Кои са основните предизвикателства пред устойчивото строителство в България на този етап, какво е свършено и какво предстои от гледна точка на общата рамка?
- Най-общо има голяма необходимост от стратегически и интегриран подход при създаване на правната рамка и дефинирането на взаимовръзката между създателите на иновации, инвеститорите, строителната индустрия, доставчиците на професионални услуги и строителни продукти и другите участници в процеса на създаване на устойчива среда, която се определя от екологични, социално-икономически и културни характеристики. Този въпрос включва решаването на проблеми като законодателство и контрол, поощрения под формата на данъчни облекчения и др., квалификация на работещите в сектора, достъп до капитал, преместване на фокуса върху жизнения цикъл - не върху най-ниска цена, а върху икономически най-изгодното решение.
Много е важен фактът, че за утвърждаване на устойчиви практики в България е необходимо да разполагаме с инструмент за контрол и мониторинг. Такъв инструмент представляват системите за оценка и сертифициране на устойчиви сгради и градски структури. Изхождайки от тази необходимост, Български съвет за устойчиво развитие създаде българска версия на най-модерната европейска система DGNB и я предложи за одобрение в МРРБ, но не се стигна до вземане на решение. Това по наше мнение ще доведе до проблеми при реализиране на проекти с Европейско финансиране, където изискването за устойчивост е категорично – например при изработването на интегрирани планове за градско развитие.

Устойчив проект – само енергоефективен ли означава?
- Съществуват различни термини за обозначаване на сгради, в които се прилагат иновативни технологии, като: нискоенергийни, нискоемисионни, зелени и устойчиви. Нискоенергийните проекти покриват аспекти като енергийна ефективност и частично потребление на ресурси, опазване на околната среда и някои здравни аспекти. За устойчивите проекти е характерно, че освен тези аспекти се добавят и функционалност, социално-културни критерии, разходи в периода на експлоатация, техническо качество и съотношението стойност/приходи. Както се вижда, енергийната ефективност е част от устойчивите практики.

Какви стимули са необходими за създаването на зелени проекти?
- Публичните власти трябва да бъдат по-добре информирани и обучени как да прилагат критериите за устойчивост и методите за определяне на разходите в периода на експлоатация на сградите. Необходимо е да се изработи аналитичната рамка, която да позволи на възлагащите институции да мотивират избора си на изпълнител, отчитайки критериите за устойчивост, и да се разбере ясно какви са предимствата и недостатъците при използване на механизма "икономически най-изгодна цена". Отчитането на разходите при експлоатация и възможността в офертите да се представят технически варианти ще промени позитивно строителния сектор. Тук отново стигаме до необходимостта от приемане на национална система за оценка на устойчивите проекти.

Различни ли са изискванията за устойчиво строителство за различните типове обществени сгради - например за училищни сгради?
- Изискванията към устойчивите обществени сгради с различно предназначение – училища, административни сгради, здравни заведения и други, се различават от гледна точка на индикаторите, които се оценяват във контекста на съответния начин на ползване. В тази връзка съществуват и различни варианти на системите за оценка на устойчиви сгради. Разликите се идентифицират най-вече в социално-функционалните критерии и качествата на тяхното местоположение. Параметрите, характеризиращи вътрешния комфорт на сградите – осветеност, акустика, контрол на инсталациите, шумозащита, също така и сигурността на обитаване, имат своите специфики, които са отразени в принципите за оценка на устойчивостта на сградата. Например целевите стойности за разходи по време на жизнения цикъл на един устойчив проект за училище или детска градина трябва да са по-ниски в сравнение с тези на една административната сграда.

Готови ли са българските проектанти и строители за реализация на устойчиви проекти, познават ли продуктите, технологиите и изискванията?
- Българските проектанти, строители, както и държавната и общинската администрация в по-голямата си част не са подготвени за реализирането на устойчиви проекти. За решителната промяна и създаване на експерти по устойчиво строителство Българският съвет за устойчиво развитие организира периодично семинари и обучения на одитори и консултанти, както и международни конференции с участието на водещи европейски експерти. Опитът, който придобихме при сертифицирането на около 300 000 кв.м офисни и търговски площи, ще бъде анализиран и споделен с всички, които приемат устойчивото строителство за своя кауза.