Целият свят е все още обхванат от силна финансова криза. Как определяте бизнес средата в България в този контекст и как вашата компания се развива в тази среда?
Аз съм в групата на "Винербергер" вече повече от 25 години и в момента съм регионален изпълнителен директор отговорен за Унгария, Румъния, България и Украйна. Видял съм и периода на растеж на региона, и периода, в който пазарът е под голямо напрежение и спад и се сблъскваме с напълно нова ситуация. Според мен се справяме доста умело в България. На първо място нашият основен бизнес е насочен към жилищното строителство. Когато взехме решението да инвестираме в България, имаше бум на строителството и ние видяхме потенциала за развитие. След началото на финансовата криза през 2009 г. управлението на риска в банките се промени драстично и затова финансовите ресурси бяха силно ограничени, което рефлектира пряко върху строителния сектор.

Какво решение вижда "Винербергер" в такава ситуация?
Поради промяната в политиката в началото на 90-те години както в България, така и в други страни като Унгария и Румъния наблюдавахме тотална промяна към изцяло частно финансиран пазар. Всички знаем, че в политическата система от близкото минало голяма част от строителството е било организирано от държавата. Основната идея за частния сектор от строителството е добра, но това, което липсва тук, е секторът "помежду". Аз съм от Австрия, а в страни като Германия и Австрия жилищата под наем, собственост на жилищни асоциации в ПЧП с държавата, са голям сектор, който образува устойчива част от пазара. Това е възможно, защото представлява дългосрочна инициатива, в която държавата играе съществена роля и подкрепя със субсидии. Целта е да се осигури на населението достъпна жилищна среда, базирана на група от хора с добри доходи, която обаче все още нямат възможност да си позволят собствеността, защото е твърде скъпо, дори и в страни като Австрия и Германия. И тук аз виждам поле за развитие. Това, разбира се, е свързано и с политическа активност. Тази система не е от точно чист капитален интерес, а е повече от интерес за обществото - да се подкрепи населението с качествено строителство. А структурата на наемния пазар дава възможности за добри решения.

Как оценявате жилищното строителство в България и как виждате реализирана идеята за достъпни жилища?

Ние сме активни предимно в сферата на новото строителство. И доколкото знам, много малка част от новото строителство е с цел отдаване под наем. Според мен обаче това е сектор с добър потенциал. Нека анализираме житейския път на един млад човек, който расте, създава семейство и постига по-добра финансова стабилност във времето.

Когато младият човек порасне, той се отделя от семейството си (типичният случай например в Австрия). Първо напуска дома на родителите си и докато следва, първото му евтино жилище обикновено е общежитие. След това, когато има партньор, намира първото си самостоятелно жилище под наем, някъде в града, където намира и първата си работа. Идва момент, когато ще основе свое собствено семейство и ще очаква първото си дете. Тогава да има достъпно жилище би означавало да наеме апартамент от 60 до 80 кв.м, достатъчни за двама души в очакване на първото си дете. Децата не са големи и 60-70 кв.м може да бъдат добра основа за семеен живот. Тук човек не се нуждае от голяма инвестиция за това. Подписва дългосрочен договор за наем с ясни разходи. И след години, когато вземе решение, че може закупи собственост, било то самостоятелна къща или по-голям апартамент, може лесно да върне този апартамент на съответната асоциация. Това повишава и мобилността в обществото.

Ако се замислите, в България да се инвестира в апартамент с всички допълнителните разходи крие рискове.

От друга страна, разбира се, собствеността е нещо, което дава сигурност на човек. В България тя е на едно от първите места в света (над 95%). Затова по мое мнение да се създаде "достъпен наемен сектор" ще доведе до тази система, която по-горе нарекох "помежду". Сега има твърде голяма пропаст по пътя между наем и да имаш собственост. Да не говорим, че това е и добра възможност за бизнес развитие, тъй като тези жилища (говоря от позицията на австрийския опит) са с много високо качество. Защото когато държавата подкрепя изграждането на жилища, тя е много внимателна и задава критерии за енергийна ефективност например, за ограничаване на разходите по поддръжка и др. Така и строителните фирми са принудени да осигурят добро качество с оптимизирани разходи, а и наемите за тези жилища ще могат да бъдат достъпни.

И това няма да се случи от само себе си. В Австрия например този процес е започнал още след Втората световна война. Тогава са сформирани асоциации и ПЧП с цел предлагане на достъпни жилища.

Това е дългосрочен процес. Няма място за краткосрочни цели, които обикновено поставят инвестиционните компании в ситуация, в която правят големи инвестиции, а разчитат на много кратък период от време за растеж при 10-15 или дори 20% ръст и след това пазарът има постоянен спад с по 10-20% на година, на което сме свидетели днес. Свръхкапацитетите на всички тези инвестиции са поставени под въпрос. В този смисъл устойчивостта е нещо много важно.

Спомням си думите на бившия СЕО – г-н Райтхофер, който казваше при всяка среща с политици, че ръст от 2-3% всяка година е устойчив и по-добър за пазара от тези големи конюнктурни цикли с по 30-процентни и повече стъпки. А и индустриалните сектори не могат да осигурят толкова бързо по-големи от своите капацитети. Последователността в тези процеси се нуждае от политическа среда.

Каква ще бъде ролята на "Винербергер" в реализацията на концепцията за "достъпни жилища"?
Ние сме водещ производител в сектора на строителните материали, затова приемаме много сериозно своята роля в подкрепата си на подобни проекти. И като международно представена компания бихме искали да комуникираме възможностите за растеж на пазара на жилищното строителство. Затова търсим контакт с експерти и дискутираме как да доведем тези добри практики в България, която вече е част от Европейската общност, за да направим тези строителни решения достъпни за българския потребител. Тази идея в чист вид ще работи единствено в един много специфичен сегмент, но и идеята зад това е различна. Затова и самият сектор е наречен "с нестопанска цел" или "с лимитирани стопански цели". Когато държавата подкрепя този проект, тя има право и да изисква. Например може да изисква тези лимитирани печалби да бъдат инвестирани обратно в проекта. Това са някои от специфичните предварителни условия, които задържат парите в жилищния сектор.

Какво още е необходимо за постигането на тази цел?
Необходими са дискусии и промяна на манталитета. И "Винербергер" търси партньори за дискусия относно една такава политика. Опитваме се да приближим още до пазара и да комуникираме и други инициативи, които вече се случват на ниво ЕС. Така както се подкрепя финансово инфраструктурата например, чрез регионални проекти за развитие. Ние виждаме жилищния сектор като част от потенциала за подкрепа от страна на ЕС. Ние комуникираме темата все повече в Брюксел и поставяме въпроса защо жилищната политика е извън подкрепата на ЕС и не се счита като част от проект за развитие на инфраструктурата в държавите членки. Хората трябва да живеят тук и сега. Според нас, жилищната политика трябва да стане част от инфраструктурната подкрепа. Нужно е държавата да зададе рамките, в които концепцията за достъпни жилища да може да се случи и развива в дългосрочен план.