Господин Гарсия Матас, София предприе сериозна програма за развитие на своя транспорт с основен фокус метрото. Целта на тази програма е да се пребори с увеличаващия се трафик, породена от високата автомобилна мобилност и ролята на града като център за услуги за цялата страна. Какво е вашето виждане за въпросите, към чието решаване градът трябва да се обърне?
- Очевидно София има амбициозни цели. Ако възнамерява да стане лидер в устойчивата мобилност, да продължи да съсредоточава и представя интелигентни решения за мобилност на национално ниво, е от съществено значение да създаде последователен процес на планиране, който да взема предвид новопоявяващите се тенденции във водещите световни столици. Това се отнася и до интелигентното управление на ресурсите, а в случая и на мобилността, която се вписва отлично в останалите градски услуги.
Управлението на мобилността може да има както положително, така и отрицателно въздействие в зависимост от това как се извършва на практика. Затова е необходимо да се следва добро планиране, което да определи конкретни цели и показатели на желаното равнище на изпълнение на услугите и да посочи подходящите решения, които да го осигурят.
                                                                      
Какво показва досегашният ви опит за конкретните стъпки, които градовете трябва да извървят, за да се решат транспортните проблеми? Ако трябва да се поучим от грешките на останалите, къде би трябвало да се съсредоточат усилията на властите?
- Едно от основните препятствия, с които се сблъскваме в нашите проекти, е разпределението на отговорностите в администрацията по въпросите, свързани с мобилността. В много градове отговорните за управлението на трафика са различни от тези за обществения транспорт, а това понякога води до наличието на множество сегментирани системи и подсистеми за отделните услуги без обща визия относно цялостната ефективност на градската мобилност.
Все пак имаме и редица успешни примери в градове, постигнали високо качество на услугите посредством разгръщането на решения за мобилност, които включват модерни тикетинг системи, интермодална интеграция, системи "паркирай и пътувай", управление на трафика, експлоатация на обществения транспорт, приоритетни системи за обществения транспорт, информационни канали и др.
 
Без да се замислим, често стигаме до заключението, че има общ недостиг на инфраструктура, при което планираме пътища, надлези и подлези, обслужващи автомобилния трафик? Но възможно ли относително неразвитата пътна инфраструктура да се окаже преимущество за град, който се стреми да ограничи автомобилния трафик за сметка на по-устойчиви решения за мобилност? Как би трябвало големите градове да оценяват състоянието на пътните си мрежи, за да набележат наистина устойчиви решения?
- Очевидно инфраструктурата трябва да отговаря на минимални стандарти за устройство и състояние, за да подсигури качеството и безопасността на предлаганите услуги. Ако се мисли в посока възстановяване или съживяване на съществуващата инфраструктура, има смисъл това да се прави на основата на план за ограничаване на частния трафик в града и замяната му с алтернативни решения за обществен транспорт. ETRA има обширенопит в изпълнението на масови транзитни системи в големи градове, като например Мадрид – с две хиляди автобуса, извършващи повече от 300 милиона годишни пътувания, или седемхилядната автобусна система на Богота – Трансмиленио.
Качеството на инфраструктурата и транспортните услуги трябва да бъде определяно на основата на набор от измерими показатели, включително честота на преминаващите транспортни средства, времетраене на пътуването, интермодални връзки, качество на информацията и др. Безспорно инфраструктурата е важна, но ключът за успешното решение е в начина, по който се управлява.
 
Управлението на трафика може да облекчени движението в  големите градове, какъвто пример наскоро имахме с олимпиадата в Лондон. Но панацея ли е това решение?
- Управлението на трафика е задължителен елемент. Системи като комплексните решения за управление на трафика на ETRA са способни да определят стратегии, които да отговарят на потребностите на трафика в реално време. Макар че като феномен трафикът е динамичен и се развива според социалните условия, времето, личните предпочитания и други, също така е вярно, че той има повтарящо се поведение в много градове. Ние разработваме своите експертни системи така, че те да бъдат способни да контролират и управляват нивото на трафик при тези обичайни модели, като реагират на промените и прилагат съответните стратегии.
 
Разнообразието от видове транспорт, наблюдението в реално време и контролът на трафика са възприети по света и отчасти в България, тъй като властите все повече разбират предимствата на задвижените от технологиите решения. Но те също така имат своята цена, при това във време на ограничени публични финанси. Как градските лидери да приоритизират потребностите и ресурсите си в този смисъл?
- По мое мнение на внедряването на системите и технологиите, за които споменавате, не трябва да се гледа като на разход, а като на инвестиция. Ако говорим за устойчива мобилност, е нужно да помислим за ефективността на града и комфорта на гражданите. Трудно е да се определят всички елементи  от инвестиционните разходи, но е необходимо да преценим и дългосрочните ползи от подобен проект – намаление на разходите, свързани със задръстванията, и CO2 емисиите, здравните рискове и т.н. В допълнение съществуват и редица бизнес модели, които могатда подкрепят финансирането на подобни проекти, като например организирането на публично-частни партньорства.