Как оценявате работата по лот 4 на "Тракия"? Кои са особеностите на авторския надзор на този обект? Какъв опит натрупахте дотук?
- Сега на лот 4 се работи усилено.
Авторският надзор по принцип според нормативната уредба има голяма тежест. Той подписва актове 5, 6 и 7. Щом става въпрос за голям обект и голям обем работа, всяко нещо, което се подписва, трябва да е добре огледано.  Но има някои особености, които създават затруднения.
Нещата стоят така: проектантът трябва да е инициатор на исканите промени, дори и да не е съгласен с тях. Това само по себе си е носене на отговорност без причина. Лот 4 на "Тракия" е достатъчно голям обект, за да има винаги възможност за прилагане на нещо различно - например за промяна на материал на водостоците, различен от проекта, макар и със същото качество. Проектантът като авторски надзор трябва да подпише промяната, дори и да не е съгласен с нея. Така се стига и до спорове.
За съжаление към проектанта не се отнасят в съответствие с отреденото му от нормативната уредба място. Трудът му се оказва нищожен. Според мен авторският надзор в пътищата не е заплатен достатъчно. 

Моля ви за коментар по  характера на почвите, които се нуждаеха от укрепване, както и тази зона, която е свързана с подмяна на тръби за напояване. Какво показаха тези два казуса и как могат да бъдат избегнати в бъдеще?
- Тези почви, които според спецификацията се нуждаят от стабилизация, имат нужда от тази  стабилизация при определени условия – ако са навлажнени. Цялостно оводняване на почвите винаги може да се случи - зависи от годината на строителството и годината на проектиране. 
От опита, който придобихме на лот 4 на "Тракия", смятам, че всеки проектант, за да се застрахова и независимо от написаното в документацията, трябва при почви от група А7 да прилага някаква стабилизация. Защото не се знае какво може да се случи в годината на строителството, а и дали експлоатационните дружества си вършат добре работата. 
Този подход към нещата обаче ще оскъпи всички останали бъдещи проекти от този тип. Но пък ще бъдат спестени екстремните ситуации и негативите, които се получиха на лот 4 с почвите за укрепване и тръбите за напояване. При големите обекти трябва да готвим проектите за по-неблагоприятната ситуация.

И на зоните с почви за допълнително укрепване ли ще упражнявате авторски надзор?
- Не, процедурата  е по техническата спецификация и ние няма да упражняваме авторски надзор.

По какви критерии според вас  следва да се провеждат търговете за проектиране, строителен надзор и строителство?
- Търговете за проектиране и строителен надзор са различни от търговете за строителство. Добрите специалисти при проектирането и надзора се изграждат с години. Финансовият критерий е много важен, но най-напред е качеството на проектирането. Затова както за проектирането и строителния надзор, така и за строителството най-добрият критерий при обществените поръчки е икономически най-изгодната оферта.  Когато търговете са по най-ниски цени,  строителите започват да предлагат понякога и смешни решения, защото нямат финансов ресурс да осъществят нормалните. Когато цените са ниски, започва притискане от всички страни.  
Важно е също и да има конкуренция. Да няма само това пресяване на фирми, които някога са били с добър опит, но в момента опитът им не е така добър. Конкуренцията би представила и гледната точка на по-младите хора. Техният поглед  може да не съвпада с  нашето виждане, но резултатът може да се окаже по-добър. 
Другите важни неща в проектирането са екипната работа и носенето на отговорността до завършване на обекта, до края.

Не се ли страхувате, че критерият икономически най-изгодна оферта ще доведе в България големи западни проектанти?
- Цените, на които ние работим, са много ниски, нужно ни е малко да се повишат. И да ги удвоим, западните проектанти пак няма да дойдат при нас. Трябва да са поне 5 пъти по-високи, за да се появят те у нас. Но по принцип не се страхувам. Нека дойдат, да видим какво се случва на другите места. Това ще е ноу-хау за България.

Ако бъдещата тенденция е да се обявяват обществени поръчки на инженеринг, какво ще стане с проектантите и проектантските фирми? 
- Инженерингът има предимства. Едно от тях е финансовата част. Когато участваме на инженеринг, за строителя стойността на проекта е минимална и за него не е проблем да отдели за нас и по-голям хонорар.  
Когато започне битката с различните ведомства за съгласуване, строителят стои до нас и до голяма степен зад гърба ни и помага.
Лошото е, че строителят, който винаги има желанието да снижава строителната стойност, понякога при инженеринг е склонен да изисква от проектантите технически решения, които занижават качеството.
При инженеринга проектантът до голяма степен губи самостоятелността си. Трудно може да отиде на обекта и да каже като авторски надзор, че нещо трябва да се промени, за да се спази проектът. Авторитетът му се размива.
От друга страна, като е на инженеринг обектът, с времето проектантът постепенно може да приеме възгледа на строителя. Това не е добро, губи се едно ниво на контрол.
Инженерингът е добър за определени неща, но не и за всичко.

Първата част от лот 4, която се строи сега, по-трудната ли е или по-лесната?
- По-трудната е. Тук са двата възела и един междинен при Кабиле. Ще бъде приключен и възелът при Карнобат. Мостовете на Тунджа и надлезът над жп линията са в първата част. Това са тежки дейности. Но изпълнителят е създал организация и вече е набрал скорост. Да не забравяме обаче, че това е най-дългият лот – почти 50 км, толкова дълго трасе напоследък не е строено.