Архитект Диков, какво прави Столичната община за развитието на устойчив сграден фонд и градска среда? Каква трябва да е политиката й в тази област?
- Трябва да е изключително активна, даже агресивна. За съжаление е точно обратното - да не кажа, че няма политика, единствено плахи опити. Това обаче не е резултат от нашето бездействие или недооценяване какво трябва да се направи, а заради законовата рамка, в която не може да се провежда каквато и да било политика.

Къде в законовата рамка?
- Главно в два закона – за управление на етажната собственост и за енергийна ефективност. Трябва да се зададе ясен регламент за взаимоотношенията между собствениците на жилищните блокове. Нямаме ли регламент, насочен към по-оперативното им действие като общност, няма да имаме резултати. В момента голяма част от тези блокове се управлява на принципа на доброволното сдружаване. Един да е против желанието на мнозинството да се направи нещо, то не може да се случи.  

Какво могат да направят общините?
- Нищо, преди да се променят законите. Сега и да имаме желание, реално нямаме възможности нито да помагаме, нито да принуждаваме. На кого да помагаш, след като насреща нямаш кореспондент, а неясна група от физически и юридически лица, които могат да действат единствено поединично? Резултатите са видими из цяла София, където сградите станаха шарени като зебри, на петна, на карета, раета и т.н.
България е държавата не само в Европа, а може би и в света с най-голям процент лични жилища. Когато всичко е частно и лично, собствеността става толкова фрагментирана, че принудата е единственият начин да накараш хората в една етажна собственост да бъдат организирани така, че да може да се работи.
Това действие като общност може да стане единствено със законова принуда. Няма да постигнем нищо, ако няма ясна позиция в Закона за управление на етажната собственост, задължаваща всички собственици да работят на принципа на акционерното дружество, така че решенията, взети с просто или квалифицирано мнозинство, да бъдат задължителни и за тези, които са против. Усилията на 99 отиват на кино, ако няма механизъм, по който единственият, който е против, да бъде задължен да изпълнява общото решение. Последствията са куриозни – има сгради, които са санирани изцяло без само един апартамент.

Ваши колеги много пъти са казвали, че зеленото строителство започва с градоустройството, в което се урежда структурата на градския метаболизъм, както и какви ще бъдат сградите? Какви устройствени механизми имате на разположение, за да моделирате устойчивото развитие на сградния фонд?
- Ако чакаме първо да решим проблема на ниво градоустройство, а тогава да минем на сградите, може и никога да не дочакаме резултатите. Аз имам претенции, че планирането на София се извършва устойчиво и енергоефективно. Защо? София и по сегашната си структура, и по плана за развитието й, който се прие 2009 г., е относително компактен град. Ако преди години имаше призиви да се строят по-луксозни квартали, ако се смяташе, че едноетажното и еднофамилното строителство е истината, защото то дава комфорт, ако се смяташе, че след като е по-близо до природата, то е и по-екологично, все повече напоследък се прокарват идеите (включително и в европейски официални документи), че компактният град е екоградът. Той предполага по-малко енергийни разходи, по-малко принуда за движение, съответно значително по-малко употреба на ресурси, включително земя.
Бъдете сигурни, че ние планираме по моделите на устойчивото и енергийно ефективното строителство. Но търсим и разреза, в който да можем да получим относителен баланс между отделните интереси. Ако говорим за компактен град, е нормално да търсим по-високи показатели за използване на територията. В същото време виждате, че всеки жител на панелните комплекси си защитава вътрешнокварталното пространство и зелените площи. Той иска да си живее така, както когато си е купил апартамента и около него да има празни пространства, дори тези зелени площи да са само трънки и глогинки.
Ние се стремим да правим така структурата на града, че да може да подкрепи тази компактност. Пак го казвам: устойчивото развитие е една от основните цели на плана, който се прави, и на подробните планове. Търсим баланс на зелени площи с градски застроени територии, баланс на комуникацията с гъстотата на населението. Там, където има голяма комуникация, се стремим към голяма гъстота на застрояването, а където има голяма гъстота -да направим голямата комуникация, която да обслужва населението. В същата посока е нашата амбиция да развиваме велодвижението, което е важно и за намаляването на транспорта, и за чистотата на въздуха.

В България се поощряват тези, които не работят ефективно
Имате ли стратегии и планове за конкретни територии, които бихте искали да подобрите като екологична среда? От миналата година се говори за интегрирани планове за градско възстановяване и развитие, като това ще бъде една от целите им.
- Тепърва ще се изяснява какво е това интегриран план за градско развитие и как да се разработи. Заявките са дадени и София също е дала своята. Това, което се прави в тази посока, обаче е една рамка. С какво ще се напълни тя тепърва предстои да анализираме, коментираме и решаваме.
Що се отнася до извеждането на отделни територии и модели, аз не съм склонен на такъв подход. Трябва да направим механизъм, с който да дадем възможност на всеки да започне работа с помощта на държавата, общината и европейските пари, а не да се опитваме да правим модел. Затова нашата позиция и работата ни ще бъде да решим плановата градоустройствена основа, да дадем възможност всеки район да получи собственото добро и балансирано развитие, а след това да дадем шанс и на отделните граждани, фирми, сдружения и общности да дадат и техния индивидуален принос.
Но за да се случи нещо, възлови са пак двата закона. Не виждам възможност за развитие в посока на етажната собственост, защото въпросът е изключително деликатен. Не вярвам някой да има политическия кураж да го реши, както в повечето бели държави. Но в Закона за енергийната ефективност може да се направят бързи и ефективни промени. Още при приемането му преди три години съм казвал, че това е закон, създаващ държавна администрация и структури, към които всеки под принуда насочва пари, за да се свърши работа, която изобщо не е ясно дали е необходима. Той трябва да се изгради така, че да натиска тези, които не работят в посока на енергийната ефективност, и да стимулира тези, които работят. Ето един конкретен пример – градските топлофикации. Преди година и половина-две (а мисля, че и сега се работи така) се определяха по-високи цени на енергията за тези, които не работеха ефективно. Този, който прави инвестиции в енергийна ефективност, повишаване на коефициента на полезно действие и т.н., го наказваш с по-ниска цена на енергията, която изкупуваш. Този, който губи, му плащаме по-високи цени, за да оцелее.

Това е национална политика. Дори да направим много хубава и екологична офис сграда, която си пречиства водите или генерира по-малко отпадъци, данъкът и такса смет няма да са по-ниски, даже напротив, защото те се определят от балансовата й стойност.
- Точно това искам да кажа. Ако в този закон няма сериозни бонуси за тези, които инвестират в енергийна ефективност, и сериозен натиск върху тези, които разходват както едно време, когато морето от енергия ни беше до коленете, няма да има реална полза от този закон. Това са двете неща, които трябва да се пипнат. Ако те се направят, ние ще работим. Специално в София сме много наясно и много добре знаем какво трябва да направим. Само че трябва да ни се даде възможност.

Метрото ще има значителен принос за устойчивото развитие на столицата
Кое смятате за успех в изграждането на устойчиви сгради и среда в София и кое – за неудачи?
- Успешни примери със сигурност има в частния сектор. Този, който гледа малко по-напред в бъдещето, е извадил малко повече пари, заложил е на зелена сграда и неговите усилия ще му се отплащат многократно. За съжаление в голямата част от случаите в частния сектор това го няма. Какъв е стимулът на един жилищен предприемач да влага пари в енергийна ефективност? Резултатът за него е отрицателен, защото той не може да си продаде по-скъпо продукта.
Необходимо е и възпитание на потребителя, който да е наясно, че когато му се предлага един енергийно ефективен продукт, той сега може да му струва малко повече, но в бъдеще ще му се изплаща многократно. Питайте някой купувач интересува ли се изобщо каква е енергийната ефективност на сградата или на жилището, което купува. Едва ли тези хора са повече от един процент от всички. Трябва да има сериозно възпитание на потребителя, за да се стимулира бизнесът да инвестира в подобен тип развитие.
Що се отнася до общината, успехите са общият план, отделните планове, метрото и велоалеите. Това са най-сериозните стъпки в посока на устойчивост и енергийна ефективност в развитието на града. Всяка от тях си има специфика и различен принос в тази устойчивост.
Най-голям принос има метрото, което все още недостатъчно хора оценяват, тъй като то все още е недоносче. За самите софиянци ще бъде учудващо колко благоприятно ще повлияе на града в момента, в който се пусне и "Ломско шосе", и продължението до "Цариградско шосе", и Втори метродиаметър през септември 2012 г. Това е праг, който, веднъж преминат, ще позволи на метрото да работи като система.

Много по-важно е дадем стимул, отколкото да наложим санкция
Имате ли инструменти на разположение, с които да бъдат насърчени предприемачите, за да строят устойчиви сгради?
- Най-важна е подкрепата, която има материален израз. Не става със снимка пред строя, за която в момента имаме възможност.

Все пак таксите за строителни разрешения могат да се окажат доста сериозни суми, ако се строи в централен район или пък сградата е голяма.
- Строителното разрешение не струва много пари, дори трябва да струва много повече. То не тежи на самата сграда, тъй като би трябвало да осигурява други неща – например инфраструктура. Що се отнася до бонусите, които собственикът на конкретната сграда може да ползва, те биха могли да бъдат намаляване или освобождаване от данък сгради. Но и към момента енергийно ефективните сгради ползват някои облекчения, така че ефектът не е значителен. Данък сгради в България е такъв, че намаляването или липсата му не носи кой знае какъв интерес. В Западна Европа този данък не се мери в промили (едно на хиляда), а в проценти. Когато там се каже, че данъкът ще бъде намален или няма да го има пет или десет години, това вече е стимулиращо. При днешните ставки това не е стимул.

За разлика от такса смет.
- Там има ресурс за промяна, но не мога да кажа какво точно може да се направи. Националният център за териториално развитие и жилищна политика, на който бях директор преди години, произвеждаше два чувала хартия на ден, за които плащах около четири хиляди лева такса, а едно ресторантче от 60 кв.м плащаше по 10 лева, а произвеждаше поне десет пъти повече отпадъци. Заведох дело, но ми казаха, че такива са правилата и нормите и ще се плаща. Но понеже такса смет е много по-висока от данък сгради, наистина има възможност за въвеждане на стимули.

А има ли механизъм на предварителен контрол на проектите?
- Едно време имаше разработка за топлотехническа ефективност. После със закон въведохме енергийната ефективност и задължихме всеки инвеститор, който възлага проект, да ходи при определена фирма, лицензирана от някакъв чиновник, да й плати голяма сума за проучване, което след това обикновено отива в коша. Много по-важно е да дадем стимул, отколкото санкция. Със санкция не можем да достигнем до всеки, докато ако имаме стимул, всеки ще се опита да се възползва.