Господин Илчев, какви са основите на устойчивия търговски център от гледна точка на развитието на града?
- За нас успешният бизнес е устойчив бизнес. След последното придобиване на една голяма организация в Испания, мениджър на шопинг молове, в момента групата ECE управлява 131 търговски центъра в 13 страни. От тях 39 са извън Германия. Това са общо 4.2 милиона квадратни метра търговска площ. Хората, които влизат всеки ден в нашите търговски центрове, са 3.2 млн. Не можем да избягаме от тази отговорност и затова подхождаме много сериозно към нея.
В търговските центрове едно от разделенията им по типове са такива, които са вътре, и такива в периферията. ECE работи по проекти за вътрешноградски молове, което в общи линии означава обекти, разположени в широкия център.
След като през 50-те и 60-те години в Европа се развиват жилищните комплекси, за да решат проблема с предлагането след разрушенията от войната, хората изкуствено се изнасят от центъра. Дори в София той е празен през уикендите. Ние държим на концепцията, която връща градския център на хората. Строителството на модерни молове е един от начините да се създаде нова среда, която да постигне тази цел.
Друг въпрос е дали търговският център да е голям или малък. Изследвания, правени в Германия, показват, че големите търговски центрове, тези с над 40 хил. кв.м отдаваема площ, процентът на провал е много по-малък в сравнение с по-малките.
 
Защо?
- Разнообразието е много важно, икономията от мащаба също. Те са по-голям магнит, повече хора идват и оставят повече пари, съответно центърът е по-успешен. По-големият център има по-големи общи пространства. Това създава възможоност да си по-гъвкав, защото освен търговията трябва непрекъснато нещо да се променя, да се създава нов облик, който да кара хората да идват на практика всяка седмица. Това е, което искаме да направим, и е същото, което арх. Танко Серафимов казва в предишния ви брой - молът е мястото, където да видиш и да бъдеш видян, стъргало.
  
Какъв е балансът между конкретната локация и реалното й управление? Кой фактор е по-решаващ?
- И двата са необходими, но мястото е на първо място. След това по-добрият мениджмънт прави разликата между големия и средния успех при две еднакво добри места. При нас това също е основен актив – 40 години опит и огромни инвестиции.
Третият много важен фактор е трафикът. Не много хора си дават сметка, че когато пускаш един търговски център в покрайнините на града, това утежнява трафика, защото хората пътуват от едно място на друго. Колкото и общественият транспорт да се подобрява, той не е толкова съвършен. Така че колкото си по-близо до центъра, толкова по-добре.
От съществено значение е решен достъпът в микрорайона, както е при нас в "Сердика център". Имаше опасения, че ще се получат задръствания, предлагаха ни се и варианти, които бяха неудачни и щяха да създадат голям проблем. Ние настояхме на своето, инвестирахме над милион и половина евро, дадохме безплатна земя и на практика създадохме нов градски център на целия район – "Редута", "Оборище" и "Подуяне", благодарение на отварянето на този нов светофар на бул. "Ситняково" и ул. "Попова шапка".
 
Властите осъзнават ли възможностите, които имат от строителството на търговски центрове, за да създадат подобрения в средата на града?
- Времевата рамка на властите е друга, а един бизнес проект трябва да се реализира, иначе инвестициите изгарят. Само ако си по-настойчив и по-проактивен, можеш да направиш нещо повече. Добрите решения в повечето случаи са стечение на обстоятелствата – инвеститорът е знаел какво го устройва и го е съобразил с по-голямата картина в квартала, а общината не се е съпротивлявала.
 
А може ли да стане обратното – да се използва опитът на големите предприемачи, за да се решат проблеми на конкретни градски територии?
- Да, но властите трябва да имат реалистични очаквания, а не да мислят, че трябва да използват един инвеститор, за да задвижат определени проекти. В ECE имаме примери с развитие на пристанищни територии, гари и др. Трафикът е залегнал много дълбоко в културата на организацията и затова му се отделя много сериозно внимание не само при специализирани обекти като гари или паркинги, а и при изграждането на молове и офис сгради.