Пазарът на сливания и придобивания в България през 2012 г.
Сключени са 65 сделки на обща стойност 426 милиона евро
Какви са тенденциите на пазара на сливания и придобивания през тази година? Кои инвеститори проявяват интерес и кои бяха най-големите реализирани сделки?
- Това, което наблюдаваме на пазара, е, че броят на сделките, както и техният размер намаляват. За първите девет месеца на 2012 г. са сключени 65 сделки на обща стойност 426 милиона евро в сравнение с 104 сделки на обща стойност 1.240 милиарда евро за същия период на 2011 г. Мандатите за сливания и придобивания, инициирани проактивно от самите компании, са малко. За съжаление, преобладават случаите, в които стратегически транзакции представляват единствената алтернатива на продавачите (реструктуриране на баланса, частична продажба на портфолиа от необслужвани кредити и т.н.).
Също така има множество външни фактори, които оказват сериозно отражение върху пазара. Някои от тях сасвързани с отдръпването на западни стратегически и финансови инвеститори. За част от тези инвеститори България не представлява атрактивен и достатъчно мащабен пазар. Други чисто и просто са разочаровани от неблагоприятни резултати от предишни техни инвестиции в страната и региона въз основа на променени инвестиционни политики и непреодолими оперативни проблеми.
Други външни фактори са свързани с макроикономическата ситуация и цялостната пазарна несигурност, която се наблюдава не само в по-малките членки на Европейския съюз (Гърция, Испания, Португалия и т.н.), но и във водещите икономики като Германия и Франция, където се вижда постепенно свиване в производството и услугите, въз основа на намалено вътрешно търсене и бавния темп на растеж на световната икономика.
Що се отнася до позитивни тенденции, има и такива. Например има значителен ръст на интереса, проявяван от източни инвеститори. Независимо от това, че те като цяло са далеч по-заинтересувани от пазари като Турция и Румъния, аз съм оптимист и смятам, че тази тенденция ще се разрасне и ще обхване и България в пълна сила.
Що се отнася до по-големите сделки в България за тази година, те са малко: покупката на "Престиж-96" от CVCI и NBGI Private Equity; продажбата на миноритарен дял от "Приста Ойл Холдинг" и рефинансирането на изискуем акционерен заем, където ние участвахме; продажбата на германската енергийна компания E.ON Bulgariaна чешката компания Energo-Pro.
Можете ли да обособите секторите, в които се наблюдава развитие и интерес по отношение сключването на подобен тип сделки?
- Да, най-голям интерес забелязваме в следните сектори: селското стопанство и земеделие, храни, технологии и телекомуникации и финансови услуги.
Според мен може да се очаква сериозно раздвижване във финансовия сектор (банки и лизинг компании), които в определен момент трябва да потърсят начини за реструктуриране на техните портфолиа, съставени от необслужвани заеми. Що се отнася до земеделие и храни, тези сектори продължават да бъдат активни вече няколко години и това е тенденция, която мисля, че ще продължи.
Интересна е динамиката, свързана с телекомите в България, където се наблюдава наистина сериозна конкуренция. Мисля, че пазарът значително ще се консолидира в този сектор, както вече наблюдаваме, и че пакетните услуги ("3 в 1" или "4 в 1") ще доминират пазара в близко бъдеще. Това всъщност ще бъде благоприятно и за крайните потребители, които ще могат да ползват добре интегрирани и по-качествени услуги на по-ниски цени.
Кои са проектите, по които работите в момента?
- Entrea Capital работи по проекти за набиране на дялово и мецанин финансиране, както и по няколко проекта за закупуване на български компании. Участваме и в преструктуриранията на няколко компании.
Какви трудности срещате по отношение консултирането и финализирането на сделките?
- Като цяло проектите, по които работим, са доста комплексни. Те включват работата на множество различни екипи, чиято работа и последваща комуникация с клиенти трябва да бъде координирана внимателно. Това е един от сериозните проблеми, които срещаме и в резултат на който не една или две сделки не са били реализирани.
Друг основен проблем е свързан с често срещаните нереалистични ценови очаквания на продавачи и купувачи. Много често няма никакво припокриване на очакванията на двете страни, което в повечето случаи се дължи на емоционални сантименти или липса на информираност за пазарните динамики.
Процесът по дю дилиджънс също представлява едно солидно препятствие, което много български компании не успяват да преминат успешно. Причините за това са различни и включват липса на достатъчни човешки ресурси, които да координиратпроцеса, липса на детайлна финансова, техническа и правна информация за компанията в годините, както и наличие на оперативни и финансови дейности и практики, които не отговарят на стандартите и очакванията на купувачите.
Последно, липсата на предишен опит в сферата на сливания и придобивания от страна на компании също играе важна роля. Понякога това довежда до разпадане на процеса в самия му край, когато се преговарят условията на сделката в детайли. Стандартни договорни клаузи и условия понякога не биват разбирани от продавачите и биват напълно отхвърлени, което в повечето случаи води до прекратяване на преговорите.
Когато клиентите търсят решения извън често използваните възможности за финансиране,кои са най-често използваните алтернативи за набиране на капитал?
- Дяловото финансиране е алтернатива, към която са отворени все повече от по-големите български компании. Този тип финансиране осигурява капитал за развитие и/или средства за частична монетизация на дялове на акционери. Също така дяловото финансиране предлага алтернатива на традиционното банково финансиране, което в много случаи не е достъпно за компании с малко активи или такива, които целят да преследват растеж чрез придобивания и други високорискови стратегии. Такъв тип финансиране предлага значителна гъвкавост: инвеститорите могат да придобият миноритарен дял, да нямат представителство на борда на директорите, да нямат значителни рестрикции върху бъдещата стратегия на компанията и т.н.
Друг тип финансиране, което набира все повече привърженици, е мецанин финансирането. Имайки предвид ограничените ресурси от традиционни източници, които могат да бъдат ползвани без рестрикции от компании за преследване на транзакции по придобивани или за други корпоративни нужди, то се явява добра алтернатива на банковия дълг. Независимо от това, че финансовите условия, свързани с него, са по-агресивни от тези на банков дълг, мецанин финансирането следва да бъде разглеждано като евтин собствен капитал, а не като скъп дълг. Множество компании, независимо от техния размер или индустрия, прибягват към такъв тип финансиране, за да могат да преследват своите стратегически цели за развитие. Също така присъствието на добре познат мецанин фонд като инвеститор в определена компания подава положителни сигнали относно степента на развитие на съответното предприятие. То може да е от голямо значение при търсенете на първично публично предлагане или при дялово финансиране в по-късен етап.
Последният тип алтернативно финансиране, което всъщност виждаме все по-рядко на пазара, е sell-and-lease-back. При този тип транзакция дадено предприятие може да се справи с липсата на солиден първоначален капитал, като се продаде изцяло или продаде основни негови активи и едновременно сключи дългосрочен договор за лизинг на същите с купувача.
Как според вас се развива процесът по привличане на чуждестранни инвеститори в България? Кои се оказват най-проблематичните сектори?
- Ние наблюдаваме подобрения в мерките, които се предприемат за подобряване на инвестиционния климат в страната. Виждаме някои нови инвестиции в секторите на производството и услугите. Аз смятам, че новият закон за инвестициите, който се подготвя в момента, ще доведе до допълнителни облекчения и стимули за международни инвеститори в България. От друга страна, мисля, че ни е нужна доста по-мащабна и ефективна маркетинг стратегия за информиране на чужди инвеститори относно възможностите, които България предоставя.
Най-проблематичните сектори, що се отнася до привличане на чуждестранни инвеститори, са високотехнологичните (фармацевтика, биотехнологии, нанотехнологии и т.н.). Като цяло научноизследователската дейност не е на фокус в България, което от своя страна лимитира потенциала на много от секторите със значителна добавена стойност. Производството като цяло също е сектор, който има нужда от значителни чужди инвестиции и модернизация.
Очаква ли се реализирането на други големи сделки до края на годината и какви са потенциалните такива за 2013 г.? По какво ще работи Entrea Capital през новата година?
- Смятам, че през 2013 ще бъде финализирана продажбата на "БДЖ - Товарни превози" и на БТК и че ще наблюдаваме цялостни или частични продажби на дялове в различни предприятия от стратегически инвеститори в страната.
Entrea Capital има няколко големи проекта, по които да работи през новата година. Както споменах преди, секторите, в които очакваме да имаме най-много работа, са селското стопанство и земеделието, храни, технологии и телекомуникации и финансови услуги.
Entrea Capital е независима консултантска компания в областта на сливанията и придобиванията и корпоративните финанси в България. Компанията е ексклузивен представител за България на M&A International, водеща световна организация в областта на инвестиционното банкиране, сливания и придобивания и набиране на дялово финансиране.