Сградите и градът - кога сградата облагородява и кога взривява средата, кога взема и кога дава?
- Едно основно правило в композицията е, че хармонията се определя от отношението между елементи, които я изграждат, а не от качествата им поотделно. Усещането ни за хармония във Венеция например не се определя от изкривените, несиметрични или порутени фасади на отделните сгради, но хармонията си я има и е неоспорима. В общия случай, за да облагородява средата, една сграда преди всичко трябва да я уважава и да не се опитва да се "състезава" с нея. Обикновено сградите участват в определяне на градските пространства – улици или площади, в този смисъл те са част от уличната рамка и играят ролята на фон. Фонът е тази преобладаваща част от една композиция, която не се натрапва, а напротив, създава спокойствие и дълбочина, за да изпъкне фигурата, която е в противовес на фона, акцентът, това, което привлича вниманието. В желанието си да бъдат различни и от съседите си, и изобщо и инвеститори и архитекти у нас твърде често се стремят да сътворят комбинация от форми (много често в най-горната завършваща част на сградата), с което да привлекат внимание върху себе си. Градският пейзаж на София изобилства с изкривени, ненужно усложнени и претенциозни форми – цяла колекция има по околовръстния път между Бояна и Симеоново. Оттам уличната рамка се превръща в състезание между форми, водещо директно до дисхармония и неудовлетвореност при възприятието. Все едно да слушаш хор, в който гласовете се състезават и надкрещяват кой е най-най. Всъщност доста е просто – нужно е уважение към другите, към общото, към цялото, т.е. култура. Да завърша – една сграда може да е дори и добре направена сама за себе си, да бъде с добри и, ако щете, скъпи детайли и все пак да "разрушава" средата и обратно – да бъде просто и непретенциозно решена и да доразвива, да доизгражда средата. Отговорността за това е изцяло в тандема инеститор – архитект, но повече на архитекта.

Пазар и архитектура - сградите и градът - ценообразуването при архитектурното проектиране - какво плаща инвеститорът, какво продава архитектът?
- Качество – това се купува и това се продава. Качество в комплексния му смисъл. Високо качество или ниско качество. Когато инвеститорите разберат, че архитектурният (разбирайте и инжененият) проект им дава съвкупност от: изява, естетика, грижа за парите им в краткосрочен и дългосрочен план и ефективен инструмент за управление на строителството и използването на сградата, те ще са готови да платят подобаващо на архитектите и инженерите, които могат да им продадат такава услуга. Тук нещата опират, на първо място, до културата на инвеститора, да "прежали" това вложение на пари в самия старт на начинанието и, на второ място, до нивото на нас, архитекти и инженери, които трябва да тежим на мястото си в процеса, а не да ни сравняват с например един брокер на недвижими имоти. Плачевна реалност е, че целокупният хонорар на архитекти и инженери е често равен или по-малък от комисиона за продажба на недвижимостта.

Първокласната архитектура - естетика, целесъобразност, баланс на компромисите, уникалност, иновативност, устойчивост.
- Да, това са основните характеристики на добрата архитектура, въпросът е да се знае смисълът на всяко от споменатите понятия на теория, но да се намери и специфичната проява на този смисъл в конкретния проект. Сигурно могат да се прибавят и доста други черти, които правят архитектурата първокласна, като например уважение на времевите и бюджетни ограничения на инвеститора.

Кога уникалността на архитектурния проект създава стойност и кога застрашава успешната реализация на проекта? Разходи, които си струват добавената стойност за един проект. Как оценявате икономическата целесъобразност при прилагането на нестандартните високобюджетни решения с цел създаване на първокласна архитектура. 
- Трябва да направим разлика между първокласната и уникалната архитектура. Мисля, че и инвеститори, и архитекти трябва постоянно да се стремим да създаваме първокласни проекти. Всъщност всеки проект трябва да бъде и на теория може да бъде първокласен. Това значи да бъде адекватен на поставената задача и на времевия и пространствен контекст, в който се реализира. Уникалността е друго нещо! Уникалните сгради не са фон, а фигура, т.е. те са композиционният акцент в една среда. Съвкупността от иконични сгради на едно място може да се превърне в гротеска. Добър анализ за това прави Чарлз Дженкс в изследването си за сградите икони с примера на Лас Вегас или новия силует на Шанхай. Уникалните сгради са винаги изключението и оттам бюджетите им като правило са далеч над средното.
Понякога дори и предварително определеният много луксозен бюджет е надминаван многократно. Известни са драматични случаи в историята. Измежду тях са: операта в Сидни на Утзон – десетократно надвишаване на бюджета, шотландският парламент на Миралес – десетократно надвишаване на бюджета, позабавената, но завършвана в момента Филхармония на Елба на Херцог и Де Мюрон – май към момента петкратно надвишаване на бюджета. Но сградите са наистина уникални и в първите два случая отдавна са се изплатили. Не можем да си представим нито Сидни без операта, нито Единбург без парламента. Сигурен съм, че и Хамбург бързо ще си изплати филхармонията.
Само голям майстор може да направи уникална сграда, когато му е поставена точно такава задача, и именно в това е майсторлъкът на инвеститора (инвеститори в тези случаи често са и държавата и градът) – да избере истинския майстор. Това направи преди години Билбао, като избра Франк Гери. Музеят му, една-единствена сграда, изкара Билбао на световната сцена и върна до този момент много, много пъти преголямата сякаш инвестиция. Със сигурност в този случай имаме огромна принадена стойност, в това число и директно генерирани приходи. В резюме: мисля, без самоподценяване, че всеки от нас, архитектите, трябва да мечтае да стане автор на уникална сграда, но всеки ден трябва да прави първокласна архитектура.

Може ли да има ИКЕА в архитектурата - естетично и достъпно? Има ли нужда градът от такива сгради?
- Би трябвало по аналогия да има – градът не би имал нищо против да има семпли, добре работещи и с елегантен дизайн сгради, които се обновяват по-често спрямо стандартните представи за дълговечност на сградния фонд. Това е трудна задача, но е възможна при ясно търсене от страна на възложителя на точно такъв продукт и при много компетентен отговор от страна на архитекта. Много съществен фактор в случая е физическият живот, след който проектът сграда предполага обновяване. Мебелите от ИКЕА не се продават в антикварни магазини, купуваш ги и след 3-4 години ги препродаваш или ги прежалваш. По-трудно е да си представиш това за сградите. И все пак ако приемем, че аналогичните срокове за пълноценно ползване при сградите се намалят като очакване спрямо стандартните 50 години физически живот до примерно 10-15 години, след което да следва планирано преоборудване, съм убеден, че е възможно. При всички положения умният и добре работещ архитектурен дизайн (проектът - аналог на елегантния и с това привлекателен дизайн на ИКЕА) са задължителни. Тази тема е занимавала много големи архитекти през ХХ век. Дори великият Райт, известен с високобюджетните си проекти, в един период е бил обсебен от идеята за нискобюджетен дом USONIAN, който да е по силите на всеки американец - да е красив и удобен и да е все пак олицетворение на американската мечта. В няколко случая дори е успял.

Сградите и пазарът - реализацията на инвестиционния проект - има ли значение за архитекта дали сградата оживява и дали остава неразбрана от пазара (адекватност на проекта и ролята на архитекта)? Каква е ролята на архитекта като консултант на инвеститора в концептирането на сградата като функция и при реализацията на инвестиционния продукт.
- В най-общия случай отговорът е положителен – има, и то голямо, значение. В пазарна действителност е важно един продукт да се продава, било то и плод на такава абстрактна и търсеща идеални цели във високите си нива деятелност като архитектурата. Тъжна гледка е да видиш празна или по друг начин неприета от пазара добре изглеждаща сграда, резултат на много средства, енергия и творчески ентусиазъм. Макар ние, архитектите, да имаме по-рядко вина за това сградите да не се приемат от пазара, такава картина няма как да ни радва. Случва се, и то не толкова рядко обаче. В Хамбург видях сграда на BRТ, присъстваща във всички справочници, наградена дори с някакъв приз за зелена архитектура, но заключена и мъртва. Да се приемат от пазара сградите ни е важно, но това не означава да са посредствени и снизени до евтин популярен вкус само и само да се продадат. Оттук и най-важната ни може би мисия - да създадем продукт, приеман от пазара, но притежаващ трайни стойности и възприеман положително от града в дългосрочен план.

Каква е ролята на законодателството в процеса на създаване на сгради с първокласна архитектура в градовете? Какво пречи на българския архитект да създава качествен архитектурен продукт?
- Този въпрос ще го оставя за дискусията ни на 8.11 в "Кемпински". Много важна, но сякаш цялостна отделна тема, поради което отговорът ми би изисквал много пространен анализ, за да не се превърне в щампа.

Митове и истинит за зелената архитектура - кое е най-важното?
- Да стане възможно най-скоро неразделна част от ежедневието на архитекта и потребителя у нас и да се опази от опасността да се превърне само и единствено в инструмент за продаване.

Каква е Вашата оценка за изминалите 10 години и кое е най-голямото предизвикателство пред съвременните български архитекти в следващите 10 години?
- През изминалите 10 години се доближихме и в немалко отношения се изравнихме със средното ниво на създаване на архитектура в Европа и като познание, и като процес, и като резултат. През изминалите 10 години България стана реална част от европейския инвестиционен пазар. Появиха се немалко добри образци. Мисля, че имаме все по-адекватно самочувствие като архитекти, като инвеститори и като потребители. Това е огромен скок. Основното предизвикателство пред българските архитекти за следващите 10 години според мен е да се отърсим от комплексите и идеологемите си, да постигнем подобаващото ни се обществено признание и да правим преобладаващо първокласна архитектура. Всичко това значи да направим още един - качествен, скок в култура си като съсловие и да се появим не само на инвестиционната, а и на архитектурната карта на Европа. Като една Португалия или като една Словения например.