Министър Плевнелиев, в началото на своето управление вие обявихте екшън план за инфраструктурните обекти, който към момента върви по график. Ще успеете ли да задържите това темпо и кои са следващите стъпки, свързани с този план?
- Страшно много работа! Нищо повече. Правителството си е свършило работата дотолкова, доколкото е приоритизирало нещата по това, което извадихме като план септември миналата година. Оттук нататък обаче най-голямото предизвикателство за нас остава подготовката, изпълнението и спазването на правилата.
За миналата година успяхме да задвижим по един много впечатляващ начин магистрала "Тракия". Лот 2 вече се строи, за лот 3 в понеделник (бел. ред. - 2 август) правим първа копка, за 2 септември абсолютно по график е планирана и първата копка и на лот 4. Т.е. за "Тракия" ние сме договорили 250 млн. евро, стартирайки от нула.
Това обаче не е достатъчно, темпото трябва да се ускори. Поставили сме си за цел през 2011  г. да договорим още 500 млн. евро. Зад тези пари стоят седемте нови лота – два на магистрала "Марица", два на "Струма", пътят Кърджали - Подкова, трасето Мездра – Ботевград и Софийският околовръстен път – Гара Яна. Извън това трябва да работим и по подготовката на проекти, на алтернативни проекти. Такива са обходният път на Габрово и магистралата "София - Калотина". Това са проекти за още 400 млн. евро, които мислим, че могат да се случат през този програмен период 2007 - 2013 г.
 
Споменахте магистралата "София - Калотина"…
- Да, за магистралата "София - Калотина" има заповед на министър-председателя Бойко Борисов за създаване на работна група, която до края на септември да излезе с конкретен план по отношение на аутобана, така че той да бъде форсиран, но, разбира се, в рамките на възможното.
В тази работна група влизат областните управители на София-град и София-област, четирима заместник-министри - на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта, на околната среда и водите, на земеделието и храните, както и, разбира се, главният архитект на София Петър Диков и председателят на управителният съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Божидар Йотов.
В магистралата "София – Калотина" се включва и част от западната тангента на София, която е между пътния възел с магистрала "Люлин" до бул. "Сливница", включена е цялата северна тангента на София, разбира се, цялото трасе от София до Калотина и части от източната тангента на София. Основната цел е да гарантираме наистина перфектен транзит през Калотина, без да навлизат коли в столицата, без да задръстват града.

За разлика от напредъка при пътните обекти като че ли във водния сектор нещата изостават. Какви са причините за това? Кои са приоритетните обекти в сектора?
- Да, така е. Но въпреки това едно нещо се случи във водния сектор – създават се асоциациите. Това между другото е изключително тежка задача, защото се описват активите в цялата държава, на териториите на всички общини и вече имаме зад гърба си 11-12 създадени асоциации. Това само за себе си е пробив, но извън това за водния сектор са необходими още две ясни неща. Едното е стратегия, която се подготвя от Министерството на околната среда и водите и която трябва да е готова да края на годината. А без тази стратегия ние няма да хвърляме пари през прозореца, няма да работим на парче, както много други правителства в миналото са го правили.
Второто много важно нещо е дали е възможно публично- частно партньорство във водния сектор. По това работи Международната финансова корпорация  (по проект за създаване на предпоставки за инвестиции във водния сектор) и има срок до края на годината, в който трябва да има конкретни резултати. На базата на тези резултати ние бихме могли в началото на следващата година да имаме успешна сделка във водния сектор и  база, за да вървим напред.
 
В момента в процедура по съгласуване е законопроектът за публично-частните партньорства. Той би ли подпомогнал нещата във водния сектор?
- Мисля, че дори и без да има специален закон за публично-частните партньорства, такива дружества могат да се създават. Министерството на регионалното развитие и благоустройството в момента не участва директно в създаването на този закон. Надявам се, като му дойде времето, да ни питат за становище.
 
В края на миналата седмица подписахте финансовото споразумение с Европейската инвестиционна банка за създаването на Холдингов фонд по Jessica, чиято дейност ще се управлява от инвестиционен съвет. Какво ще представлява този съвет, на какъв принцип ще работи и как ще бъде формиран?
- Инвестиционният съвет ще се председателства от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, най-вероятно от Лиляна Павлова, която отговаря за еврофондовете. Не мога да конкретизирам в момента колко ще са членовете на този съвет, но със сигурност ще има представители на някои други министерства. Представители ще има и Националното сдружение на общините в България, защото в крайна сметка ние адресираме тема, свързана с големите градски агломерации.
Важното е, че всъщност този инвестиционен съвет е органът, който ще комуникира и координира всичко с Европейската инвестиционна банка.
 
Споразумението е за срок от три години. Какво ще се случи след това?
- През тези три години Европейската инвестиционна банка ще управлява, докато ние наберем ноу-хау. Задачата е тези хора, които ще бъдат в инвестиционния съвет, да работят така, че след три години България да поеме управлението на Холдинговия фонд. А повярвайте ми, перспективите пред него са най-различни. Той може да се разрасне много. Още повече че България тепърва ще програмира периода 2014 - 2020  г.
 
 По така създадения фонд по Jessica ще се насърчават интегрирани проекти. В тази връзка какви са приоритетите на министерството в сферата на разработването на интергрирани проекти и устройственото планиране?
- Интергираните проекти – това е бъдещето. Отдавна говорим със седемте големи града на България по тази тема. Имаме страхотен пробив в Бургас, където такъв проект вече се случва – проектът за интегриран градски транспорт, който е по оперативна програма "Регионално развитие" и е на стойност 70 млн. лв. Общият ресурс за големите градски агломерации в тази посока е от 300 млн. лв.
София също има готовност за интегрирани действия към градския транспорт - има конкретни намерения за трамвайни, автобусни  и други интегрирани проекти за града.
Процесът започва и в другите градове.
 
Това е по отношение на интегрираните транспортни планове, но в инвестиционната сфера къде има възможности за такива проекти?
- В тази сфера мисля, че сравнително бързо ще се развият проектите за спортните съоръжения, защото там държавата има достатъчно ресурс. Много бих се радвал да видя индустриална зона, бизнес парк, мултифункционелен паркинг на територията на някой от големите градове. И в тази връзка Jessica е инструментът, по който да се случат именно тези неща, и аз това проповядвам.

Eкатерина Захариева, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството:
Ясни и прозрачни правила за представяне на административните услуги
Най-важното за нас са ясните и прозрачни правила при представянето на административните услуги. Така ще помогнем на бизнеса да има достъп до това, което се случва.
Концесиите - предоставени са над 49 нови процедури, имаше преписка за над 520, някои дори и от 1998 г.  Предвид административния капацитет и очакванията за създаване на единен орган за концесиите работата по темата ще се ускори.
Държавата започна да работи и по концесиите на плажовете - концесионерите съзнават, че държавата осъществява контрол на плажовете. Решаваме проблемите с плажове като "Силистар", "Робинзон", къмпинг "Градина". В края на септември ще бъдат съгласувани промените в Закона за черноморското крайбрежие и ще бъде внесен за разглеждане. Там ще намерят място новите моменти в концесиите на плажовете, събарянето на сгради по плажове и дюни. Бяха приети на първо четене промените в Закона за държавната собственост. Проблемите с отчужденията, отговорността на областните управители с контрола, който се осъществява, ускоряването на разрешителните за големите инфраструктурни проекти, създаването на регистър на държавната собственост намират място в него.
Законът за управление на етажната собственост е важен за гражданите и усвояването на европейските фондове.
Приета е и стратегия за децентрализацията, има актуализирана програма, общини и държава постигат договореност по отношение на ДОД, свързан с финансовата децентрализация. Държавата спазва законите - прави всички усилия, като стартира един проект, да направи отчуждения, археологически проучвания, разрешения за строеж.

Лиляна Павлова, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството:
Целта ни е над 20% разплатени средства по "Регионално развитие" през 2011
Целта ни по отношение на оперативна програма "Регионално развитие" е през 2011 г. да имаме над 60% договорени средства и над 20% разплатени. Надявам се, че можем да постигнем и по-добри резултати.
През следващите няколко месеца планираме да осигурим възможност за кандидатстване за финансов ресурс от 180 млн. лв. в областта на туристическите атракции. Това ще стане с обявяването на схемата "Подкрепа за развитието на природни, културни и исторически атракции", чиято цел е развитие на потенциали - морски, СПА, винен туризъм.
Също така през есента на тази година ще бъде обявено финансиране на мерки в областта на здравеопазването. Средствата тук са 280 млн. лева и са предназначени за ремонт, реконструкция и доставка на високотехнологично оборудване на общински и държавни болници.
Усилията на целия екип на Министерството на регионалното развитие и благоустройството като управляващ орган на оперативна програма "Регионално развитие" е да направим програмата по-добра. Ето защо всяко действие, всеки план, всяка покана – какви са критериите, какви са възможностите, публикуваме предварително на сайта на програмата. Така получаваме обратна връзка от бизнеса, от партньорите, от бенефициентите, което ни помага да разберем дали вървим в правилната посока.

Георги Прегьов, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството:
Големите обекти ще имат проджект мениджъри
Да върнем правилата за правене на бизнес в България. С този мотив дойдохме във властта. Като запушвахме пробойните в кораба, който наследихме, целта ни беше да  направим така, че нови да не се отварят. Поставихме ясни, точни и конкретни правила на играта, по възможност изчистени от субективния фактор. Така направихме документацията за спечелване на обществени поръчки за пътища, които се изграждат с парите на данъкоплатците: да бъдат построени обектите най-ефективно - най-много продукция с най-малко пари. Това е дълъг процес, той не свършва в една година.
Сложихме в ред тръжните документи. Пример за това са новите тръжни правила за процедурите за магистрала "Тракия". За да гарантираме движението на проектите, ще въведем проджект мениджъри на големите обекти, които ще са самостоятелни юридически лица. За по-малките тази роля ще играят звената за управление на проектите в съответната държавна институция. В ред сложихме и договорите за укрепване на свлачища, брегоукрепване. Сега по тях може да се получава финансиране. Промени започват и във ВиК сектора на основа на действащия Закон за водите. Създават се асоциации по ВиК, които ще поемат отговорност за опериране на ВиК мрежите в страната. Правят се и промени в Закона за водите. Сътрудничеството със Световната банка е важно партньорство и в сферата и на пътищата, и на водите.