Каква е ролята на индустрията в енергетиката?
 - Ролята на индустрията е решаваща за енергетиката, и то по много причини. Индустрията произвежда за разлика от потребителите, които средно консумират почти толкова като нас – големите предприятия. Месечните ни сметки са милиони левове. Ние сме зависими от енергетиката и сме като скачени съдове.
По последни данни на БФИЕК големите енергийни консуматори представляват 65% от пазара на електроенергия на свободния пазар и 20% от общата консумация на природен газ в България. Що се отнася до количеството на доставяния газ за стопанско потребление, то е 1/3-та от потребявания газ в България.
Индустрията има нужда от постоянна денонощна консумация на ток и затова по-подходящо е доставяната електроенергия да е от АЕЦ "Козлодуй", където се предлага планиран 24-часов базов товар.  
От друга страна, големите енергийни консуматори непрекъснато трябва да инвестират милиони и милиарди в подобряване на енергийната ефективност, защото иначе не могат да са конкурентоспособни на европейския и световния пазар, а ние основно работим за износ.
 
Кои са тесните връзки в енергомрежата за бизнес потребителите?
 - Тесни места се появяват, когато натоварването е сезонно и трябва да има голяма обезпеченост в определени сезони. Индустриалните предприятия са първа категория потребители, което означава, че винаги трябва да имат резервно захранване.
От друга страна, е необходимо електроенергийната система да има базови мощности от големи централи като "ТЕЦ Марица-изток" и АЕЦ, които захранват и най-отдалеченото място.
При появата на възобновяемите източници на енергия се появи проблем. Те генерират ток, който мрежата не е пригодена да поеме. В този аспект също може да се говори за тесни места.
 
По какъв начин е гарантирана сигурността на доставките на енергия?
 - Аз представлявам големи консуматори с огромни индустриални площадки. Задължително инвестираме в инфраструктура, за да няма трудови злополуки, за да няма загуби, за да има сигурност на работата на съоръженията и т.н. Технологичните загуби на територията на самото предприятие са съизмерими с тези в мрежата.
Предприятията ползват специален софтуер, чрез който във всеки момент следим консумираната енергия. Това е част от концепцията на всяка компания. Мрежовият оператор също отчита дистанционно, на всеки 15 минути, нашата консумация и следи техническите параметри на системата – (реактивен ток) върнат в мрежата ток и т.н.
От друга страна, загуби могат да се получат и вследствие на закупени количества енергия при сключване на сделки ден напред. Неусвоената по някаква причина енергия, която е около 2 MW, бихме могли да  изразходваме чрез помпи например. Това е част от бъдещата концепция за развитие на предприятията.
Тези загуби накараха предприятията да се обединят в т.нар. балансиращи групи, които съществуват от септември 2012 г. Разликата е, че преди излишното количество енергия се предлагаше на два пъти по-ниска цена от доставната, и обратно - недостигът се заплащаше повече от два пъти по-скъпо. Благодарение на балансиращите групи може да се обменя излишъкът от енергия между предприятията в една група и така се формира синергия помежду им.
На практика участието в балансиращи групи намалява с 20 до 30% сметката за ток при повечето предприятия.
 
Важно ли е да се инвестира в инфраструктура и технологии с цел по-висока сигурност?
 - Има предприятия - собственици на електросъоръжения, които са част от преносната мрежа на България, т.е. те притежават част от електропреносната мрежа, която се управлява от електроенергийния системен оператор.
Тези съоръжения ни дават основна суровина – енергия, и затова сме длъжни да инвестираме в тях. Освен в енергийна инфраструктура инвестираме и в жп мрежа. Инвестираме във вагони, защото транспортираме суровина и продукцията си основно с жп вагони. Жп мрежата на територията на голямо предприятие се измерва в километри. По същия начин инвестираме и в телекомуникационна мрежа. Трябваше да изградим километри собствена опорна оптична мрежа, която е в рамките на една площадка. Вътрешният автомобилен транспорт и водопроводната мрежа също изискват поддръжка.
 
Как влияе либерализацията на пазара върху технологичните разходи?
 - Ние вярваме, че либерализацията на пазарите ще доведе до по-добра конкуренция. Например от юли 2012 г. ние имаме едногодишен договор за доставка на ток на една цена. Сега, в условията на криза, цената на тока падна, но ние трябва да работим на по-високата цена до края на юни 2013 г. Реално при новия договор може да усетим разликата.
Намаляването на цената на газа ни помага. Но все още газът, достигащ до еврейските страни от Русия, е в пъти по-скъп в сравнение с Америка. У нас цената е 440 долара, докатов Русия цената на природния газ за индустрията е едва 120 долара. А както казах, ние сме експортно ориентирани предприятия и 80% от продукцията ни отива за износ.
 
Какво е развитието на свободния пазар на природен газ у нас?
 - Природният газ няма либерализация. В момента на свободно договорени цени се търгуват едва 5% от природния газ, купуван от големите консуматори. При възможността за избор на други доставчици, било то чрез интерконекторите или собствен добив, ще може да се търгува на свободно договорени цени. В условия на конкуренция договорите ще са по-гъвкави.
 
Как работи свободният пазар на електроенергия?
 - За разлика от газовия пазар този на електроенергия е малко по-либерализиран. Това е около 15% от доставяната на предприятията електроенергия – чрез търговци или директно сключвайки договор с централа. Ние имаме право да купуваме от централите – ТЕЦ "Марица-изток 2" и АЕЦ "Козлодуй". Прави се двустранен договор за доставка на електрическа енергия. Оформя се и транспортен договор за доставката на енергията.Този транспортен договор е за количество (MW) и мрежовите такси не зависят от разстоянието. В България тези такси са доста по-високи в сравнение с другите европейски страни. Освен тези два договора се прави и трети, резервен договор, за случаите, в които поради  някаква причина търговецът или производителят на енергия не може да достави ток. Това е юридически договор, който досега се наричаше "договор под условие", но според промените в Закона за енергетиката от Третия либерализационен пакет договорът за резервен доставчик се нарича договор от последна инстанция.
Електроразпределителните дружества и НЕК могат да играят роля на такъв доставчик от последна инстанция, но трябва да имат методология, по която да определят  цената за доставка.
При всички случаи цената ще е по-висока от тази, която консуматорът ще получи на свободния пазар. Всички са убедени, че цената от резервния доставчик трябва да е по-висока, защо смисълът на либерализацията е всички фирми да започнат да купуват електроенергия на свободния пазар.
 
Единствено цената ли е определяща за избор на доставчик?
 - Винаги цената е водеща, но има и други фактори като качество на снабдяване, сигурност на доставките и т.н. Пред всяко предприятие, което стъпва на свободния пазар, винаги стои въпросът дали да си купи ток директно от производителя или от някой търговец. Друг фактор са ограниченията, които налага АЕЦ "Козлодуй", въпреки ниската цена на продавания от централата ток. Централата продава 24 часа един и същ електрически товар. Ако потреблението на предприятието е почасово, не би било изгодно да пазарува ток директно от атомната електроцентрала. Това е така, защото отклонението от заявените и закупени мощности може да бъде едва до 5%. Затова, ако предприятието или производството не изисква 24-часов товар, т.е. имате почасова консумация на енергия, по-добре е да пазарувате от ТЕЦ "Марица-изток 2", където отклонението от допустимия товар е до 20%. Друг вариант е да отидете при търговец на ел. енергия, който купува енергия от различни места и прави микс, като предложи по-добра цена с по-големи отклонения.