Водният сектор е почти нереформиран. От 10 години съществува една водна концесия - за столичното водоснабдяване, вече се задава и втори проект - в Плевен, ако бъде одобрен от местната водна асоциация.
По договор с МРРБ Международната финансова корпорация (МФК) от групата на Световна банка изготви правен, технически и финансово-икономически анализи за възможностите за привличане на частен оператор. Пречиствателните станции се финансират почти изцяло от европейски фондове и докато не започне тяхната експлоатация, концесионните възможности няма да бъдат разглеждани.
При управлението на отпадъците концесионният опит също не е голям - добър пример е белгийската "Кордеел" - концесионер на депото в Костинброд. До 2016 г. е срокът на концесията за регионално депо за неопасни отпадъци в Шумен. Не са много заводите за отпадъци в страната - във Варна, край Пловдив и инсталацията в строеж в Монтана, заводът в София в строеж, но нито един от тях не е публично-частно партньорство.

Как можете да коментирате възможностите за публично-частно партньорство при управление на отпадъците, а и в други сектори?
- Публичното-частното партньорство може да работи съвсем добре в България при наличието на прозрачна договорна рамка и подготвени партньори – това е изводът, който "Кордеел България" ЕАД направи от практиката си досега. Трудностите, с които сме се срещали, не са по-различни от трудностите, с които се сблъскват всички търговски партньори в дадено начинание. Важна е добре договорената рамка и предварително изяснената визия и очаквания на партньорите в такива проекти.
Очевидно е, че публично-частното партньорство се налага от живота – много и едновременни са изискванията, поставени пред публичния сектор, свързани с промяната на стандартите на публичните услуги поради изравняването им с европейските.
А в същото време публичните ръководители се сблъскват с дефицит на финанси, невъзможност да наемат толкова много подготвени кадри, колкото са им необходими, и оттам идва необходимостта от сътрудничеството с частния сектор и осигуряването на своевременно финансиране от него.

Какви добри практики можете да цитирате от вашата практика от концесията за отпадъците в Костинброд?
- Нашата практика е за институционализирано публично-частно партньорство във вида "частен партньор – община" - имаме съвместно търговско дружество с община Костинброд. Ние финансирахме, изградихме, пуснахме в експлоатация регионалното депо за неопасни отпадъци, сега съвместното ни дружество го оперира.
Ние имахме голям късмет с община Костинброд като първия наш партньор в проект за публично- частно партньорство. Срещнахме компетентни, прагматично мислещи и действащи ръководители на общината, с които обсъждаме всеки проблем открито и директно.
От друга страна, ще съм приятно поласкан, ако чуя от страна на общинската администрация и общинския съвет на община Костинброд признанието, че ако не беше екипът на нашето дъщерно дружество ЕПМ АД, то едва ли получаването на разрешителните документи, строителството и пускането в експлоатация на регионалното депо щеше да се случи в тези срокове.
Тоест добрата практика бих дефинирал като точното разпределение на ролите – всеки да спомогне с тези дейности, в които е силен, и в прозрачността на действията и решенията и на двамата партньори един към друг и към обществеността.

Какви са параметрите на концесията?
- Към момента това, което сме изградили и финансирали от депото, трябва да се изплати и изкупи за десет години чрез дейността му, като се плаща много ниска лихва – под 6% годишно, поради изгодното финансиране, което осигурихме от Белгия. Отворена е вратата за финансиране на следващи, свързани с регионалното депо проекти.

Подготвени ли са публичните партньори за такъв вид проекти?
- Най-важното условие е ясното формулиране на очакванията на публичните партньори - коя обществена услуга трябва да се предостави чрез реализацията на проекта, кои са законово изискваните стандарти за качеството й, какви са очакваните промени на тези стандарти, техническите условия за конкретната община, финансовите й варианти, каква е очакваната цена на услугата и икономическата поносимост на населението за плащанията й, нормативно определеният график за реализация.
Степента им на подготвеност се предопределя от компетентното прединвестиционно проучване за дадения проект и аз твърдо ги съветвам за ключово важни инвестиционни проекти те да възлагат изготвянето му на консултанти с практически опит.
Такова проучване е основата за прозрачна процедура на избор на подходящия партньор и адекватното формулиране на договорните документи.

Как са гарантирани интересите на частния партньор и на публичния партньор?
- Чрез добре подготвените договорни документи при създаване на съвместното дружество. Ние ползвахме опита на датската фирма "Мариус Педерсен" в Чехия и Словакия, отработен чрез създадени повече от 20 съвместни дружества с техни общини за строителство и експлоатация на съвременни депа за отпадъци и инсталации за преработката им. Техните договорни документи са ясна рамка за важните интереси, другите аспекти се решават при управлението на търговското съвместно дружество.

Предвидена ли е възможност за промяна на параметрите на концесията?
- За мен създаването на съвместно дружество между публичния и частния партньор е по-подходящият вариант, защото управлението и дейността му позволяват адаптиране на параметрите на концесията към изискванията на реалния живот.

Как се контролира изпълнението на договорите?
- От страна на общината партньор - чрез прякото й участие в съвместното дружество, от страна на другите клиенти - чрез одобряване на общите условия за експлоатация и от контролната дейност на регулативните органи. Управлението на отпадъците е много ясно регулирана дейност, което подпомага контрола.

Имате ли конкретни предложения, които да помогнат за избягването на затрудненията, по които сте минали при реализацията на вашия проект?
- Да се отдели бюджет и да се организират периодични обучения на ръководителите на публичните ни структури по инвестиционно планиране с представяне и обсъждане на конкретни примери.
Да се отделят фондове по сектори за финансиране на изготвянето на прединвестиционни проучвания за инициирани от общините проекти, които да съдържат техническа, финансова, правна обосновка на проекта.
Да се създаде достъпна по интернет практическа методология на сайтовете на съответните министерства - примерна документация за създаване на публично-частно партньорство за проекти по сектори, така, както се прави във Великобритания.
Публичното-частното партньорство се налага поради недостатъчността на публичните средства за инвестиционни нужди. Формирането на практически знания по планиране на инвестиционни проекти и създаването на прозрачни договорни модели за сътрудничество между частния и публичния сектор ще доведе до по-бързото изграждане на инфраструктура, увеличаване на заетостта и предприемачеството в отделните региони, намаление на цената на публичните услуги и трайното усещане за съвместен ангажимент за повишаване на качеството на живот в страната ни.