Арх. Бошнакова, като дългогодишен проектант в "Транспроект" познавате състоянието на приемни гарови здания. Кои са основните им особености сега?
 - Почти всички приемни здания на гарови комплекси у нас не са реновирани, не отговарят на съвременните изисквания към сградите за енергийна ефективност, комфорт на пребиваване, достъпна среда и за хора с увреждания.
Обновяването на сградите на железопътните гари, предприето през последните няколко години, не е закъсняло. То следва обновяването и модернизацията на жп инфраструктурата в България. Всички очакваме подмяната на старите, сега движещи се влакове с нови, комфортни и бързи, което ще направи по-привлекателен железопътния транспорт. Така и приемните здания ще станат привлекателно място, ако осигуряват комфорт и удобство на ползване на услугата – железопътен транспорт.
Доброто в настоящия момент е, че с изпълнението на проекти за обновяване на жп линии се рехабилитират и приемни здания – в момента по жп линия Пловдив – Бургас, по жп линия Пловдив - Свиленград.
В последните години се рехабилитираха и други сгради на приемни здания – Плевен, Русе. С европейски средства се очаква да се обновят приемните здания на Централна гара София, гара Пазарджик и гара Бургас.

Кои са съвременните тенденции в развитието на гарите?
 - Съвременните приемни здания променят своя облик, те се превръщат в транспортно-комуникационен и многофункционален комплекс. Повечето стари гари в големите европейски градове се намират в центъра на града. Обикновено челни гари, с големи красиви приемни здания. В миналото гарите са били градска специфичност, създавали са отделни територии, различни от градската следа. Днес тези сгради навлизат в градското пространство посредством своята монументалност и съвременно звучене, градското пространство влиза в гарата – посредством новата среда - обществено обслужване, търговски площи, контакт на всички видове транспорт и хората.
През последните години много от приемните здания в европейските столици са обновени.
В Париж старите приемни здания са архитектурни паметници, запазени и реновирани, разширени с нови покрития и транспортни връзки, те са едни прекрасни съвременни обществени центрове за услугата транспорт. За да отговорят на изискванията на новите високоскоростни влакове, в част от гарите е направена сериозна реконструкция. Там, където е невъзможно да се добавят нови подземни нива, са построени нови подземни гари, свързващи на различни нива хората и видовете транспорт, осигуряващи преминаването на скоростните влакове.
Много приемни здания в Германия са реновирани. Заради променения характер на транспортните връзки и необходимостта от разширяване на гаровите комплекси се изграждат нови приемни здания, предимно с подземни нива на жп трасетата, метро, извънградска железница.
В Англия са реновирани и преустроени съществуващи и построени нови гари, поемащи и новия поток от връзката с континента през Ламанша.
В Швейцария, Белгия са изградени нови жп гари, непосредствено под летищата, под централната градска част на големите градове.
Новите тенденции в проектирането и строителството на гарови комплекси се определят от новите очаквания от железопътния транспорт – непосредствена връзка с летището, с центъра на града, с градския транспорт – метро и автобусен транспорт, надземни и подземни паркинги.

Кои са особеностите на жп гара София?
 - Местоположението и е много подходящо избрано от първите проектанти през 1888 г., добре вписано и по-късно, през 1938 г., в градоустройствения план на София "Мусман".
Жп гара София е транзитна, с голям брой коловози, позволяващи и днес добра организация на работа.
Съвременната жп гара става част от градската среда - с обществено обслужване и нови транспортни връзки. Централна гара се намира в централната част на града и очакванията на хората от нея са променени.
Те не няма да подхождат към гарата като към чакалня – място за тръгване и пристигане, ще я възприемат като градска среда – с красиви витрини, топла, озеленена и уютна. С директен, лесен и безопасен достъп до пероните, достъпна с личен и обществен транспорт.
И тя трябва да отговори на тези очаквания.

Каква е историята на жп гара София?
 - Първата сграда на Централна гара е построена през 1888 г. и е била най-голямата на Балканите, проектирана е от арх. Колар, арх. Прошек и инж. Марков за нуждите на 150 000-хилядна тогава София. Някогашната гара София е посрещала първите влакове от Париж и Лондон за Истанбул с три чакални – първа класа с червени плюшени седалки, втора класа със зелено сукно, трета класа с дървени пейки. Осветявала се е с газени фенери, съобщенията към пътниците са предавани с камбана и звънец.
През 1962 г. се провежда международен архитектурен конкурс за ново приемно здание на разрасналата се вече столица, спечелен от тогавашния главен архитект на Източен Берлин Ханс Герике, но този проект не е осъществен. Пред 1964 – 1971 г. е изработен проект за новата гара от арх. Милко Бечев и колектив на "Транспроект". Сградата е завършена и открита през 1975 г. Проектирана е по норми от 1971 г. за 9 хил. пътници на час пик, с пероните – 14 хиляди пътници на час пик.
От 1975 г. досега Централна гара не е реновирана. През 2001 г. е изпълнена реконструкция на предгаровото пространство – "Ротондата", собственост на Столичната община, по проект на арх. Милан Добрев и колектив.
Следващи частични реконструкции са направени през 2004 и 2006 г., когато са монтирани асансьори и ескалатори между първо ниво и първи сутерен, за подобряване на достъпа на пътници, включително и на хора със затруднено движение.

Как обновената гара София ще отговори на променената технология на ползване на жп гарите?
 - Приемното здание има 3 надземни и 2 подземни нива. Втори сутерен съдържа предимно технически обслужващи помещения, без достъп на пътници.
Първият сутерен и първото надземно ниво са основните зони за движение и обслужване на пътници, връзката на града и гарата, помещенията на персонала, осигуряващ движението на влаковете.
На второ и трето ниво са разположени други технически и административни помещения. Някогашните ресторант, столова, кинозала и други обслужващи помещения не се използват.
С бъдещия проект за рехабилитация на гаровия комплекс ще се прецизира предназначението на съществуващите обслужващи помещения, многото от неизползваеми сега площи ще променят предназначението си - за търговски площи и обществено обслужване, в съотвествие със съвременните изисквания към тях. Ще бъде изграден нов, модерен единен център за управление движението на влаковете.
С рехабилитацията се цели сградата да стане комфортна за бъдещото ползване, да има информация и достъп до всички части на гарата за хора с намалена или затруднена подвижност – пътеки, рампи, ескалатори.

Преоразмерено ли е приемното здание на Централна жп гара София?
 - Не смятам. Просто технологията на ползване на сградите на железопътния транспорт се е променила през годините и се налага те да бъдат пригодени към новите изисквания.
Сградата е оразмерена по норми за проектиране към 1971 г. за размера на тогавашната столица. Сега София е много по-голяма, тук се пресичат два от големите транспортни коридори на Европа - №4 и №8, част от които са жп линиите Кулата – София – Видин и Калотина – София - Свиленград. Съвсем естествено е да имаме очаквания, че с модернизирането на нашия железопътен транспорт София може да стане голям европейски транспортно-комуникационен център, но също така и да се увеличи пътникопотокът от и към страната.

Кои са изискванията за енергийна ефективност на сградата?
 - С рехабилитацията на сградата трябва бъдат подменени всички окачени фасади, да се изпълнят нови топлоизолации по ограждащите елементи на сградата, отговарящи на новите изисквания за енергийна ефективност.
Ще се подменят системите за отопление, вентилация и климатизация, със съвременни, енергийно ефективни, намаляващи общото потребление на енергия, със сградна автоматизирана система за управлението им.
В заданието за бъдещ проект за обновяване на Централна гара София се изисква сградата да има собствен възобновяем енергиен източник и сама да осигури част от необходимата енергия чрез фотоволтаична централа, соларни панели или други системи.

Необходимо ли е една гара да бъде търговски център?
 - Ако там има голям пътникопоток, свързват се няколко вида транспорт, тогава естествено около този голям пътникопоток ще се създаде голям търговски център. Смятам, че една голяма гара не бива да става търговски център само защото има свободни площи и обем. И днес в предгаровото пространство стоят празни, неизползваеми търговски площи. Търговските площи следват пътниците и движението. Разбира се, с бъдещата рехабилитация трябва да се осигурят всички необходими търговски площи и обществени услуги, осигуряващи комфорт и удобство на пътниците.