Общините нямат средства за проектиране по европрограмите
Архитект Петров, какви са проблемите на проектантите, свързани с работата по проекти с европейско финансиране?
- Липсата на качествени проекти се дължи на факта, че към момента наистина има огромно количество готови по активни мерки и схеми по оперативните програми, но съществуват спънки пред заплащането на проектантския труд.Така например по Програмата за развитие на селските райони има хиляди подадени проекти, които в голямата си част са авансирани от проектантите, тъй като са стартирали през 2008 г. Това означава, че общините не са изплатили никакви задължения и договорите са сключени с уговорката, че те ще бъдат изплатени в момента, в който бъде сключен договорът за безвъзмездно финансиране. Трябва да имаме предвид и различната пазарна ситуация преди 2 години, когато браншът беше в много добро състояние и с добри позиции. Имаше много работа и направихме проектиране за канализации и водопроводи на села, но в един момент се оказа, че по програмата има сериозно забавяне и няма яснота кои проекти ще бъдат одобрени. В момента браншът реално е обезкръвен и няма никаква вазможност да авансира повече проекти. От друга страна се отварят нови възможности по оперативна програма "Околна среда", която в края на миналата година претърпя промени, но кметовете се оказват в същата позиция. Основната разлика се състои в това, че в настоящия момент браншът няма никаква яснота каква част от работата му ще бъде изплатена и кога това ще се случи. Казусът се състои в липсата на средства за проектиране в общините, т.е. няма да има проекти и защото проектантите вече не са в състояние да работят, без да съществува яснота дали и кога трудът им ще бъде възнаграден. Според мен решението е изработване на механизъм - властта да си разплати дължимите задължения, а ние ще сключим споразумения, че авансово ще извършим новото проектиране, защото ВиК проектантите, инженерите и архитектите вече сме демотивирани да работим при тези условия. Оказваме се в позиция, в която сме изработили проекти за изграждане на водопроводи и канализации на много населени места. Така например по време на старото правителство бяха изготвени определени проекти, които не се платиха, защото бяха неприоритетни, и ние никога няма да работим отново по тези правила. Ние сме изработили проекти за водопровод и канализацията в много населени места, направили сме преустройства на културни домове и много други, но накрая се оказа, че сме извършили проектиране и се намираме в позиция, в която няма гаранция, че трудът ни ще бъде възнаграден. Непрекъснато се говори, че липсват качествени проекти, а причината е, че няма никаква сигурност за бранша да работи с общините. Искаме да имаме висока усвояемост, но се залъгваме. Всички кметове, с които сме работили, казват – като ми платят на мен, ще ви изплатя и задълженията, но нашите договори са с общините.
Какво е решението?
-Първият вариант е да ни се изплати дължимото и да се сключи споразумение за авансово изготвяне на нови проекти. Вторият вариант е самото проектиране да не зависи от това дали проектът ще бъде одобрен за финансиране. Защото ако не се променят условията и ситуацията като цяло, към края на 2013 г. няма да сме усвоили и 20% от средствата. Другият вариант е задълженията и сключените договори да бъдат вид обезпечение за банков знаем, т.е. да имаме гаранция, че сключените с потенциалните бенефициенти договори означават нещо. Причината е, че проектирането е продължителен процес – при един воден цикъл то продължава минимум шест месеца. Това е периодът, който трябва да извърви един проектантски екип, за да предостави на едно населено място качествен проект, който да включва разрешенията за заустване, преотреждане на терените и т.н. А ако преди това сме минали през процедурите по Закона за обществени поръчки, това означава, че добавяме към този срок още два-три месеца. Аз самият не съм наясно кое населено място с около 10-15 хиляди човека, което реално е приоритет по оперативна програма "Околна среда", ще може да си позволи 600-700 хил. лева преки разходи за труд, заплати и т.н., като в момента реално липсват такива възможности. Другият проблем са сроковете, свързани с отделните административни процедури, които са свързани с изготвянето на проектните предложения.
В управляващите органи в момента се вземат мерки, които касаят бенефициентите. Какви са проблемите на проектантите?
- Основният проблем е, че всички говорят за европейско финансиране, но процедурите са много тромави и липсва координация между институциите и не съществува гаранция, че документацията ще бъде придвижена в срок. Например за проекти по "Околна среда" при изискване на отделните разрешителни се минава през басейнови дирекции, регионалните инспекции по околната среда и водите и регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, където тези проекти не се приотизират от административна гледна точка и се оказва, че няма значение, че става въпрос за общински проект, който при евентуално одобрение ще бъде финансиран с европейски средства. Получава се така, че проектните предложения не могат да се подават навреме и се изпускат сроковете, обявени от управляващите органи.
По оперативна програма "Регионално развитие" ще изискваме удължаване на срока за схемата, свързана с туристическите атракции, защото всичките обекти, включени в проектните предложения, които трябва да бъдат подадени за оценка до 1 юни, трябва да бъдат одобрени от Министерството на културата и в частност от Националния институт за паметниците на културата, а се оказва, че няма никаква готовност за съгласуване.
Ние работим по проект с община Плевен, който отлежава вече трета седмица -става въпрос за съгласуване на един посетителски център, който е в парка на Панорамата. В случая сме принудени да искаме от министерството на регионалното развитие удължаване на срока, защото не съществува никакво приотиризане на обектите за съгласуване, включени в европроектите. Казусът е, че срокът за съгласуване е два месеца, което за конкретната мярка означава исканията да бъдат внесени на 1 април, а към тази дата все още не бяха изтекли процедурите по Закона за обществените поръчки, а тогава проектите трябваше да бъдат готови и внесени.
Съществуват и проблеми и при самата реализация на вече одобрените проекти...
- Третият момент е свързан с това какво правим с одобрените към момента проекти – общините, които получиха финансиране по Програмата за развитие на селските райони например. Реално съществуват средства за управление на проекта, които е неясно как ще се изразходват по Закона за обществените поръчки. Към момента проектите се управляват от консултанти, а в 90% от случаите не съществуват договори с проектантски екипи за авторски надзор и те са елиминирани като звено.Управляващият проекта трябва да има механизъм, който да каже дали когато възникне проблем при самата реализация, ще се прави експертиза, или ще се изисква независимо становище. Защото това е цял процес и не е свързан само с попълване на форма за междинно плащане, а управлението на проекта изисква координация на работата между надзор, проектиране, финансираща институция, а в средата трябва да съществува звено, което да управлява проекта и да притежава техническа експертиза, финансови познания и т.н. Необходимо е затягане на критериите за избор на фирми, които ще управляват проектите.
| Арх. Цветан Ивов Петров е роден на 23.01.1981 г. в Плевен, където е завършва математическа гимназия. В София се дипломира в архитектурния факултет на УАСГ. Специализира в L’ecole National Superieure d’architecture de Bretagne в Рен, Франция.От 2007 г. е мениджър на архитектурно бюро "Иво Петров - Архитекти" ООД, като същевременно участва в проектирането на редица обекти на фирмата, избрана от Porsche-Austria за основен проектант в България – проектират се шоурумовете на Ауди в София и Пловдив. В Румъния се проектира хотел "Телеферик" в Пояна, Брашов. |