Доц. Годинячки, кои са основните приоритети в работата на Висшето строително училище в момента?
- На първо място поставяме качеството на обучението на студентите. В България нивото на подготовка на постъпващите във висшите училища пада, а най-силните ученици отиват да учат в чужбина. Затова целта ни е при нас да не допуснем занижаване качеството на обучението и стимулиране на студентите да учат. Всички млади хора имат възможности, въпросът е да ги използват максимално, защото често по различни причини те имат други приоритети като работа или други дейности.
Втората ни задача е устойчиво финансово управление на висшето училище и излизане от кризата. Университетите получават финансиране на брой обучавани студенти. Повечето от университетите са затруднени финансово. Държавната субсидия за 2007 и 2008 г.беше изплатена 100%. За 2009 г. изпълнението на бюджетната субсидия беше под 90%, а за 2010 г. до момента се изпълнява 83% и не се знае какво намаление е предвидено още до края на годината. За тази година нямаме нито лев, отпуснат за капиталови разходи и ремонти. Каквото и да извършваме, го правим предимно със собствени средства, целево финансиране или от дарения от бивши възпитаници. От няколко години непрекъснато обявяваме конкурси и назначаваме нови преподаватели, защото създаването на Архитектурния факултет изисква не по-малко от 40 щатни преподаватели.
Много важни за нас са отношението и грижата към студентите. ВСУ има голямо предимство, че е една стройна и компактна структура, обединена в уникален за България кампус, и цялостната дейност се осъществява в един затворен район от 106 декара. Всички текущи проблеми на студентите се решават много оперативно, осигурено е качествено и бързо обслужване от администрацията, както и консултации от преподавателите.

Какви промени очаквате във връзка с подготвяните изменения на Закона за висшето образование и с влизането в сила на Закона за развитието на академичния състав?
- Дълго време се подготвяха промени в Закона за висшето образование, които в момента обаче нямат развитие. Сега се говори за връщане на платеното образование, което няма да реши проблемите на университетите. Трябва да се има предвид, че завършващите зрелостници са по-малко от обявените места в университетите. Може би ще има осигуряване на повече средства в някои университети по определени специалности. Във ВСУ също са обучавани студенти платено обучение, но това създава определено неравенство между студентите.
Законът за развитие на академичния състав беше приет през май, но правилникът за прилагане още не е готов, очаква се приемането му от Министерския съвет. Ще видим дали няма противоречие в забраната за преподаватели от един университет да заемат академични длъжности в друг.

Представете с няколко думи подготвяното саниране на сградния фонд с европейски средства?
- Проектът, който спечелихме по програма "Регионално развитие" по договор от 2 юни, е за 1 455 700 лв. Таванът на проектите беше до 4 млн. лева, но при по-голяма стойност трябваше да осигурим и по-голямо съфинансиране, което е трудно за нас. Основните работи включват външна топлоизолация на учебен корпус блок 6, строен през 1985 г., цялостна хидроизолацията на покрива - 2262 кв.м, подмяна на 1604 кв.м дограма, усъвършенстване на система за управление на отоплението, ел. табла и оптимизиране режима на осветлението чрез сензори, компютърно оборудване на библиотеката и климатична система.
Подготовката ни отне около година. Студенти и преподаватели от ВСУ изготвиха геодезическо и архитектурно заснемане и цялостния технически проект, а специализира фирма извърши енергийното обследване. Сградата е строена по метода пакетно-повдигани плочи, дограмата е силно амортизирана и има големи топлинни загуби. Проектът за санирането е на колектив от ВСУ: част "Архитектура" – арх. Анета Младенова и арх. Борислава Манчева, конструктивно становище – инж. Василий Сафронов, част ВиК – инж. Борис Николов, част "Електро" – инж. Стоян Хамов, план за безопасност и здраве – доц. Венцислав Стоянов.
В момента се разработва тръжната документация и след одобрение на книжата от МРРБ през септември предстои старт на обществената поръчка за изпълнител. Стойността на строително-ремонтните работи е около 1.1 млн. лева. Очакваме ремонтът да започне през пролетта на 2011 г. паралелно с учебния процес, което ще изисква добра координация.

Как ще коментирате външното оценяване и обучението по архитектура и строителство в България?
- През май изпълнихме изискванията на процедурата и предадохме цялостната документация на английски език за външно оценяване. По моя преценка то засяга повече възможностите на университетите за развиване на науката, но нека не подценяваме факта, че висшите учебни заведения имат еднакво важната задача да обучават студенти и да водят качествен учебен процес. Проблемът за качеството на образователния процес при това оценяване е по-слабо засегнат, а приоритет е даден на научните постижения на преподавателите. Очакваме да видим дали няма да бъде опорочено на местна почва това външно оценяване.
Обучение в професионално направление архитектура и строителство вече се извършва на няколко места в България, но учебните заведения с утвърдени дългогодишни традиции са Университетът по архитектура, строителство и геодезия и ВСУ "Л. Каравелов". В началото на всяка учебна година при нас се преместват студенти от други университети, но се налага да ги връщаме 1-2 курса назад поради разликите в учебните планове и липсата на изучаване на основни дисциплини.
Искам да използвам случая да обърна внимание върху един куриозен случай. През декември 2008 г. получихме първоначална тригодишна акредитация на специалността "Архитектура", която изтича през 2011 г. През май завършиха първите ни студенти магистри по специалност "Архитектура". По информация от самите абсолвенти Камарата на архитектите в България е отказала да им даде правоспособност. Първо ние, а после и от самата камара отправихме запитване до Националната агенция за оценяване и акредитация, която даде много категоричен отговор, че обучението по архитектура във ВСУ е в пълно съответствие със ЗВО и няма никакво основание за съмнение в акредитацията на специалността. Очакваме този въпрос да се реши час по-скоро.

Предстоят ли промени, свързани с тристепенното обучение?
- Ние изцяло отговаряме на европейските изисквания. Инженерните ни програми са четиригодишни бакалавърски с възможност за продължаване след това в магистърски. От тази есен освен "Строителни конструкции" имаме акредитирани три нови магистратури с продължителност година и половина - "Технология на строителството", "Управление на инвестиционни проекти" и "Опазване на архитектурното наследство". Последните две са единствени в България и не се предлагат в други висши учебни заведения. Такава е и бакалавърската специалност "Строителство и архитектура на сгради и съоръжения", от която студентите могат да продължат в магистърска програма по архитектура с продължителност 2 години и половина.

Какво е взаимодействието с бизнеса?
- Ние сме висше училище с много добри традиции и тясна връзка със строителния бранш и бившите ни възпитаници. От няколко години имаме кариерен център, но ситуацията вече се промени – по-рано фирмите непрекъснато търсеха нови кадри, а сега не се предлагат достатъчно работни места. Всички очакваме края на кризата.