Г-жо Караджова, какви са постиженията и предизвикателствата, с които посрещате четиринайсетия по ред Световен ден на географските информационни системи?
- Всяка година през месец ноември отбелязваме международния ден на географските информационни системи (ГИС). Събитие, на което бизнесът, държавната администрация и образованието се срещаме, за да обменим опит и споделим своите виждания и идеи за прилагане на геопространствените технологии. Събитие, на което отбелязваме технологичните постижения в сферата на ГИС и чертаем посока за бъдещето им развитие.
Посрещаме ГИС ден 2012 с много постижения в технологично отношение, с много вяра в тяхното все по-широко прилагане, но и с много предизвикателства. През последните години геопространствените технологии претърпяха бурно технологично развитие и откриха много нови хоризонти пред потребителите. Както често споделя президентът на Esri Inc Джак Данджермонд, "Доскоро ГИС организираше нашите данни, сега ГИС е общият език, на който говорим, на който работим съвместно. В рамките на организацията, с други организации или с целия свят!". И наистина днес "ГИС е навсякъде" и може да бъде използван от всеки. Потребителите имат възможност да използват ГИС настолно, в уеб или на терена посредством мобилни устройства. ГИС е вече в облака и се предоставя под формата на софтуер като услуга (SaaS). Потребителите могат да обменят данни, да използват чужди ГИС ресурси – карти, услуги, процеси, като за целта географските информационни системи поддържат все повече стандарти и спецификации, за да постигат оперативна съвместимост. Всички тези световни тенденции в сферата на ГИС навлизат и в България – разработваме и внедряваме ГИС приложения на база последните високотехнологични постижения на геопространствените технологии.
В България обаче, за да реализираме най-съвременни ГИС приложения, се изправяме и пред много предизвикателства. Едно от основните предизвикателства е липсата на капацитет, в това число липсата на финансови средства и професионален човешки ресурс. В момента повечето проекти се финансират предимно по оперативни програми, в които за съжаление не заляга достатъчно разработването наинформационни системи. Към много от разработените ГИС приложения, реализирани и внедрени с финансиране по европрограми, се подхожда с проектна ориентация, без ясна визия за бъдещето развитие на тези системи. И не на последно място един от основните проблеми, пред които се изправяме, е тенденцията младите, способни, обучени и образовани специалисти да напускат България. Проблем, който лично аз определям като изключително сериозен, от който произтичат множество други.

През тази година компанията ви получи първа награда за цялостна социална политика с проекта "Активен.БГ", който стъпва върху най-съвременни Esri ГИС технологии. Какво е развитието на проекта към днешна дата?
- На 30 юни миналата година като  резултат от продължителна и отдадена работа на целия екип на компанията стартирахме инициативата "Активен.БГ". Инициатива, която предоставя възможност на жителите да участват активно в подобряване условията на живот в техните райони, подавайки навременна и конкретна информация за забелязани от тях нередности посредством използването на специална онлайн платформа АктивенБГ. Към момента в социалната инициатива са се присъединили близо 30 публични организации – десетки общини, РИОСВ и ютилити компании, които използват платформата безплатно, за да обработват сигнали на гражданите и да комуникират електронно с тях. Към днешна дата са подадени повече от 4000 сигнала за нередности, без да се броят тези, които вече са обработени и приключени. Най-много сигнали гражданите са подали за улични дупки, неработещо осветление и неправилно паркиране, като най-активни сажителите в общините Бургас, Пловдив и Благоевград. Всичко това говори за факта, че през тази една година, откакто стартира проектът, се наблюдава качествена промяна в процеса на подаване и приемане на сигнали за нередности. Гражданите станаха по-активни, а комуникацията между тях и публичните организации много по-ефективна. Радваме се, че създадената от нас платформа се прие толкова добре и се оказа полезна и успешна.

Интегрираните планове на 36 български града, които са в процес на изпълнение, залагат на пространствена информация. В хода на тяхното изготвяне има ли градове, които все още не са предприели стъпки за създаване на интегрирана географска информационна система, и кои са те?
- Повечето от организациите, изготвящи интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, използват именно геопространствени технологии за въвеждане, интегриране и анализ на разнообразна по своята същност информация, необходима за планиране и развитие на градската среда. Информация, която е визуализирана и анализирана в ГИС среда, позволява извеждане на основните проблеми и специфичния потенциал за развитие на градовете, позволява залагане на най-належащите, целесъобразни и стратегически значими проекти за града. В тази връзка бих искала да обърна внимание, че така създадените ГИС системи за нуждите на интегрираните планове с цялата въведена в тях информация и данни биха били от изключителна полза за самите общини впоследствие. Изградените ГИС системи биха подпомогнали служителите на общините в изпълнението на всекидневните им оперативни задачи, биха повишили ефективността на работните им процеси и взимането на стратегически информирани решения в целия спектър от общински сфери  – от градоустройство, през здравеопазване и образование до опазване на околната среда.

Имат ли според вас готовност и необходимия ресурс средните градове да посрещнат предизвикателствата на ГИС технологиите при изготвяне на интегрираните планове, имайки предвид, че в новия програмен период ще се добавят нови между 14 и 16 средни града – центрове с национално или регионално значение?
- Ако обърнем обратно вашия въпрос ще получим отговора – самите ГИС системи са безценен ресурс и помощник в ръцете на градовете, за да посрещнат предизвикателствата не само по изготвяне на интегрираните планове, но и за да отговорят на динамичните предизвикателства на нашето съвремие, балансирайки между често конфликтните интереси на предприемачи, икономика, граждани и околна среда.  
Географските информационни системи са далеч повече от технология, предназначена и прилагана единствено от големите градове. ГИС представлява мощен софтуерен инструмент за интелигентно градоустройство, който осигурява нови методи за интегрирани на данни и информация от различни източници, за пресъздаване и проектиране на градска среда. Геопространствените технологии представят общата оперативна картина,която интегрира всички обекти, които се намират под, над, в и около града, включително тези, които са във и извън сградите, заедно с тяхната топология. По този начин ГИС осигурява така необходимия системен интегриран поглед върху заобикалящата ни среда и се явява ключов инструментариум при изготвянето на интегрирани планове и впоследствие при тяхното реализиране на практика. В тази връзка географските информационни системи са необходима и приложима технология за градско планиране и развитие независимо от големината на града.   

Преди дни бе даден старт на мащабен инфраструктурен проект за развитие на    високоскоростен широколентов достъп в България – проект, предшестван от задълбочено изследване на възможностите, реализирано в ГИС среда. Какви са предимствата на създадената ГИС базирана информационна система?
- Като част от Европейския съюз една от основните задачи, пред които се изправя България, е тази за предоставяне на широколентов достъп на 100% от жителите до 2020 г. Осъзнавайки ключовата роля и значение на геопространствените технологии за реализирането на тази цел, Министерството на земеделието и храните съвместно с това на транспорта, информационните технологии и съобщенията заложиха на най-съвременни ГИС технологии за осъществяване на проучване, анализ и развитие на широколентовия достъп в България. За първи път в България се събра и въведе в единна база данни географска информация за телекомуникационната инфраструктура у нас. ГИС системата позволи да се направи анализ на така наречените бели, сиви и черни зони в зависимост от наличието или липсата на интернет с определени капацитети в селските райони. В ГИС бяха създадени и тематични карти с пространствени анализи, свързани с демографски и социално-икономически данни, потребление на интернет и видове ползвани услуги. Създадената ГИС система заедно с данните и анализите от изследванията подпомогна Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" да вземе решение къде и как да развива широколентовата инфраструктура у нас. И нещо повече, изградената ГИС система предостави възможност в бъдеще данните за мрежите да бъдат актуализирани и допълвани, така че да са се поддържа актуална картина на състоянието на широколентовия достъп в България. 

Какъв е нереализираният потенциал на ГИС технологиите у нас, които могат да заработят ефективно в полза на бизнес, държавна администрация, общини?
- ГИС намира широко приложение в множество сфери на икономиката в България. В някои от тях като околна среда, кадастър, инженерна инфраструктура и отбрана от години се използват геопространствени технологии. В  тях има изграден така необходимия ГИС капацитет. В местното самоуправление също се наблюдава широко прилагане на географски информационни системи. Редица ГИС проекти бяха реализирани през последните пет години в тази сфера, по-значимите от които са тези за нуждите на Габрово, Добрич, Бургас, Ямбол, Гоце Делчев, Перник и други. Нараства използването на ГИС и в областта на пътния и железопътния транспорт у нас. През последните години бяха осъществени и редица проекти за нуждите на ютилити дружествата в България.
Въпреки всички тези успешно реализирани проекти обаче факт е, че потенциалът на ГИС технологиите у нас към момента не е достатъчно реализиран. Географските информационни системи са мощна технология, посредством която бизнесът може да оптимизира работните процеси и оперативните работи, администрацията да повиши ефективността на всекидневната си работа, да докладва успешно по различните европейки директиви, а общините да реализират ефективно местно самоуправление в диалог с гражданите. До голяма степен остава нереализиран потенциалът на ГИС технологиите и като колаборативна платформа за споделяне и обменяне на данни, ГИС информация и функционалност. Малко са организациите в България, които имат нагласа или готовност да обменят данни, а тези от тях, които го правят, са принудени от съществуващите нормативни изисквания. Надявам се скоро ГИС обществото у нас  да осъзнае, че споделянето на данни е от обща полза – качеството на данните се повишава, създава се по-благоприятна среда за развитие на бизнеса, реализират се много нови ГИС приложения, налице е по-голяма прозрачност, публичност, възможност за гражданско участие и обществен диалог.