Инж. Гечева, какво е състоянието на незаконното строителство след многократните промени в Закона за устройство на територията?
- С големите промени в Закона за устройство на територията през 2003 г. беше сменена концепцията за незаконното строителство. Дотогава в Закона за териториални и селищно устройство и правилника към него и в приетия през 2001 г. ЗУТ съществуваше възможност за узаконяване на незаконно строителство. От юли 2003 г. се премахна всякаква възможност за узаконяване. За съществуващите незаконни строежи беше дадена възможност да бъдат декларирани до 6 месеца пред главния архитект за проучване на възможностите за узаконяване. След края на този срок не съществува възможност за тяхното узаконяване.
В параграф 184 на Закона за изменение на ЗУТ обаче не беше поставен срок за завършване на тази процедура. Тя трябва да завърши с акт за узаконяване или с отказ.
По тази причина проблемите в незаконното строителство сега са по-скоро със старите строежи до 2003 г., за които процедурата не е била завършена или изобщо не са били декларирани. Такъв е известният случай с незаконното застрояване около язовир "Ивайловград".

Незаконните строежи в Ченгене скеле са изследвани за узаконяване, но са издадени откази от главния архитект на общината. Те са изпълнени върху държавна земя, горски фонд, започнати са през 90-те години без смяна на предназначението, без собственост и съответно без застроителни планове и всякакви строителни книжа.
Собствениците са опитали всички варианти за отмяна на отказите, но те са потвърдени с влязло в сила решение на съда, което трябва да се изпълни. Издадените заповеди за премахване също са оставени в сила с решение на съда. Единственото, което може да се направи, е провеждане на процедура по премахване, което и правим.
По-голямата част от незаконните строежи са отпреди 2003 г., след това те значително намаляха. Всички незаконни строежи, извършена след 2003 г., трябва да бъдат премахнати. Ако е допуснат някъде незаконен строеж, той е по-скоро от изключително непознаване или неуважение към закона със съзнанието, че никога няма да бъде узаконен.
Поправките в закона през 2003 г., с които отпадна възможността за узаконяване, изиграха своята роля, сериозните възложители не рискуват да инвестират в незаконни строежи. Когато можеше да се строи незаконно, защото имаше ред за узаконяване, се случваше да започне строителство, без да се изчака да приключат процедурите по издаване на строителни книжа.

Как ще коментирате дублирането на правомощията между общините и Дирекция национален строителен контрол?
- Установяване на незаконно строителство, на незаконосъобразно ползване и на строежи с нарушение може да се извършва както от служители на ДНСК, така и от служители на общините. В момента общинската администрация трябва да извършва първичните проверки за всички категории строежи - от 1 до 6, относно допуснати отклонения от одобрени проекти, изпълнение на строежи с нарушения, незаконосъобразно ползване, незаконни строежи. След установяване на нарушенията преписката се изпраща в ДНСК за по-нататъшни действия.
Първичният строителен контрол по закон е задължение за общинските администрации, които имат значително по-малък териториален обхват в сравнение с регионалните структури на ДНСК, разполагащи с около 10 служители за цялата област.
С промяна в ЗУТ през 2005 г. на кмета се даде възможност да издава заповеди за спиране на строежи с нарушения, както и да издава наказателни постановления за глоби и санкции в тези случаи за всички категории строежи. В тази част от строителния контрол се въведе пълно дублиране на функциите на общините и ДНСК.
Този механизъм обаче не работи добре. Общините не изпълняват тези си задължения, като се разчита действията да се предприемат от ДНСК. За незаконните строежи край язовирите например би трябвало първичните проверки да бъдат извършени от общинските администрации за контрол по строителството и преписките с установени нарушения да се изпратят в ДНСК.
За да не става прехвърляне на отговорности между държавата и общините, предлагаме да се въведе яснота в отговорностите чрез промяна в ЗУТ - за големите обекти от 1 до 3 категория контрол да се упражнява от ДНСК, а от 4 до 6 категория - от общините - от първичната проверка до издаване на съответната заповед и наказателните постановления, както и упражняване на контрола по изпълнение на заповедта.
Така ще се разграничат отговорностите, няма да се прехвърлят преписки между държавната и общинската администрация и когато има несвършена работа, ще се знае кой е отговорен.
До 1998 г. кметовете на общини също имаха право да издават някои заповеди по контрола на строителството. Тогава се стигна до извода, че контролът в строителството не е достатъчно ефективен, беше създадена ДНСК и тези правомощия бяха отнети от кметовете и съсредоточени в дирекцията. При създаването си ДНСК имаше над 800 служители. През годините с измененията на ЗУТ правомощията на ДНСК се прехвърляха отново към общините, а служителите намаляха до 400. С изменението на ЗУТ през 2005 г. отново се даде възможност на кметовете да спират строежи и функциите се припокриха. За пет години стана ясно, че този механизъм не работи добре.

Какви други предложения имате за промяна на Закона за устройство на територията?
- За превенция на незаконното строителство трябва да се запази съществуващото положение за нетърпимост към незаконните строежи и никой не мисли да променя текстовете в това отношение.
В момента проверките по издадените разрешения за строеж се извършват в седемдневен срок от ДНСК, след което те влизат в сила и нямаме право да ги отменим, дори да установим нарушения. Идеята на краткия срок е да не се бави инвеститорът с влизането в сила на разрешението за строеж. Времето за проверка обаче не стига, цялата документация се съхранява в общините, в някои случаи се налага да се пътува.
Предложението за промяна в закона по чл. 156 е удължаване на срока за проверка на разрешенията от 7 на 14 дни, а към уведомленията за разрешенията за строеж, изпращани в ДНСК, да се добавят няколко от документите, които са важни за установяване на тези нарушения, които след това създават най-големи проблеми - извадка от застроителния план, копия на чертежи на фасадите на сградите, трасировъчен план. Това ще ускори проверките и ще предотврати поне грубите нарушения.
Предлагаме да се направят промени в процедурата за обжалване на разрешенията за строеж, а именно двуинстационното обжалване - в административния съд и във Върховния административен съд, да се замени с едноинстанционно след административен контрол, т.е. заповедта на началника на РДНСК да се обжалва пред началника на ДНСК, решението на който да подлежи на обжалване в административния съд. Това ще съкрати сроковете, решенията на началника на ДНСК, ако са добре мотивирани, може и да не бъдат обжалвани, а при евентуално обжалване в съдебното производство вече ще има изразено експертно становище.

Как ще контролирате общините и ще санкционирате кметовете и общинските служители?
- ДНСК и сега има правомощия да контролира работата на общините, но смятаме да засилим работата си в това отношение. След евентуално приемане на промените в закона няма да изпълняваме контролни функции по отношение на 4-6 категория строежи, но ще можем да санкционираме длъжностните лица - кмета, главния архитект, служителите, които не са изпълнили своите задължения. И в момента има наказателни разпоредби с глоба от хиляда до пет хиляди лева. Ще предложим увеличаване на горния размер на глобите. Те и сега не са малки, особено ако едно длъжностно лице бъде глобено за няколко нарушения.
Какво още включва програмата ви за работа?
- Предстои да започнем извършване на системни проверки на общините.
Досега правехме комплексни проверки при системно натрупване на нарушения.
Сега планираме редовни тримесечни проверки, които ще бъдат постоянни и не по цялата дейност, а по определени направления - издаване на строителни книжа, въвеждане в експлоатация, работа по сигнали за допуснати нарушения, спазване на срокове. Първите резултати ще имаме през януари.
Така ще имаме яснота за проблемите в общините, ще можем да упражняваме постоянен контрол, а ще има и превантивен ефект, защото местните администрации ще имат стимул предварително да отстранят пропуските в работата си.

Има ли проблеми с премахването на незаконните обекти, съдействат ли държавните органи?
- Премахването е крайна мярка, след като инвеститорите са имали години за узаконяване на тези строежи и различни възможности за обжалване.
Трудности срещаме с изпълнителите, полицията, кметове, областни управители, съдебната власт понякога. По закон при премахване се очаква кметът да съдейства с общински служители за изнасяне на имуществото, а не да дойде да протестира, както стана в Несебър. Полицията също трябва да съдейства, но понякога изобщо не се намесва. Случва се районен съдия например да издаде обезпечителна заповед, с която да спре премахването, въпреки че има решение на Върховния административен съд, или районен прокурор да не съдейства за осигуряване на достъп.
Трудно се намират и строителни фирми, изпълнители на премахването на незаконни обекти. Това в някои случаи се дължи на ниската стойност, в други случаи са местни фирми, които в последния момент се отказват, и трябва да започваме нова процедура за избор на изпълнител.
Хората стават много изобретателни, когато трябва да се попречи на изпълнението на заповед за премахване.
Затова и ние постоянно трябва да проявяваме изобретателност и да се борим, за да си свършим работата и да приложим закона.