Министър Дончев, цифровият дневен ред е на предно място в общоевропейския дневен ред. Откъде тръгваме в България според вас?
-  Преди да стигнем дотам, трябва да започнем от базисния принцип в стратегията "Европа 2020", че растежът трябва да е умен, интелигентен. Дигиталното управление, реалности, ценности и приоритети са само един от инструментите за това.
Да не забравяме, че всички подобни решения – е-услуги, е-управление и т.н., в крайна сметка не ни правят дефинитивно по-умни, само по-бързи, по-свързани и по-координирани. Ако зад тях не стои ясна концепция, ако имаме добре работещо електронно решение, а не са адаптирани или реформирани процесите, които то обслужва, ефектът няма да бъде пълен.
Задължително интелигентният растеж и мерките за интелигентния растеж са комплексни.
Те не могат да са насочени само към системите за управление, не могат да са насочени само към системите за производство или само към публичната инфраструктура. Трябва да засегнат и социалните услуги, и образованието с всичките му нови измерения и предизвикателства. Интегрираният характер е трудността, която често срещаме в България.
 
Това означава ли, че тези системи трябва също да са свързани помежду си?
- Дефинитивно трябва да са свързани. Ние имаме достъп до добрите практики, имаме модели, които може, ако не да усвояваме пряко, да адаптираме към българските реалности. Големият проблем е, че някъде припламва огнище на ентусиазъм, някой въвежда нещо в някаква сепарирана сфера, което често няма комплексен характер.
Да се измазват фасади и да се правят някакви палиативни ремонти отдавна не е цел. Почти хоризонтален императив, изискване е всяка ремонтна дейност на публична или на частна сграда да включва мерките за енергийна ефективност. Това е добре. Само че това е една междинна цел.
Време е - може би в някаква степен по хегелиански - да отидем на следващата фаза. Тя е доста по-трудна за планиране и изисква много по-голям интелектуален капацитет, например интелигентни системи за управление на трафика. Колко градове имат въведена подобна система? Какъв би бил ефектът и по отношение на качеството на живот, на разполагаемото време, на емисиите изгорели газове, на разходите за транспорт? Подобни решения са скъпи, подобни решения са трудни за планиране и за съжаление имаме скромен български опит, който да ползваме.
 
Какво пречи те да се разгърнат?
- Дълъг списък с причини. Абсолютно честно и самокритично ще кажа, че системата за финансиране, която използваме или по-скоро използвахме в този програмен период, не насърчаваше в максимална степен мерките с интегриран характер. Ремонтираме една образователна институция, училище. Правим му външен, понякога и вътрешен ремонт. В много случаи дори може да осигурим доставка на оборудване. [Но] ако в същото време не се вземат мерки с финансиране от Европейския социален фонд за допълнителна квалификация на персонала, може би и за реорганизация на образователния процес, ние правим училището по-уютно, но не го правим по-добро. И обратното: каква полза би имало да повишим квалификацията на учителите и да подобрим системата за управление на самото училище, ако покривът капе и от прозорците духа или още пишат на черните дъски?
Всичко, което казах, би следвало да покаже, че интелигентните решения трябва да са във всяка сфера. Това би трябвало да бъде хоризонтален принцип, който пронизва целия инвестиционен процес.
 
В бъдеще ни чакат промени и в начините на финансиране, и в целите. За какво съветвате кметовете да са готови?
- За много нови предизвикателства. Едното е интегрираният характер на инвестициите. По-интересното е друго. Системата, както е предложена в момента в целия законодателен пакет, гарантира до голяма степен, че всяка инвестиция, където и да се направи – в някой италиански град, в някое испанско село или в Южен централен район в България – ще допринася именно за постигане на целите на стратегията "Европа 2020".
Освен това, което споменахме, на местно ниво, на ниво общини една от тежките задачи, която ще имат ръководителите, е мобилизирането на частния ресурс по отношение на публичните инвестиции. В последните години (с пълно основание да има такъв разговор) се говори, че публичното финансиране по отношение на публична инфраструктура не може и не бива да измества частния инвестиционен интерес. Първо, имаме неефективно разходване на публичен ресурс. На второ място, факт е, че когато имаме частен инвестиционен интерес, той обикновено върви в пакет с останали ангажименти, свързани с поддръжка и предоставяне на услуги.
Нещо повече, трупайки опит с J+ESSICA, и централната власт, и местните власти трябва да сторим така, че да използваме публичния ресурс като стръв, като мотивация за осъществяването на частни инвестиции в публична инфраструктура.
 
Какво е настоящото очакване за общата финансова рамка за България в следващия програмен период и евентуално по отношение на общините?
- Таванът е 2.5% от брутния вътрешен продукт за периода 2014 - 2020 г. Изчислявайки по формулата, с която разполагаме, нещата изглеждат в общи линии така: около 17 милиарда лева, а с националното съфинансиране – около 20 млрд. лв., което спрямо 15.6 млрд. лв. към този програмен период виждате, че е едно значително увеличение. Иначе пакетът от 100 единици се разпределя по следния начин: 30% кохезионен фонд, което е пътна и железопътна инфраструктура на международните транспортни коридори, и воден сектор; 52% Европейски фонд за регионално развитие, останалите 18% - Европейския социален фонд.
Това е най-простото и примитивно разделяне. Всъщност имаме доста по-детайлни изисквания за какъв тип инвестиции се насочват парите от всеки от фондовете. Примерно за ЕФРР 50% от целия ресурс отиват за тематични цели 1, 3 и 4, което означава иновации, малки и средни предприятия и нисковъглеродна икономика.