Какво е състоянието на камарата на строителите в края на вашия мандат?
- Като давам оценка на тригодишния мандат на ръководството на Камарата на строителите, не мога да не се върна по-назад още няколко години, когато бях избран за председател на Българската строителна камара тогава. Две години от този период на предварителна работа бяха много важни. Трябваше да се убедят управляващите, че законът за камарата е нужен, трябваше да се работи с някои законодатели, които бяха против такъв закон. В работата се включиха всички 10-15 членове от предишния управителен съвет и всички областни представителства за работа и убеждаване. Резултатът беше специалният Закон за камарата на строителите в България.
Законът легитимира камарата. Чрез него под интересната форма на публично-частно партньорство държавата прехвърля на гражданска структура част от своите функции, каквито са и европейските насоки. Без ничия помощ създадохме уникален за страната регистър с техника, база, кадри, който не съществува в другите браншове. Имаме 27 офиса във всяка област в страната, част от тях вече са собственост на камарата, там работят обучени специалисти, имаме компетентен екип и в централния офис. Всяка строителна фирма може онлайн да влезе в регистъра и да направи необходимите справки.
Важно постижение е укрепването на областните представителства. Те имат управителни и контролни съвети, програми за работа. Те са уважавани местни структури, имат признание и много добър диалог с кметовете, с общинската и областната администрация, те се самоконтролират. Това дава възможност местните ни структури да се борят с нередностите като например проблемите при обществените поръчки.

Как ще коментирате развитието на кризата?
- Ние преминахме през интересен период на голям строителен възход и дори мислехме откъде да внасяме работна ръка. После изведнъж кризата ни удари, усещахме, че тя идва, гледахме какво става по света, имахме информация от Европейската строителна федерация FIEC. Още през 2008 г. на среща с правителството предложихме да бъдат бързо инвестирани 2 млрд. лева в строителството. Така щяхме да подготвим икономиката да премине по-леко през кризата. Това щеше да бъде една отлична антикризисна мярка. Ние това не си го измислихме, такъв беше световният опит - това направиха Обама в САЩ и Ангела Меркел в Германия. Не бях разбран и дори бях критикуван.
Имаме отличен диалог със сегашното правителство. Във връзка с кризата проведохме изключително важни срещи с всички министри за неизплатените средства към строителните организации. Най-хубав диалог имаме с министър Плевнелиев, който още с встъпването си се срещна с нас и започнахме да работим по проблема "антикризисни мерки", да анализираме дълговете, модела за ДДС. Министър Плевнелиев успя да се пребори за около 200 млн. лева. При другите министерства работата върви по-бавно, механизмът е по-тромав, има много документация и бюрокрация по схемата през Българската банка за развитие.
През тези години видяхме в дълбочина проблемите на отрасъла, които касаят съществуването и функционирането на бранша, и предложихме антикризисни мерки и изменение на законодателството в България - в Закона за обществените поръчки, Закона за устройство на територията, Закона за ДДС. Някои от тях бяха приети, други останаха за бъдещето, изпратили сме ги навсякъде.
Законът за обществените поръчки например в момента позволява, особено на местни нива, да се правят такива търгове, които не само че са смешни, но са обидни за професионализма на строителите, като например печелене на търг с гаранционен срок от 700 месеца, което е глупост. Срещу такива явления трябва да се води борба.

Кои са най-важните задачи пред камарата?
- В доклада, който изнесох от името на управителния съвет, бяха формулирани няколко предложения за бъдещето. Важните програми ще бъдат формулирани наесен, когато ще се приеме програмата за работа от новото ръководство.
Най-важната задача е да се ускори изплащането на останалите 300 млн. лева, които трябва да бъдат получени от отрасъла за свършената работа.
Следва усвояването на европейските фондове. Управителният съвет трябва да намери диалог с държавните и особено с общинските структури, защото в момента пари има в европроектите. Те са там, за да се усвоят най-напред са нужни проекти, след това да се попълнят съответните форми, да се кандидатства, накрая да се усвоят качествено, без да има проверки, спорове, връщане на пари. Това е интегриран процес, който изисква квалифициран добре обучен и работещ човешки ресурс, какъвто не всяка община има. В строителната камара има такъв ресурс, имаме списъци с експерти. Трябва да намерим начин да помогнем на общините, най-вече в усвояването на средствата. Строителите знаят как се работи по европейски проекти, какво значи качество, отчетност, спазване на срокове.
Другата важна задача е работата със законодателите по допълнение и изменение на законите в сектора, главно Закона за обществените поръчки. Агенцията за обществените поръчки трябва да бъде готова да ни изслуша, да бъде наш партньор, а не да ни гледа като чуждо тяло, защото ние имаме едни и същи интереси - за нормална пазарна среда, да няма сива икономика, да има качество. Предложили сме девет основни точки за промяна на закона, които ще позволят до голяма степен премахване на недостатъците. Държим да имаме наблюдатели в комисиите, което означава гаранция за професионализъм и прозрачност. Корупцията трудно ще премахнем на 100%, трябва да се опитаме поне да я намалим до нивото на Европейския съюз. Когато бяхме в Европейската комисия, в дирекция "Регионална политика" директно ни казаха, че в България корупцията е демонстративна и нагла, което е обидно.
Четвъртата важна задача е свързана с децентрализацията на страната. В камарата трябва да се децентрализира вземането на решенията. Председателите на областните представителства вече имат пълноправно участие в управителния съвет, те трябва да получат и по-голяма финансова и управленска самостоятелност, също при квалификацията на кадрите.

Как ще коментирате публично-частното партньорство, за което толкова много се говори напоследък?
- За момента за публично-частното партньорство само се говори, въпреки че в условията на криза трябва да се търси решение точно в тази посока. Покрай лошите примери в България и неуспехите с концесиите се създаде една обществена съпротива и мнение, че в тези партньорства има корупция. Опитът на западните държави като Германия, Великобритания показва, че именно публично-частното партньорство генерира ресурс там, където държавата не може да инвестира. Става дума за пътища, обществени сгради - болници, училища, различни домове и центрове за обучение. Ние не смеем да прекрачим крачката към публично-частното партньорство, то не е само във ВиК. Необходим е поне един експеримент, защо се уплашихме?
Във ВиК например защо не се допуска български капитал? Обяснението е, че нямаме опит. Една структура, която изгражда водопроводи и канализация, защо да не може да се справи с експлоатацията. Трябва да се търси модел за приложение на българския капитал. Българинът е упорит и ще търси изход от кризата и след време ще намери изход нагоре.
Капиталът никога не бездейства, той си търси нишата, и като не го използваме, ще го използват други. Трябва много сериозно да се обърнем към този въпрос.

Как оценявате инфраструктурното строителство като изход от кризата, как ще завършим годината?
- Изключително голямо постижение е стартът на магистрала "Тракия", дано и следващият лот да започне нормално, така че аутобанът да бъде завършен до 2012 г. Надявам се да се случат процедурите и за жп инфраструктурата. Трябва да се реализират и пречиствателните станции, за десет големи града вече има готови процедури. Чакат програмите за културното наследство, за туристическата инфраструктура, за местните пътища. Надявам се проектите по европрограмите да тръгнат и през октомври-ноември строителите да поемат глътка въздух и да започнем отново да вървим да излизаме от кризата. Моята прогноза е, че в края на годината строителите ще се чувстват малко по-добре, отколкото през тези месеци.