Г-жо Кандулкова, какво е състоянието на сградите паметници на културата? Продължават ли да се рушат?
- За съжаление продължават да се рушат, защото това са стари сгради, които по природа са амортизирани. Въпросът е дали това е единствената причина за разрухата. Истината е, че не достига грижа - първо, от собствениците, второ, от общините, трето, от държавата. От всички заинтересовани страни не достига грижа.
Будната съвест на гражданското общество се проявява чак когато се случи невъзвратимото със сграда паметник на културата - когато тя бъде разрушена. Никога предварително. Реагира се не когато се планира инвестиционната инициатива, а когато тръгне да се реализира, и то ако това е свързано със сериозна намеса в паметника. Мечтая си за времето, когато хората ще създадат граждански общества, които ще помагат за превантивна, навременна грижа за паметниците. Все още обаче това се случва твърде рядко и то обикновено се изчерпва с апел към институциите.

Не може всичко да бъде в преоргативите на гражданското общество. След рухването на сградата на "Алабин" бяха направени законови промени и се даде право на общините да отнемат сгради паметници на културата, които не се стопанисват добре. Заработи ли тази поправка?
- В закона за културното наследство има норма, която дава действен механизъм за осъществяване на държавна и общинска грижа за културното наследство. Основните задължения са вменени на собственика, но ако той е безотговорен или не е в състояние да упражни ефективна грижа и паметникът продължи да се руши, има ред, по който държавата или общината изпълнява необходимите дейности вместо него. Първо се дават предписания за аварийно укрепване. След това се провежда междуведомствена комисия, която дава указания за необходимите мероприятия за заздравяване на обекта. Ако собственикът не изпълни дадените предписания, държавата или съответно общината извършват необходимите спасителни действия, срещу което ипотекират имота в своя полза. Дали има такива случаи трябва да кажат и общините, но според мен тази формула през последните 20 години почти не се е случвала. По-скоро вече й е дошло времето и мисля, че ще се наложи да се прилага занапред.

Каква е тогава ролята на държавата в опазването на културното наследство?
- Държавата е ръководител и регулатор на процеса. Тя формира националната политика в областта на културното наследство. Всички експертни становища, цялата методическа дейност, надзорът по спазването на закона. Така че държавата има водеща роля. С приетия през 2009 г. Закон за културното наследство държавата създаде към Министерството на културата главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство". Това е държавната структура, която е натоварена да следи спазването на закона от всички субекти – собственици, ползватели, общински и държавни институции. Това звено все още се комплектова. То е с инспектори в София и в регионите на страната. За голяма част от територията вече са формирани екипите. Тази институция вече работи, но за да се усети ефектът от нейната работа, е нужно време, а според мен и още хора.
Какви законови промени са необходими, за да се подобри състоянието на паметниците на културата?
- Според мен има един генерален проблем и той е, че Законът за културното наследство е твърде рестриктивен. Ако го прегледате и си зададете въпроса какви са задълженията насобственика на недвижима културна ценност ще видите доста текстове. Ако попитате обаче какви са правата му, ще видите, че има право да кандидатстват за подпомагане по програми, финансово осигурени от държавния, общинския бюджет или от други източници и право на консултации.Според мен стимулните механизми в закона са малко, а именно те са тези, които карат хората да влагат парите си за определено нещо. Би могло да се мисли например за данъчни облекчения, ако средствата бъдат вложени в реставрация. Ние постоянно предлагаме това да се промени, но в ситуация на финансова криза трудно се налага политика, свързана с преференции, пък било то и за собствениците на сгради - паметници на културата.
Трябва да търсим възможности за европейско финансиране на обекти, които са частна собственост чрез изграждане на публично-частно партньорство между общината или държавата и собствениците на културните ценности. По този въпрос говорим постоянно с Министерството на културата и обмисляме възможностите такива схеми за финансиране да се заложат за следващия програмен период.
Също така трябва да се търси механизъм, който да стимулира опазването и благоустрояването на средата в историческите селища като Копривщица, Долен, Ковачевица, Жеравна, Котел и много други.
Липсата на стимули създава отрицателна обществена нагласа в хората, които пряко понасят ограниченията за опазване на наследството. Подпомагането на собствениците на културните ценности подпомага тяхното опазване и осъзнаването им като ресурс за просперитет.

Не е ли странно все още да няма публичен електронен регистър със свободен достъп чрез интернет до паметниците на културата? Нямате дори и сайт в интернет...
- Регистър има и той е публичен. Въпросът е, че той все още е на хартиен носител и единственият начин да разберете за един или друг обект какъв е статутът му, какви са предписанията за опазването му, какви са границите му и т.н., е да се обърнете към института с писмо или да дойдете лично в централния офис. Права сте, че в ХХІ век това е архаично и безспорно е необходим електронен регистър. За съжаление няма предвидени държавни средства за цифровизация на архива, за изграждане на информационна система, базирана в интернет. Затова в момента разработваме проект, с който да кандидатстваме за финансиране по една от европрограмите.
Може ли национален институт да няма сайт в ХХІ век? Факт е, че може. Институтът е много важно звено на Министерството на културата. Писала съм многобройни доклади до министерството, че са необходими средства, за да направим сайт, но такива не бяха отпуснати. Все пак да не забравяме кризата – хората и без работа остават, не само без сайт! В момента го правим с дарителството на "Главболгарстрой". Работим с тях - те извършват строителни дейности по частта от историческия център на София между президентството и Министерския съвет. Бяха много впечатлени от факта, че институтът няма сайт, и решиха да ни направят подарък. Очакваме до края на годината сайтът да заработи.

Колко инвестиционни намерения постъпват при вас примерно месечно? Има ли спад заради кризата?
- Определено има спад в исканията на инвеститори заради кризата, но НИНКН е сериозно натоварен тази година заради европрограмите, по които се финансира социализация на обекти на културното наследство. Например за периода от 10 октомври до 5 ноември имаме 790 преписки.

Наскоро от Столичната община съобщиха, че е разрешено на 12 сгради паметници на кулутурата, в центъра на столицата да бъдат надстроени.
- Това е във връзка с одобряването на изменение на вече приет застроителен план за зоната, която обхваща бул. "Витоша", част от бул. "Скобелев", НДК и петте кьошета. Действително там има сгради - паметници на културата, и са допуснати надстройки, но това не означава, че сградите ще бъдат съборени. Напротив, в съгласувателното становище ясно и недвусмислено е казано, че не се допуска събаряне на сградите. Надстройки е възможно да се изпълнят и с дублиращи конструкции със запазване на сградата.
Тези надстройки са продиктувани от характеристики на средата. Примерно две къщи на калкан, ако едната е по-висока от другата, по-ниската може да се надстрои. От това средата няма да пострада. Има исторически сгради в подобна ситуация. По цял свят се допуска подобна намеса, за да се хармонизира средата и старата сграда да остане не като прояден зъб, а да бъде модернизирана.

Има ли искания за надстрояване на други емблематични сгради на София?
- В последно време при мен дойдоха собствениците на къщата на бул. "Патриарх Евтимий" 7 – къщата на Гешов. Там нещата са започнали с един съгласуван от института подробен устройствен план и идеен проект, който беше представен в НИНКН. Той не е съобразен с принципите на опазването на културното наследство и директно чуха нашето отрицателно становище. Хората изразиха готовност да се съобразят с изискванията. Естествено те имат инвестиционен интереси трудната задача сега е той да се съвмести с обществения. Хората са готови за търсене на нови идеи.
 
Къде отиват средствата, които плащат инвеститорите по съгласувателните процедури?
- До 10 октомври такси дължаха само физическите и юридическите лица. Всички поделения на държавната администрация и общините бяха обслужвани от НИНКН безвъзмездно, включително и за проектите по европейски програми. Представете си кандидатите подготвят проекти за стотици хиляди и милиони левове и ползват планове от архива на института, създадени от самия институт, без за това да заплащат! Ние ги консултираме - отново безплатно, даваме напътствия, съгласуваме, помагаме, обясняваме защо не съгласуваме, и всичко това е без нито една стотинка – дарителство, а в същото време нямаме средства дори за хартия.
Частният бизнес също плащаше символични цени – 5 лв. за съгласуване на скица с виза, докато в същото време общината взимаше за тази дейност 30 лв. Естествено тези 5 лв. не успяваха да покрият разходите ни за телефон, ток и вода. Министерството на културата ни позволяваше да теглим тези средства, ако си докараме предварително планираните собствениприходи, които ние не успявахме да изпълним. След няколко искания от Министерството на културата най-накрая ни разрешиха да актуализираме цените и от 10 октомври влезе в сила нов ценоразпис за извършване на допълнителни дейности срещу заплащане. Сега скица с виза за проектиране от 5 лв. вече струва 50 лв. Съгласувайки визата, ние даваме всички предварителни указания и предписания, с които трябва да се съобрази последващото проектиране. Примерно съгласуване на инвестиционен проект струва 1.20 лв. на кв.м застроена площ плюс 30% за остатъка на цялата разгъната застроена площ, но не по-малко от 80 лв. на проект. За идеен проект това е 60% от тази сума.