодинамиката на наносните потоци, необходими за оразмеряването на пристанищните вълнезащитни съоръжения. Изследват се различни вълнения за щорм с повтаряемост един път на 50, 10, и 1 години. Проектът дава решения за вида на кейовия фронт, защитния мол, конструкция на вълноотбойната стена, стоманен шпунт, отвори за водна циркулация на акваторията, подходен канал с навигационно оборудване.
Дълбочината и размерите на акваторията са определящи за пропускателната способност и капацитета на пристанището. Размерите на акваторията се определят и от изискванията за безопасно влизане в пристанището, маневриране в навигационните рейдове, подхождане към кейовия фронт и изчакване във вътрешните рейдове.

Какви са съвременните изисквания при проектиране на рибарски пристанища?
- Рибарските пристанища следва да се проектират като зони на сигурност – необходимо е да са защитени както от кражби и вандализам, така и от нежелани вредители и зарази, представляващи заплаха за здравето при контакт с рибата и рибни продукти. Стандартът при изграждането на охранителните съоръжения се извършва съгласно ISPS Code.
Входът на пристанището се предвижда в участъка с най-голяма дълбочина. Широчината му трябва да отговаря на две основни изисквания – удобно и безопасно влизане и излизане на корабите в пристанищната акватория и възникване на най-малки диафрагмени вълни. Ъгълът на посоката на движение на кораба спрямо брега не трябва да е много малък, за да не бъде изхвърлен корабът към брега при силен вятър.
За мен най-важно изискване към едно съвременно рибарско пристанище е, използвайки спецификата на функцията му и архитектурните похвати, да бъде превърнато в постоянна туристическа атракция и притегателен център както за района, така и за целия град.

Какво е мястото на архитектурата в подобен проект?
- Спецификата на обекта не поставя архитектурата на водеща позиция. Неговата ръководна роля се обуславя от опита му да се справя с управленческите функции при менажиране на разнороден екип от специалисти. Но професионалното отношение изисква от архитекта да използва възможността за превръщане на специфичния обект в архитектурен акцент.

Реконструкция и модернизация или ново строителство – кое е за предпочитане и защо?
- Почти всички рибарски пристанища са създадени много преди нормативната база за тях, по инициатива на местна рибарска общност и тяхното място е исторически обосновано. С годините са обезопасявани и модернизирани според възможностите на района. Аргументите са в полза на съществуващите пристанища. Това са утвърденото местоположение, съществуващи укрепителни и обезопасителни съоръжения, функциониращ транспортен достъп, познаваемост на морското дъно, по-ниски инвестиционни разходи.

Кои са инвеститорите в България за такива обекти, какви са техните изисквания?
- Инвестирането в рибарски пристанища не е популярно при частния бизнес. В Европейския съюз основен инструмент за управление на рибарството и аквакултурите е общата политика по рибарство (ОПР). В неин резултат се очаква до края на следващата година в България да функционират 8 модерни рибарски пристанища. Изискванията на тази политика са чрез модернизация и реконструкция на съществуващите пристанища рибарството да се превърне в устойчиво развит отрасъл.

Доколко съществуващото законодателство помага за реализацията на такива проекти?
- Съществуват редица спънки при проектирането на пристанищата, произтичащи от недобрата законова обезпеченост. Някои от тях са:
Устройственото обезпечаване в териториални води.
Неточности в кадастралните карти на бреговата ивица.
Административни трудности за проектиране и изграждане на общински обекти в територии, представляващи държавна собственост.
Интервюто взе Николай ТОДОРОВ