Г-н Лазаров, с какъв бюджет за геодезически дейности и кадастър разполага агенцията тази година, какво е предвидено в бюджета за следващата?
- Последните две години Агенцията по геодезия, картография и кадастър не може да се похвали със средства в бюджета си за възлагане на обществени поръчки в областта на геодезията, кадастъра и развитие на информационните технологии. През 2010 г. АГКК спечели проект по оперативна програма "Административен капацитет" за развитие на електронните услуги. Проектът е в ход и в момента тече обществена поръчка за разработка на нов интернет портал за предоставяне на електронни услуги. За съжаление досега не сме успели да намерим европейско финансиране на дейности по създаване на кадастрални карти и геодезически дейности.

Кадастърът е базова информация за ГИС системите. Каква част от територията на страната е покрита с кадастрална карта?
- До момента с кадастрална карта са покрити 18% от територията на страната. В тази територия са включени около 620 населени места, в които всички областни градове, без София, и около 90 общински центъра. Област Ловеч е с най-голямо покритие с общо около 75% от територията на областта. От територията на Столичната община до средата на другата година ще бъдат покрити общо 16 административни района. Без договор за възлагане ще останат 8 района.

ГИС имат много широко приложение. В професионалните си дейности обвързани ли сте с ГИС технологии?
- Имайки предвид, че всяко събитие се случва някъде, разбираемо е защо ГИС навлиза толкова масово във всички сфери на бита ни. В среда на ГИС в ежедневната си работа и пътувания в свободното време ползваме навигационни системи, Google Earth се е превърнал в елемент на живота ни. В професионалните ни дейности сме силно обвързани с ГИС технологии за решаване на екологични задачи, отбраната, решаването на въпроси с трафика, устройственото планиране, логистиката, демографията и много други. ГИС технологиите ще се превърнат и в един от основните стълбове на електронното правителство. Всяка изминала година броят на обществените поръчки с приложения на ГИС растат.
Бумът на масовото приложение на тези технологии предстои. В тази връзка е и директивата на Европейския съюз INSPIRE, според която всяка страна членка е задължена да изгради геопортал и да реализира достъпност до определен задължителен набор геопространствени данни.

За кои системи е задължително създаването на ГИС - транспортни, еко...?
- Като изключим задължителността на европейската директива INSPIRE, не би могло да се дефинира друг вид задължителност. Задължителност на базата на нормативен акт има в законите за кадастъра и имотния регистър, Закона за геодезията и Закона за устройството на черноморското крайбрежие. За да се реализира тази задължителност, е необходимо да се предвидят бюджетни средства. Реализирането и внедряването на ГИС технологии в другите сфери е въпрос на узряване на потребителя за необходимостта му от тях. Това узряване е свързано с промяната на начина на мислене, с преодоляването на страха, че въвеждайки ГИС, част от персонала ще загуби работата си, с осъзнаването на огромните ползи и напредъка в сектора с въвеждане на ГИС технология.
Този преход към ГИС технологиите обикновено е революционен за отделния бранш и той среща силната съпротива на консерватизма, традициите и необходимостта специалистите от сектора да повишат квалификацията си и да се преоборудват. Такава революция е възможно да бъде въведена и нормативно.
Такъв е случаят със Закона за кадастъра и имотния регистър. След влизането си през 2001 г. кадастралната информация задължително се поддържа само в цифров вид. Колкото по-рано отделните браншове осъзнаят ползите от такава революционна промяна в мисленето си и намерят своите технологични лидери, които да изнесат на плещите си тази революция, толкова по-рано обществото ще може да потреби ползите от ГИС технологиите.

Експлоатационните дружества задължени ли са по закон да правят подземен кадастър за своите съоръжения. Имат ли задължение да направят и ГИС? Длъжни ли са да ви предоставят изработения от тях подземен кадастър?
- Експлоатационните дружества, с които поддържаме отношения, съхраняват информация за своите съоръжения. Не съм срещал досега норматив, който да ги принуждава да внедряват ГИС система. Законът изисква АГКК да получава информация за новопостроените съоръжения, преди въвеждането им в експлоатация. За останалата част от активите им в АГКК няма информация. Но дори и да ни се предостави такава информация в цифров вид, за да осъществяваме услуги с нея, ще бъде необходимо да се разработи нов ГИС с нужната функционалност. Към настоящия момент разработката при нас на такова приложение не стои сред приоритетите ни.

Какви са задълженията на общините по отношение на кадастъра и ГИС? Как вие им помагате? Какви са взаимоотношенията ви по този повод?
- И общините нямат строго задължение да внедряват ГИС. Условно можем да разделим общините на две части – общини с покрита територия с кадастрална карта и общини без кадастрална карта. Общините, за които не е изработена кадастрална карта, работят с наличната си информация от кадастрални и регулационни планове. Поради тази причина и АГКК няма взаимоотношения с тях.
На общините с кадастрална карта предоставяме данни за кадастъра. Това предоставяне обикновено е на регулярен принцип срещу символично заплащане. С проекта ни по оперативна програма "Административен капацитет" за електронните услуги предвиждаме да създадем възможност за директен достъп до базите ни данни на заинтересуваните. Това се надяваме да облекчи и общините, и нас.

Ще има ли Черноморието ортофотокарта?
- Черноморието и сега има ортофотокарта създадена по възлагане на Министерството на земеделието и храните. Задълженията на АГКК по черноморското крайбрежие беше изпълнението на закона за черноморското крайбрежие - дефиниране на ограничителните зони по брега на морето и създаване на специализирана карта за територията. Надявам се в скоро време да можем да възлагаме и ортофотокарти за нуждите на картографирането, и то не само за черноморското крайбрежие. За това обаче са необходими средства, които днес нямаме.

Какви промени са необходими в Закона за кадастъра и имотния регистър и кога ще бъдат направени?
- По-основните промени в Закона за кадастъра и имотния регистър са в следните направления:
- Добавяне на нови видове обекти като кадастрални данни – освен досегашните имот, сграда и самостоятелен обект в сграда, сега се добавят и всички сервитути и други ограничения, които влияят на правото на собственост.
- В кадастралната карта ще бъдат отразявани и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти.
- Променя се редът за поддържане на кадастралната информация в посока опростяване на този ред и избягване на дублиращи процедури, които днес съществуват.
- Променя се редът за лицензиране на правоспособните лица, като отговорността се поделя между Камарата на инженерите по геодезия и АГКК.
- Скици, схеми, удостоверения и други извлечения от кадастралната карта и кадастралните регистри ще бъдат издавани от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната.
- Скиците и схемите, предоставени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър на нотариус, необходими за нуждите на нотариалното производство, ще имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Изпълнени сме с надежда, че в началото на следващата година изменението на ЗКИР ще бъде факт.