В края на миналата година управляващият орган на оперативна програма "Околна среда" промени подхода за управление и финансиране на проекти в секторите "Води" и "Отпадъци". Смятате ли, че общините имат проектна готовност?
- Няколко са причините да минем на този подход. При предходното правителство са обявявани процедури за конкурентен подбор. Всички общини са имали възможност да кандидатстват, не само от 2 до 10 хиляди жители, но и под 2 хил. еквивалент души, с което не са се спазвали нашите приоритети и европейското законодателство - постигане на максимален екологичен ефект с определен обем средства. Затова е много важно да се подготвят и финансират проекти за големите населени места, за да се предотврати изпускането на непречистени води от огромни градове с по 50-100 хиляди жители. Съгласно европейското законодателство до края на 2015 г. трябва да постигнем добро качество на водите. По договора за присъединяване имаше преходен период, който изтече в края на 2010 г. и досега пречиствателните станции трябваше да бъдат построени.
Ето защо е ясно, че първо е трябвало да стартират процедурите за големите населени места.
При отворената в началото на юни процедура за пряко предоставяне на безвъзмездна помощ на конкретни бенефициенти - общини над 10 хил. жители в 124 агломерации, ние консултирахме общините още при подготовката на документите. При конкурентния подбор те не са били равнопоставени. Липсата на такива консултации е довела до голямо количество некачествени проекти, рискови за програмата, които загубиха изключително много време за ревизия, за да се види кои могат да се използват.
Ние разработихме и методически указания за техническите и икономически параметри, така че проектите след това да не бъдат връщани, те са ориентир и за общините, и за оценяващите експерти. Подпомагаме общините и в хода на подготовката. По техническата помощ на ИСПА се подготвят десетина проекта - за Пловдив, Добрич, Асеновград, Гоце Делчев, Банско, Ямбол, Кърджали, В. Търново, Благоевград, Видин и Перник. Голяма част от тях са доста напреднали - имат изработени технически проекти, финансово-икономически анализи, формуляри за кандидатстване. Очакваме до края на годината те да бъдат поетапно подадени и се надяваме на добро ниво предвид подготовката под контрола на министерството по ИСПА. Проектите за Видин и Перник очакваме през 2011 г. поради избора на нов консултант.
Решихме да направим преглед на проекти по процедури от края на 2008 г., прекратени на 2 юли 2009 г. поради горчивия опит на Европейската комисия по предишните проекти по причини като неприоритетност, икономическа неефективност и много други. Прегледахме ги и ги разделихме на три групи -  с малки забележки, други с по-сериозна работа и трети, които се нуждаят от голяма доработка. Поискахме помощ и я получихме от инструмента JASPERS чрез неговите експерти.
В т. нар. зелена група са проектите за пречиствателните станции в агломерациите Хасково, София, Хисаря, Ловеч, Нова Загора, Аксаково, Русе, Димитровград, Пазарджик и Вършец. Те имат нужда от много малко усилия и очакваме предложенията до октомври.
Проектите от "жълтата" група могат до края на годината да бъдат подобрени. Става дума за Стражица, Харманли, Трявна, Луковит, Генерал Тошево, Варна, Нови пазар, Исперих, Карнобат, Бяла, Тервел, Берковица, Смолян, Раковски, Плевен, Созопол, Поморие, Несебър, Кричим и Златоград - около 20 проекта. Необходима е много допълнителна информация, за да се прецени дали могат да бъдат одобрени и какво трябва да се доработи.
От основна преработка се нуждаят около 16 проекта на общините Карлово, Свиленград, Велинград, Царево, Мездра, Първомай, Пещера, Провадия, Стамболийски, Гълъбово, Съединение, Свищов, Козлодуй, Момчилград, Пирдоп. Те имат нужда от много добра обосновка на инвестицията, преработка на финансовите анализи и изцяло нова обосновка. В много случаи това са градове с пречиствателни станции и канализации и няма яснота доколко е приоритетно строителството на такава инфраструктура. За тях не се очаква да подготвят проекти до края на 2011 г.
Междувременно стана ясно, че 46 населени места нямат почти никакви проучвания, площадка и подготовка за пречиствателна станция за отпадни води, например като община Тутракан. За тях сме предвидили техническа помощ по програма "Околна среда" ос 1 за консултант за прединвестиционните проучвания, техническите проекти, финансово-техническите анализи, формуляра за кандидатстване и др.
Налага се да много бързо да ускорим процеса по подготовка на проектите и да наваксваме огромното забавяне на тази инфраструктура, защото пари има от 2007 г., усвояването е няколко процента, а почти един милиард лева са изразходвани за тотално неприоритетни обекти - в малки населени места, за неприсъединени канализации, и т.н. Поставяме акцента върху подпомагане на общините, срещи на място, експертни консултации всеки четвъртък. Целта ни не е усвояване на пари, а постигане на цели. Затова основен наш приоритет е подготовката на качествени проекти. Тогава и общините управляват добре, строителите и консултантите си вършат работата, и ние разплащаме навреме.

Проектите за пречиствателните станции за инженеринг ли ще бъдат? По какъв начин може да бъдат гарантирано модерно оборудване и съвременни технологии?
- След консултации със заинтересуваните среди в България, с генерална дирекция "Регионална политика" в Европейската комисия, след преглед на световната практика стигнахме до извода, че канализациите трябва да бъдат на ниво работен проект, защото това е линейна инфраструктура, такава е и практиката в България.
Пречиствателните станции обаче трябва да са на идеен проект, като се заложат основните параметри на водопречистване и т.н. Разработването на работен проект води до детайлизирана спецификация, което предопределя изпълнителя и ограничава конкуренцията. Изборът на технологията ще се основава на офертите на потенциалните изпълнители, като се има предвид цената на инвестицията, експлоатационните разходи и достигането на заложения стандарт.
Работите ще бъдат обявявани на лотове, като е възможно изпълнителите да бъдат различни - за колекторите и за канализацията, за пречиствателната станция. Пречиствателните съоръжения в Европа се развиват с огромни темпове, конкуренцията е голяма и смятаме, че ще се предложат по-добри технологии на добра цена.
Поради малкия ресурс на програмата и големите нужди от канализация ограничихме обхвата на програмата и водоснабдителната част не попада в нея. Ще я има само там, където съвпада с трасето на канализацията или е абсолютно неизбежно, както е обяснено подробно в методическите указания. Винаги е възможно включването на водоснабдителен компонент, но това не е допустим разход по програмата.

На какво ниво са водните проекти на Враца и Габрово, които се смятат за най-добрите?
В този момент проектът на Габрово е в подготвителна фаза, на Враца е изготвено инженерно-геоложко проучване. Подготвени са три вида документации - за избор на строител, за строителен надзор и за мерки за публичност, двете общини подготвят искане за авансово плащане. Предстоят търгове за избор на изпълнители.

Какво предвиждате по отношение на проектите в сектор "Отпадъци"?
- В сектор отпадъци по оперативна програма "Околна среда" се оказахме абсолютно неподготвени. При двете общини, за които се знаеше, че са готови да кандидатстват - регионалните депа в Перник и в Ботевград, се появиха тръжни и технически проблеми. Имало е нужда от ясни методически указания от страна на министерството - какви трябва да бъдат проектите, за да бъдат одобрени, защото общините са се постарали, но резултатът не е необходимият. Все пак, независимо че изоставаме, не можем да си позволим рискови проекти, които не отговарят на изискванията и на правилата по Закона за обществените поръчки. Предупредили сме кметовете, че ако подадат проекти, по които има пропуски, част от стойността на проекта ще бъде за тяхна сметка. Наложихме наказателни мерки на много места, дори в една община по проект за техническа помощ санкцията беше 100%.
Към март 2011 г. се очаква да е стартирало строителството на десет регионални системи - във Видин, Бургас, Костенец, Луковит, Малко Търново, Перник, Плевен, Разлог, Ботевград, Столична община.
Към юни 2011 г. се надяваме да са започнали работите във Варна, Велико Търново, Левски, Панагюрище, Ямбол.
За януари 2012 г. планираме регионалните системи в Кочериново, Провадия, Своге, Стара Загора.
Много бързо може да започне депото във Велико Търново, но там има обжалване на решението на РИОСВ по ОВОС от началото на 2009 г., съдът го потвърждава в края на миналата година, обжалването пред петчленния състав е насрочено за октомври т.г. и се надяваме при положително решение депото да стартира скоро. Търсим решение и за регион Провадия и проучваме една от отхвърлените площадки.
Една от основните причини, забавили подготовката на регионалните депа, е липсата на законова рамка, която да стимулира общините да се сдружат - всяка искаше собствено депо. През октомври миналата година започнахме подготовка на промяна в Закона за отпадъците - ако общините не се сдружат, те няма да получат средства от никакви източници - национални и европейски. В момента на приемането й общините изведнъж намериха общ език, например 8-9 общини от Пазарджишко, които преди имаха големи спорове, по-малко от месец след приемането на закона се разбраха напълно и проведоха събрание за учредяване на асоциацията с много справедливи правила. Не може общината, на територията на която е депото, да рекетира останалите, а такива опити имаше.
През септември миналата година дойдоха шест общини, които съобщиха, че техните депа са запълнени и са пред криза. Направихме съответните проверки и независимо от бюджетните ограничения ние ги включихме в Закона за държавния бюджет. Става дума за региони Шумен, Гоце Делчев, Враца, Мадан, и др. Идеята е тези съоръжения - депа със съоръжения за компостиране и сепариране, да действат поне 10-15 години, след това тези общини да намерят средства чрез механизмите на публично-частното партньорство и чрез таксата за битови отпадъци и тази дейност да се децентрализира, да стане наистина местна. Не можем да финансираме постоянно депа за отпадъци, ще имаме други приоритети.
Законът задължава общините от 1997 г. досега да включват в таксата за битови отпадъци елемент за изграждане на бъдещи съоръжения и за последваща рекултивация след изчерпване на капацитета. Това е правено на много малко места и затова сме принудени със Закона за управление на отпадъците да въведем изискване общините да включват този елемент в таксата, така че да започнат да се трупат средства, които да осигурят поне част от необходимите ресурси след време. Ако не продължим реформата в сектора, която сега започва, проблемът ще се задълбочава. Терените за депа все повече се изчерпват, нужни са трайни и устойчиви решения в регионалното управление на отпадъците, за да не тънем в боклуци и сметища.

Кои рискови проекти по ИСПА ви остават за довършване?
Работата по ИСПА потръгна след много разговори с всички страни - строители, общини надзорници, за да се изяснят отговорностите и те да не бъдат прехвърляни. Когато всеки се каже мнението, истината изкристализира. Сега 7-8 проекта по ИСПА вече приключиха, още 7-8 ще бъдат завършени до изтичане на финансовите меморандуми по програмата, водният проект на София получи удължение и по проекта има напредък. Преговаряме за няколкото останали.
В Сливен има два проекта - по ИСПА и по "Околна среда". Общината прекрати търговете за изпълнители на водния проект и обяви нови процедури. Общината води кореспонденция с дирекция "Регионално развитие" на Европейската комисия по повод поректа по ИСПА и от отговора на това писмо зависи как той ще бъде структуриран, а оттам и този по оперативна програма "Околна среда". Това е проект, за който се очаква удължение. Министерството не може да се меси в тези решения на общината, може само да съветва и да прекратява договори за безвъзмездна помощ, ако се види, че нещата не вървят.
Напредък има и на проекта във Варна, на този в Търговище. В Шумен проектът беше прекратен, ще бъде завършен с голямо закъснение, сега се решава дали целият компонент за пречистване да се прехвърли към програма "Околна среда" или третичното стъпало от пречиствателната станция.
И за Кюстендил ще защитаваме удължение. Ако се иска удължение, се представя прецизен график, който се спазва. Ако не се спазва, няма да се поколебаем да наложим санкции на строители и надзорници.

Ще ползвате ли Световната банка като консултант за подготовка на бъдещи проекти?
При нас, в оперативна програма "Околна среда", е късно за подобна мярка - ние вече си подбрахме консултанти, които да ни помагат да завършим проектите. По ИСПА би било твърде късно. Миналата есен поискахме да ангажираме Световната банка в подготовката на водната стратегия. Но екипите на международната финансова институция са вече заети с реформата в здравеопазването и горския сектор. Имаме обаче уверението на Световната банка, че щом ние подготвим проучване, тя ще участва като помощник във вземането на решения. Първият конкурс за консултант, който да подготви анализ на състоянието на водния сектор, пропадна - оферта подаде само един кандидат. Обявихме второ поръчка - сега кандидатите са два, процедурата все още не е завършила. Изборът предстои съвсем скоро.

Каква е целта на новата стратегия?
Да направи пълна реформа в управлението на този огромен сектор, тотално нереформиран, и да даде отговор на въпроси на граждани, кметове, областни управители, земеделски стопани... свързани с водата, за дълъг период от време.
Да направи модел на управление на огромния брой съоръжения, да даде препоръка как да се финансират нуждите. Да се види дали ще има пари от европейските субсидии през следващия период за този сектор, или ще се търсят заеми. Да се изберат приоритетите.
Необходими са сериозни анализи на финансовите потоци за 20 години напред.
Стратегията ще даде основната рамка.

Как оценявате изпълнението на Закона за управление на водите и какви са последните промени?
Последните промени са от 22 юли, ще влязат в сила три дни след публикуването им в Държавен вестник, което ще стане след около 10 дни.
Децентрализирахме към басейновите дирекции издаването на разрешителни за водовземане и за изпускане на отпадните води (с изключение на големите язовири). Сега потребителите ще са по-близо до местата, където се подават документите, ще се намали бюрокрацията. При евентуално обжалване на решенията първата инстанция ще е министърът на околната среда и водите и едва след това - административният съд
Внесохме промени в Закона за водите, като въведохме изискванията на директивата за наводненията.
Променихме го и по отношение на минералните води. Сега общините ще могат да вземат безвъзмездно за дългогодишно ползване - над 25 години, минерални извори, чиито ресурси се използват под 50%.

Как се подготвяте за изпълнение на Стратегия 20:20?
Стратегия 20:20 е свързана с околната среда, зелената икономика и промяната на климата и в този смисъл е свързана и с програмирането на следващия програмен период. Имайки предвид стратегията 20:20, изключителен приоритет е въпросът за промените на климата и мерките, които да се предприемат за намаляване на емисиите парникови газове. Напълно е възможно това да е следващият ни приоритет и да има оттегляне на Европейската комисия от финансиране на базова инфраструктура. Да се насочим към проекти, свързани със смяна на целия начин на производство и потребление. Възможно е да има оттегляне от финансиране.
В момента се изготвя третият национален план по климата, който е закъснял. Той ще ни даде отговор кои ще са най-подходящите мерки за борба с парниковите газове. Ще започнем с основните емитери на парникови газове - ТЕЦ-овете, транспорт, селското стопанство и да намерим най-добрите решения. Ще реализираме система за зелени инвестиции - на фирми, общини и граждани.