Г-н Сираков, предизвикателство ли е за вас да сте кмет на 150-годишен град?
- Човек, ако си зададе този въпрос, има вероятност или да не намери отговор, или да се уплаши от това, което му предстои. Така че, честно казано, не съм се замислял над този въпрос. Почти три години съм в управлението на града като част от екипа на бившия кмет Томислав Дончев. Преди това не съм работил в публичния сектор и за мен беше предизвикателство да вляза в този сектор. Познавам проблемите на Габрово и бих казал, че за мен е предизвикателство в тези времена, особено когато говорим и за криза, от друга - и за възможности, които предоставят европейските фондове, да направя нещо за развитието на града. Така че избягвам да си задавам този въпрос, защото историята от 150 години може би тежи много и човек, ако се замисли за отговорността, която поема за бъдещето на един град, за това какво ли след 150 години ще кажат за него и дали въобще ще остане в историята, е поне за мен доста стряскащо и плашещо. Аз изповядвам принципите "Прави каквото трябва, пък да става каквото ще" и "Върши си работата с любов, а не както искат хората".

С какво са свързани приоритетите в управленската ви програма?
- Аз нямам собствена програма към момента, тъй като говорим за мандат от година и няколко месеца. Когато става дума за европейско финансиране и има спечелени проекти, не може да се говори за преподреждане на приоритетите, тъй като няма как да спрем това, което е започнато. Така че довършвам това, което сме започнали, а това са част от проектите, които от община Габрово спечелихме и разрешават различни проблеми в града. И
стината е, че през последните две години в общини, поне от ранга на Габрово, трудно могат да се намерят средства за инвестиционна програма в достатъчен мащаб. Единственото сигурно средство са европейските фондове. Към момента имаме сключени договори за 141 млн. лв., като тук включвам и големия проект за водния цикъл на града на стойност 123.5 млн. лв., които реално ние управляваме. В същото време годишната ни инвестиционна програма е около 1.8 млн. лв., което е несравнимо. Това, което се прави с европейски средства, е шанс в момента за българските общини да развият собствените си градове. Като кмет на Габрово Томислав Дончев демонстрира и резултатът беше избирането му за министър по еврофондовете на практика как трябва да се работи в точно такава среда в момент, когато собствените приходи намаляват, потребностите се увеличават и имаме възможностите на еврофондовете. В Габрово има отлично създаден екип, който работи с програмите, има създадена хоризонтална връзка с всички дирекции в общинската администрация и всъщност ние показахме как могат да се подготвят и печелят проекти. Оттук нататък идва втората стъпка, а тя е да се управляват умело финансите на общината, като част от тях или в нашия случай голяма част от тях са средства от еврофондовете. Отчитаме, че за голяма част от общините това е ключов проблем да се отказват да кандидатстват с европроекти, защото често се изпада в ситуация общината да няма средства. Оказа се, че има един рисков период от няколко месеца, в който на общините им трябват свободни средства. Разбира се, ФЛАГ помагат в тази посока, но не са панацея за разрешаване на проблемите, ако преди това общината не си е свършила работата. Трябва да има много ясен график на постъпленията, паричните потоци, разходването им и трябва да е ясно месец по месец кога какви авансови плащания предстоят. Ако се планира по този начин бюджетът и всичко е ясно какво ни предстои, ние можем да си направим сметка кое да правим с европейски средства, кое със собствени. Така че нещото, към което в момента в община Габрово се стремим да надградим, е да покажем как се разходват тези средства. За себе си и екипа ми сме си поставили за цел - ако г-н Дончев успя да отвоюва едно от челните места в България по привличане на средства, ние да успеем да отвоюваме едно от челните места по управление на тези средства, което означава те да са похарчени законосъобразно, целесъобразно и по такъв начин, че да се гарантира стабилитет на общината. Така че, ако бъдем една от общините, която ще спомогне за връщането на доверието към страната ни за усвояване на еврофондовете, бих бил щастлив. Осъзнавам, че това не е лека задача, още повече след като подписахме договора за водния цикъл. Когато започнахме да изследваме всички подобни проекти, които се случват в България, установихме, че са много малко общините, които имат добри практики, повечето са с лоши.

С най-мащабния спечелен проект през следващите години община Габрово предстои да управлява огромният финансов ресурс от над 123 млн. Каква е готовността?
- Най-важното нещо е да създадем качествен екип или звеното за управление на този проект. Бюджетът на общината е 36 млн. лв., а ние, както казах, управляваме средства с европейско финансиране на стойност 141 млн. – това са близо четири пъти повече от бюджета на общината, затова за мен е много важно да започнем от това кой ще управлява тези средства. Мина първият етап, в който търсим мениджър на проекта, не го намерихме и продължаваме да го търсим. Свързах се с една от най-големите компании за подбор и управление на човешки ресурси в България, която е филиал на чужда компания, откъдето, като разбраха откъде се обаждам, не скриха, че не им се е случвало някой от публичния сектор, още повече от община, да ги търси за подобни услуги. Осъзнаваме колко е важен мениджърът на този проект и цялото звено колко е важно, не че зад тях няма да стои общината със своя екип, който да ги контролира, но все пак кметът носи отговорността и слага последен подписа си и ако тези хора са качествени и си разбират от работата, тогава ние можем да говорим за много по-ефективно свършена работа. Затова абсолютно професионално подхождам към подбора на този екип, договорили сме се към момента, че ще ползваме консултантските им услуги, защото за мен е от изключителна важност да попаднем на точните хора. След като знам кой ще управлява дейността, мога да бъда спокоен за това какво ще се случи, защото това не е проект, който просто следва своята логика. Практиката, която се доказа в България, изследвайки другите опити в сферата на тези проекти, говори едно - до копането на багера проектът изглежда по един начин, след като влезе под земята и започне да копае, започват кризисните ситуации и ако екипът не е подготвен да действа при такива ситуации, ако не ги приема за нормални в следващите пет години, той няма да може да се справи. Трябва да приеме натискът на гражданите, недоволството и капризнеченето на фирмите и най-вече, че за нас е въпрос на чест този проект да бъде изпълнен по най-добрия начин, за да покажем как трябва да се разходват средствата, защото това в дългосрочен план дава една сигурност на общината, дори в частния сектор. Защото, когато чуждите компании видят как общината умее да управлява милиони европейски средства, те имат сигурността да инвестират в тази община. Така че за мен стратегически това също е важно и затова сформираме екипите, подготвяме процедурите, опираме се на всякакви професионални методи. Надявам се нещата да бъдат стартово подготвени както трябва, защото, когато започнем кризисните ситуации, трябва да ги приемаме като предизвикателства и да решаваме как можем да се справим с тях.

Ще задържите ли лидерството на община Габрово по отношение на успешно разработени и одобрени европейски проекти? Летвата е високо вдигната, какво предстои?
- Надявам се да го задържим. Към момента сме подали проект, свързан с енергийната ефективност на образователната инфраструктура за 7.9 млн. лв., където сме включили девет детски градини и пет училища, на които предвиждаме ремонти на покриви, подмяна на дограма, топлоизолация, фотоволтаик и няколко соларни системи. В момента разработваме проект по туристическата инфраструктура за над 5 млн. лв. и проект за укрепване на речните корита. Добавям и проекта по мярка 1.4, който спечелихме на стойност 4.8 млн. лв. Мога да кажа, че в момента подготвяме проекти за над 14 млн. лв. Разбира се, може би ще дойде времето, в което ще трябва леко да се ограничим, защото наистина финансовият ни ресурс не би ни помогнал. Ако това, което сме планували, и това, което сме спечелили, трябва да се изпълнява в следващите години, може би ще се наложи общината да тегли кредит между 5 и 7 млн. лв., за да си обслужва проектите.

Как община Габрово работи за създаването на благоприятна бизнес среда и какви условия и предпоставки за подобряване на бизнеса предлага?
- Няколко са факторите, започваме от най-простите – всъщност грижа на общината е да създава средата, а тя се създава по няколко начина, като първият това е обликът на града. Който и инвеститор да дойде, с това е свързано първото впечатление. Второто нещо са административните процеси – община Габрово е една от общините с най-ниски данъци и такси. За мен това е важно, защото смятам, че парите трябва да останат в бизнеса, а той най-добре знае как трябва да се инвестират. В община Габрово има специален служител, който персонално отговаря за ключови инвеститори. За бизнеса е изключително важно всички услуги, които общината предоставя, да стават почти експресно, защото времето е пари. Не на последно място по време на криза дадохме добър пример на бизнеса – ако общината по време на криза започне да се вайка колко е тежко и колко не може, ако има и действия като ограничаване на уличното осветление, спадане качеството на чистотата например, разбира се, и бизнесът започва да се отпуска. През тези две години показахме, а надявам се това да продължи и в бъдеще, че по време на криза тя може да се разглежда като възможност. Ние използваме и продължаваме да използваме нашата възможност еврофондовете, оптимизирали сме бюджета си, сътресения няма да има. По време на криза търсим възможностите, инвестираме в града и поддържаме духа висок. Чрез тези проекти осигуряваме работа за бизнеса, от друга страна, бизнесът вижда, че ние не сме изпаднали в ситуация да се чудим какво да правим. Другата сфера, в която общината е полезна на бизнеса, е чрез контактите си да популяризира града за привличане на инвестиции. Така например в късната есен най-вероятно ще организираме представяне на града ни пред немско-българската търговска камара, пред подбрани немски потенциални инвеститори, за които Габрово би представлявал интерес. Подобна презентация ни предстои и пред френското посолство, но това ще го запазя в тайна, поне засега.

Как според вас би се отразила на бизнеса така чаканата реализация на проекта за западен обход на Габрово с тунелно преминаване под връх Шипка?
- Трудно ми е да намеря точната дума за този проект, за който се говори от толкова много години. Този проект е бил мисия на всеки един от ръководителите и, разбира се, средство във всяка една предизборна кампания. Бих го нарекъл, че това е кармата или съдбата на града. Важното е не толкова да се говори, а да се прави. Всъщност през последните три години направихме конкретни крачки и точно за този проект не искам да казвам малки или големи са крачките. За мен важното е, че са в посока на това проектът да се придвижва напред. Разбира се, тунелът под Шипка значи много за Габрово, защото в момента Габрово е като град в задънена улица, спираме до Балкана и оттам нататък е тесен проход с много завои. За Габрово е стратегически важно този път да мине оттук и това ще отвори интересите към града - все пак  сме в географския център на България. Проектът касае повече от една област, включително Ловешка, Плевенска, Старозагорска област, преминаването север–юг ще е безпроблемно, говорим за под трийсетина минути от единия край на Балкана до другия, затова от тази гледна точка за нас проектът е важен не само за града, а и за България.   

По какъв начин публично-частните партньорства ще попаднат във фокуса на бъдещото развитие на община Габрово?
- Като типични габровци ние търсим да си оправим нещата с чужди средства, ако може. Може би затова сме едни от успешните модели с еврофинансирането. Публично-частното партньорство е друг такъв модел, с който могат да се осъществят различни дейности. Към момента имаме шест концесии, които сме започнали. За съжаление това е дълъг и тежък път, поне в нашите случаи така се оказа. Дали са много или малко - не мога да кажа. Надявам се от шестте поне две бързо да ги реализираме, две малко по-дългосрочно, а другите две – ако трябва ще ги прекроим. Разбира се, има и други, които са стратегически, но те са в далечните планове.

Кои са идентифицираните от Габрово обекти, включени в концепцията за прилагане на публично-частните партньорства при развитие на градската среда като част от работата по проекта с италианския град Никелино?
- По проекта се разглеждат парк "Маркотея", Летният театър, който е от много години изоставен, изграждането на многофункционелен спортен комплекс в квартал "Трендафила", където имаме отреден терен за спортен комплекс и искаме да се изгради малък стадион, за да се настанят голяма част от спортните клубове в града, които нямат подходящи помещения. Това се неща, разположени във времето - "Маркотея" е сега и веднага, Летният театър е следващ етап, а спортният комплекс е стратегически в по-далечното бъдеще. За нас е важен опитът и най-вече провокацията, защото е ясно, че ако чакаме със собствени средства да направим нещо, това няма да стане. Времената са такива, че е много трудно, и затова всяка една такава възможност е от значение. Част от тези концесии, за които споменах, по различно време са започвани, спирани, недоправени. Това са нещата, за които няма мандатност. Те надживяват кмета, града. Тунелът под Шипка е един от казусите, един от проектите, спортният комплекс е следващ. Всеки кмет в своя мандат прави по малко и рано или късно някой ще пререже лентата. Важното е градът да спечели, а в мандата на кой няма значение, защото голяма част от проблемите не могат да се разрешат в рамките на един мандат. Важно е да има приемственост.

В този ред на мисли как публично-частните партньорства подпомагат работата на общината?
- Първо ние решаваме проблеми в общината, които със собствени средства не можем да изградим. От друга страна, даваме възможност на частния бизнес да се развива, да инвестира и да печели. Една община е добре, когато бизнесът е добре. Така че всичко, което правим, трябва да бъде насочено към бизнеса и аз смятам, че работата на общината е да предоставя само онази част от услугите, за които няма интерес на пазара, като приют за безстопанствени кучета, приют за бездомни хора – всичко останало, което може да бъде бизнес и да бъде на пазара представено и да има частен интерес, то трябва да си мине в частни ръце, защото никой по-добре от частника не може да стопанисва един хотел, като например на хотела на Етъра – колкото и да се опитваме да се правим на хотелиери, не можем да бъдем много добри. Там също ни предстои форма на публично- частно партньорство по-нататък. Това също е един от обектите, които би трябвало да мине в частни ръце, но сега сме започнали с Боженци. Така че всичко, което е възможно да попадне в частни ръце, би трябвало да бъде там – общината има ангажимент да предоставя административните публични  услуги и да се грижи за бизнес средата, социалната среда да бъде добра, за да може да се развива бизнеса и хората да бъдат доволни. Ако бизнесът е добър, ако инвестициите са добри, най-вероятно тогава общината няма да мисли за нови инвеститори, ще мине в друга плоскост, като ще мисли за качеството на живот и на бизнеса и на гражданите. Може би тогава ще мислим повече за това какви празници да правим, какви събития да организираме. И тогава общината пак няма да има пари, но ще има един доволен бизнес, който се развива в този град и който с удоволствие ще води една социална програма и ще е осъзнал, че всъщност, ако иска да има качествени и ефективни служители,  трябва да се грижи за тяхното качество на живот, което означава културен, спортен календар и т.н.  

Като заговорихте за работата на общината да предоставя само онази част от услугите, за които бизнеса няма интерес, каква е позицията ви по отношение децентрализацията на общините?
- Много ми се иска това нещо да се случи по-скоро, но за съжаление прекалено много се бави в България. С всеки изминал месец през последните три години постоянно се получават някакви дейности, които общината трябва да развива и за които трябва да осигуряваме работни места и финанси. Смятам, че Габрово е една от общините, на които би могло да се опре подобна пилотна програма, ако се реши по подобен начин да  се внедряват определени мерки, тъй като доказваме, че умеем да управляваме европейски средства, които са едни от най-трудно управляемите, защото там са много бюрократични процедури и се управляват много стриктно. Община Габрово има финансова стабилност, нямаме задлъжнялост към фирмите. Мисля, че сме една от общините, на които може да се разчита и с капацитет, и с готовност, и с желание да внедрява политики в областта на децентрализацията. Имаме успехи и с делегираните бюджети на училищата, детските ни градини минаха също на делегирани бюджети, така че работим в тази насока и винаги, когато има такава възможност, ние се възползваме от нея. В областта на социалните дейности ние следваме принципа – печелим проект, развиваме го и след това го пускаме на конкурс, за да го спечели някоя неправителствена организация, т.е. нека дейността отново да отиде в ръцете на бизнеса, за да може неправителственият сектор да съществува и да ги има, да стават все по-добри, да се развива капацитетът им, а в общината да остава контролната функция. Тогава ние се освобождаваме от това да търсим има ли възможност за заплати, как ще вържем бюджета в края на месеца, а мислим стратегически за това какви услуги трябва да се развиват на територията на общината и как общината да бъде конкурентоспособна в сравнение с останалите общини.