Г-жо Итева, "Веолия вода" има огромен опит в управлението на ВиК услуги за общини в сферата на публично-частните партньорства. Какви са плановете на компанията за България?
- България е важен пазар за "Веолия вода", в който имаме присъствие повече от 10 години. Нашият приоритет в момента е пилотният проект за публично-частно партньорство в българския ВиК сектор, стартиран от Министерство на регионалното развитие и благоустройството с подкрепата на Международната финансова корпорация преди около 3 години. Очакваме, че конкурсната процедура за проекта ще започне до края на 2010 г.

Кои са основните форми на публични-частни партньорства по отношение на ВиК сектора, в които компанията има опит?
- "Веолия вода" има опит в осъществяването на различни форми на публично-частни партньорства (ПЧП). Договорите за концесия и за аренда са двете най-разпространени форми на ПЧП в Европа към момента и по наше мнение могат да бъдат успешно приложени и в България. Трябва да подчертаем, че изборът на определена форма на ПЧП зависи в много голяма степен от местните условия на всяка община или област.

Защо според вас е необходимо участие на частния сектор във ВиК сектора?
- Проектите с участие на частния сектор водят до повишена ефективност на ВиК дружествата, по-добро обслужване на потребителите, внедряване на нови технологии, както и до привличане на допълнителни инвестиции. Българските общини са изправени пред и трябва да се справят с осъществяването на важни инвестиции във ВиК инфраструктурата. Европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти.

Какви са основните характеристики, свързани с подобен тип партньорства, и с какво са свързани основните проблеми?
- Във всички случаи – както подсказва думата партньорство - има участие на две или повече страни и всяка страна има ясна роля и отговорности. ПЧП могат да се категоризират по функция според това кой инвестира, кой фактурира потреблението и събира плащанията от потребителите и т.н. Най добрите ПЧП проекти са тези, в които всеки конкретен риск се възлага на страната, която най-добре може да се справи с него. Тук трябва да подчертаем важността на второто "П" в ПЧП, тоест на партньорството. Това означава, че публичният и частният сектор трябва да споделят рисковете, както и отговорностите за вземане на стратегически решения.  Публичният сектор обикновено запазва контрола върху собствеността на активите, както и върху определянето на цените на ВиК услугите. Частният сектор се съсредоточава върху подобряване на обслужването на потребителите и повишаване на ефективността на ВиК дружествата. Основните причини за проблеми при ПЧП за предоставяне на ВиК услуги често произлизат от липсата на разбиране на рисковете и възможностите, свързани с участието на частния сектор в една такава трудна сфера като ВиК, а също така и от незадоволителни и структурни условия.

Необходими ли са регулаторни промени в сектора у нас и какви според вас трябва да бъдат те?
- Законът за водите беше променен през юни 2009 г. с цел решаване на проблема със собствеността на активите. Доколкото ни е известно,подготвят се допълнителни изменения на Закона за водите, които ще бъдат внесени за обсъждане в Народното събрание в най-близко бъдеще. Разбира се, всеки закон може да бъде подобрен, но ние бихме искали да потвърдим нашата готовност  да започнем работа по проект за ПЧП в българския ВиК сектор и при сега съществуващата законодателна рамка, която по наше мнение е достатъчна за момента, за да се организира и проведе прозрачна конкурсна процедура съгласно изискванията на Европейския съюз.

По време на конференцията "Управление и развитие на стратегическа инфраструктура" заявихте, че публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. По какъв модел се реализират подобен тип проекти?
- Както беше посочено по-горе, европейското финансиране е от първостепенно значение, но усвояването на европейските фондове отнема повече време и усилия от очакваното. Освен това нуждите от инвестиции на българския ВиК сектор са много големи и европейското финансиране и държавните субсидии не са достатъчни, за да покрият всички необходими инвестиции. Публично-частното партньорство и европейското финансиране се допълват взаимно и могат да съществуват съвместно по едни и същи проекти. В Централна и Източна Европа вече има няколко града, където "Веолия вода" е ВиК оператор и където моделът на съчетаване на ПЧП с европейско финансиране се прилага успешно. Такива градове са Прага, Букурещ и Будапеща.
В тази връзка трябва да бъде посочено, че на 19 ноември 2009 г. Европейската комисия публикува своя комуникация, наречена "Мобилизиране на публични и частни инвестиции за възстановяване и дългосрочна структурна промяна: Развитие на публично-частни партньорства", която потвърждава, че ПЧП и европейското финансиране се допълват взаимно.
Чрез този документ Европейската комисия поощрява развитието на пилотни ПЧП проекти, които да послужат като модели на най-добрите практики - както управленчески, така и технологични. Тези пилотни проекти трябва да бъдат репликирани в по-широк мащаб чрез използването на техническа помощ от съответните финансиращи програми.
Моделите, използвани за реализирането на проекти, които съвместяват европейско и частно финансиране, показват ясно кой инвестира и колко инвестира, така че цената на ВиК услугата отразява само частта от инвестиции, която не идва от Европейския съюз. Крайният бенефициент са всъщност потребителите, в чиято сметка не се включват инвестициите, финансирани от европейските фондове.