Г-н Георгиев, какво отчитате година след основаването на Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ)?
- Асоциацията на рециклиращата индустрия (АРИ) беше създадена на 10 юни м.г. в Пловдив като обединение на над 200 малки, средни и големи фирми за събиране, третиране и рециклиране на отпадъци от черни и цветни метали в България. АРИ е едно от най-активните бизнес сдружения, работещи в областта на управлението и рециклирането на отпадъци, чиито членове подписаха Етичен кодекс за търговската дейност. Нашите членове търсят начин да подпомогнат промяната в обществените нагласи по отношение на отпадъците. В края на 2011 г. иновативният ни проект за популяризиране в България на нов модел за автоматизирано рециклиране на отпадъци от опаковки е одобрен за финансиране от програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. С този проект правим опит за начало на трансформации на общественото мислене с цел осъзнаване на факта, че голяма част от изхвърления битов отпадък е суровина за икономиката и нейното рециклиране ще доведе само до екологични ползи за обществото. За нас отпадъкът не е отпадък, той е суровина и целта, която сме си поставили, е действително това, което всички наричаме отпадък, да можем да го рециклираме. 

Как оценявате пазара на рециклиране в България?
- Според данни на Евростат през 2010 г. България депонира 100% от отпадъците, т.е. 0% е рециклираният отпадък. До края на 2020 г. България трябва да е постигнала ограничаване на количеството депонирани биоразградими битови отпадъци до 35 на сто от общото им количество, или 65% от този отпадък трябва да бъде оползотворяван или обезвреждан по начин, изключващ депониране.
Това е целта и на бизнеса от рециклиращата индустрия. За да работи ефективно рециклиращата индустрия в България, й е необходима чиста и качествена суровина, която да бъде преработена и повторно оползотворена в инсталациите на фирмите от сектора. За постигането на тази цел е необходимо отговорно поведение на гражданите към отпадъците, ефективна работа на организациите по оползотворяване, а не разделно събиране по документи, сътрудничество с държавата за насърчаване и прилагане на най-добрите производствени практики от Европа и света в България. Ако са изпълнени тези три фактора, само тогава можем да говорим за рециклираща индустрия и бизнес в България.
За последните 2-3 години нашият бранш е един от най-реформираните бизнес сектори в държавата. От началото на 2010 г. досега са приети 9 закона за изменение и допълнение на ЗУО и един изцяло нов ЗУО. От 13 юли е в сила нов закон, който променя напълно начина на правене на бизнес в сектора на събиране, третиране и рециклирне на отпадъци. Най-голямата промяна е в това, че фирмите, извършващи дейност с ОЧЦМ, преминават от лицензионен на разрешителен режим. До момента всички фирми, за да работят, трябваше да имат лиценз за дейността, издаван от МИЕТ, сега с новия закон лицензите губят силата си и трябва да кандидатстваме за разрешение от МОСВ.
Според нашите експерти новите правила и изисквания ще доведат до забавяне на темповете на растеж в бранша, защото нашият бизнес е бързооборотен и темповете са изключително динамични. Бизнесът няма интерес да влага средства и да разкрива работни места, тъй като няма гаранции, че при промяна в законодателството инвестициите няма да се окажат безвъзвратно загубени. Например от началото на годината до момента само заради един текст в ЗИД на ЗУО бяха затворени около 50% от фирмите в бранша. Става въпрос за изискването общините да имат общ устройствен план, за да могат фирмите да работят в точно определените от законодателя територии. На практика бизнесът беше наказан заради административна разпоредба и несвършена работа на общините и държавата в България. В крайна сметка законовата норма, въвеждаща това изискване, беше обявена за противоконституционна от Конституционния съд. Решението на КС се оказа закъсняло за голяма част от фирмите, които вече доброволно бяха затворили 576 площадки.
Депонирането на отпадъци в България трябва да се намали. През последните години заради суровинната криза и изчерпването на естествените природни изкопаеми в света масово се насърчават и въвеждат практики, които водят до ограничаване на използването на природните ресурси за сметка на рециклирането и повторната употреба. Проблемите в България са още по-сериозни. У нас се депонират почти 100% от отпадъците. На другия полюс са държавите, които не депонират почти никакви отпадъци - Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия, с по-малко от 3% от битовите си отпадъци. Те не само използват стойността в отпадъците, а са създали процъфтяващи индустрии и работни места. От ЕК препоръчват тези икономически инструменти да бъдат въведени по-широко, ако ЕС иска да постигне целите от пътната карта за ефективно използване на ресурсите. Основната цел е нулево депониране, максимално рециклиране и повторна употреба, както и ограничаване на енергийното оползотворяване до неподлежащите на рециклиране отпадъци.

Какви са пропуските в нормативната база по пътя от отпадък до ресурс?
- Нашите претенции не са към целия закон, а към определени текстове, налагащи прекомерно рестриктивни мерки. Самият закон ще доведе до изчезване на малките и средните фирми в бранша. Най-много ни тревожат банковите гаранции и това, че общините ще организират сами разделното събиране на отпадъци от черни и цветни метали. Това означава, че нашият бизнес, който съществува повече от 20 години, ще изчезне. Другата голяма промяна, която ще засегне всеки гражданин, е, че отпадъците от черни и цветни метали (ОЧЦМ) ще се предават безвъзмездно само на общински площадки, т.е. гражданите няма да получават пари срещу своите отпадъци и на практика няма да имат никакъв стимул да го правят. Нашето желание е наред с общинските площадки да има и частни, на които да се предава отпадъкът възмездно. Притеснени сме и от записаните условия, при които се усвояват банковите гаранции, от прекомерно високия размер на имуществените санкции, от въведеното безкасово плащане за сделките с ОЧЦМ и от други разпоредби. Нашата асоциация възнамерява да оспори по предвидения ред съответствието с конституцията и европейските норми на рестриктивните за бизнеса и гражданите разпоредби пред Конституционния съд и Европейската комисия.

Как ще се наложи моделът за разделното събиране на отпадъците в България?
- Моделът работи, но само теоретично. Разделното събиране като система за управление на отпадъците се дискредитира напълно в българското общество. Доверието на хората в системата е загубено поради невъзможността на организациите да управляват този бизнес. Разделното събиране в света е един добре работещ и генериращ приходи бизнес. В България срещаме по-скоро неодобрение, отколкото подкрепа и насърчаване.
Ние като обединение се опитваме да променим негативните нагласи, но този процес е сложен. Понякога ни се налага да убеждаваме дори и експерти от министерствата в правотата на нашите становища, базирани на добре работещи световни практики.
С проекта, който започнахме преди месец, за пилотно внедряване на рециклиращи центрове за 4 вида отпадъци от опаковки целим да стимулираме и активираме отговорно поведение на гражданите. Успоредно с двете машини, които ще бъдат поставени с демонстрационна цел в София и Димитровград, провеждаме информационна кампания за ползата от рециклирането. Целта е да върнем доверието на гражданите към разделното събиране и да покажем нов модел, работещ добре в Европа, САЩ и Япония. Той допълва разделното събиране и трябва да се разглежда като част от него, а не като алтернатива.
Ние ще оползотворяваме само 4 вида отпадъци от опаковки – пластмасови, стъклени бутилки и метални кенове. Останалите битови отпадъци, които могат да се рециклират, ще продължат да се събират от организациите по оползотворяване. Нашият проект ще подпомогне и общините, защото ще доведе да намаляване на обема на отпадъците и разходите за логистика. За разлика от сега действащата система и неравномерното разполагане на съдовете за разделно събиране нашите рециклиращи центрове ще се разполагат на места, където масово се образуват отпадъци от опаковки. По данни на производителите на рециклиращите центрове от норвежката фирма ТОМРА – там, където се поставят машините, обемът на отпадъците се редуцира от 40 до 60%.
Официалните данни показват, че 80% от ежедневните ни отпадъци са от опаковки. Всеки гражданин изхвърля годишно около 30 лв. под формата на отпадъци, които могат да се рециклират. Като умножите тази сума по 5.5 млн. души градско население, се получава внушителна сума, която изхвърляме и правим допълнителни разходи за депонирането й.

Какви са стимулите за гражданите и бизнеса за прилагане принципите на разделното събиране?
- В момента няма никакви стимули, точно обратното, в редица населени места такса смет се увеличава многократно, но управлението на отпадъците не се подобрява. От месец насам примерно пред моя дом изчезнаха и самите контейнери за разделно събиране. Всички сте виждали грозната гледка по улиците - изгорени оцветени контейнери или кошове с всички видове отпадъци. Липсва отговорното поведение на гражданите. За съжаление дори и малкото хора, които искаха да събират разделно, вече се демотивираха от тези гледки.
Ефективността на системата би се гарантирала само ако отпадъците се разделят още при източника - това е европейската практика. Не можем да събираме всички отпадъци на едно място, да ги превозваме стотици километри и да ги сортираме и разделяме механично. Това е лоша практика, която е изключително неефективна и финансово неиздържана. Необходим е нов модел и цялостна промяна на системата, за да се гарантира ефективност и опазване на околната среда.

А при рециклирането какви са стимулите?
- Бизнесът не само че не е стимулиран, а точно обратното – той е наказан с влизането на новия закон. Въвеждането на банкови гаранции за дейностите с ОЧЦМ поставя една висока бариера пред работещите фирми. Част от тях вече преосмислят своята дейност в сектора. Възможно е да се насочат в друг бранш или да започнат да работят в сивия сектор. Дори и сега има фирми, които нямат лицензи, не плащат никакви данъци или осигуровки на работниците си, но работят необезпокоявани. В началото на годината започнахме кампания срещу нелегално работещите фирми и до момента са проверени над 20 сигнала от компетентните органи. Въпреки наложените санкции и актове тези фирми месеци по-късно продължават да работят и да бъдат нелоялна конкуренция на нас – легалните фирми, които инвестираме, плащаме си редовно данъците и осигуровките на работниците. За какви стимули можем да говорим.
В новия закон не се отчитат проблемите, които ще настъпят още в самото начало на неговото приложение. Преходният период ще е дълъг и ще продължи 1-2 години. В този период фирмите ще се лутат дали да продължат с рециклиране или не. Знаете, че за рециклирането са нужни доста средства. Неясната политика и липсата на стратегическа управленска и законодателна визия създава единствено пречки за инвестиционните намерения.

Какви са възможностите за засилване повторното използване на материалите в строителството и индустрията?
- В ЗУО за строителните отпадъци има цял отделен раздел. Аз не съм експерт в тази област. Проблемът със строителните отпадъци в България е много голям и се надявам законодателите да са подготвили текстове, които ще разрешават проблеми, а няма да създават нови. Рециклирането на строителните отпадъци е добре работеща европейска и световна практика.

Кое пречи и кое помага за по-широко рециклиране?
- Основната пречка пред развитието на отрасъла е липсата на ясна управленска и стратегическа визия за бранша. Няма дългосрочна политика, насърчаваща рециклирането и повторната употреба на отпадъци, както и достатъчно кампании за стимулиране на отговорно поведение у гражданите. Нашето желание е като представителна браншова асоциация да участваме експертно и да подпомагаме процеса на писане на стратегии и норми. Нашата сила е точно в това, да ангажираме най-добрите експерти в областта на управлението на отпадъци, да следим и прилагаме в България най-новите европейски и световни практики, за да бъдем конкурентоспособни. Смятаме, че държавата трябва да знае това и да си сътрудничи с нас, за да вървим напред заедно и да се развиваме.