Господин Кремлис, при интервюто ви за "Строителство Градът" през март Европейската комисия беше започнала наказателна процедура срещу България за изпълнението на Рамковата директива за отпадъците. Какъв напредък забелязвате оттогава?
- Миналата (бел. ред. – по-миналата) седмица България прие новия Закон за управление на отпадъците. Този закон въведе директива 2008/98/ЕС – Рамковата директива за отпадъците (РДО), в българското законодателство и така осигурява основата за нейното действително изпълнение. В момента службите на комисията са в процес на внимателно му разглеждане, за да се уверят, че напълно съответства на изискванията, определени в РДО.
 
Какви са следващите стъпки?
- В управлението на отпадъците България изостава значително от другите страни членки на ЕС. Произвежда повече общ отпадък на глава от населението от всяка друга страна на ЕС и депонира почти целия си общински отпадък. Има постоянни тежки проблеми с капацитета за депониране (например в София), докато по-ресурсно ефективните възможности за третиране на боклука не са развити.
Целите на ЕС за рециклиране е малко вероятно да бъдат постигнати без значителни усилия за увеличаване на капацитетите за рециклиране и съществено намаление на депонирането през следващите години. Потенциалът на икономически инструменти като такси за изхвърляне, схеми "плащай, когато изхвърляш" и принципът "производителят плаща" може да бъде по-добре проучен.
Изчисленията показват, че пълното прилагане на съществуващото законодателство на ЕС в България би могло да създаде повече от 14 хиляди работни места и да увеличи годишния оборот от сектора на отпадъците с повече от 1.5 млрд. евро.
Движението напред към премахване на депонирането и ограничаване на енергийното възстановяване до рециклируемия отпадък, които са важни етапи от пътната карта за ресурсно ефективна Европа, биха могли допълнително да подсилят тези ползи с още 16 500 работни места и увеличение на годишния оборот от повече от 1.7 млрд. евро.
В близкото бъдеще България би трябвало осигури употребата на европейски фондове за периода 2013 - 2020 г. Те би трябвало да бъдат ефективно разпределени към първите стъпки на отпадъчната йерархия (предотвратяване, повторна употреба и рециклиране). В Регламента на общите разпоредби за Рамката за подкрепа на общността, покриваща следващия програмен период от 2014 до 2020 г., която в момента се обсъжда в съвета (бел.ред. - Европейския съвет) и ЕП (бел. ред. – Европейския парламент), подобни средства на ЕС ще бъдат отпускани само ако действително е приложена РДО. Така например изпълнението на принципите на йерархията на отпадъците и развитието на ефективни планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване на отпадъка биха станали условности, които ще трябва да се спазват. (Бел.ред. - т.нар. кондиционалности – предварителни изисквания на ЕС, от чието изпълнение ще зависи отпускането на финансиране.)
 
Развитието на рециклираща инфраструктура изисква ресурси. Според вас как би трябвало постъпи държавата при действителното изпълнение на директивата?
- След като РДО вече е въведена в България, е важно да бъдат въведени новите национални и регионални планове за управление на отпадъците, за да приложат йерархията и да определят различните инсталации за преработка на отпадъците, които я отразяват и биха били допустими за съфинансиране от Европейския съюз в настоящия и бъдещия програмен период. Това е важно не само за общинските, но и за промишлените и опасните отпадъци. България се нуждае от модерни инсталации за управление на опасни отпадъци на принципа на близостта, за да избегне износа на подобни отпадъци или незаконното им изхвърляне.
 
Как биха могли производителите да бъдат изкушени да направят повече от изпълнението на задълженията си, дори да насърчат законодателни промени там, където е необходимо, за да засилят повторната употреба на материали или странични продукти от производството?
- Настоящата ситуация с употребата на икономическите инструменти в България съответства на слабите й резултати в управлението на отпадъците.
РДО осигурява необходимата правна рамка за насърчаване на повторната употреба на продуктите и за определянето на странични продукти, така че да улесни тяхното влизане в ресурсната икономика. От страните членки зависи да осигурят наблюдението на йерархията на отпадъците и мерките – като тези за окуражаване на условията и подкрепата за мрежите за повторна употреба и възстановяване; предписването на подходящи критерии за доставки; употребата на икономически инструменти, които да заработят, за да се увеличи нивото на повторна употреба [на отпадъците] в България.
Тази есен службите на комисията ще проведат семинар с отговорните власти в България, за да оценят и подсилят областите на управление на отпадъците, които изостават, и да "преобърнат" пирамидата на отпадъчната йерархия в България, като насърчат възстановяването на отпадъка и намалят до възможния минимум изхвърлянето (депонирането). Това е един от поредицата от семинари, които службите на комисията ще проведат с 10-те "най-лошо представящи се" страни членки. Службите на комисията ще използват рецептите на добре представящите се в управлението на отпадъците страни членки като еталон за успеха на изоставащите.