Арх. Савов, създаването на регионална колегия "Нова" предизвика противоречиви реакции. Как ще коментирате този факт?
- Още на заседанието на УС на КАБ в Хисар като че ли всички бяха възприели позицията, че ние правим алтернативна камара. Всъщност идеята е точно обратната. Ние считаме структурата, която направихме, като опит да запазим единството в камарата. В КАБ има предпоставки за разцепление, обаче те са преди нашето създаване. Създаването на "Нова" всъщност е нашата реакция в тази посока.
Ясно е, но не знам защо никой не го изрича, че условията за разцепление в камарата са заложени като предпоставка още в устава. Териториалният принцип на структуриране не е удачен за такава организация, защото членовете на КАБ не са разпределени равномерно на територията на страната. Стана така, че в София се съсредоточиха над 50 на сто от членската маса и парите, а за всички останали 27 структури плюс централното ръководство останаха по-малко от половината. Какво друго би могло да е по-голяма предпоставка за разцепление?
Нашето създаване всъщност е реакция срещу това разцепление.

Каква е конкретната ви позиция?
- Ако камарата е институция, тя трябва да е навсякъде. Един колега от София възрази, че "това са си нашите пари и не можем да ги делим с другите". Как така? Когато плащаме членски внос в една обща организация, това вече не са наши и ваши пари! Краткосрочният интерес на група хора не трябва да залага на карта иначе абсолютните идеи на нашата организация и нейната философия. Необходимо е навсякъде в страната, където има архитекти, да я има и камарата. Това може да стане само ако камарата има навсякъде свое представителство и осигури за него необходимото финансиране. Ние трябва категорично да се противопоставим отделни структури в камарата да се превръщат в търговски дружества. КАБ трябва да финансира по-слабите колегии за сметка на по-силните. Считаме, че личния бизнес трябва да си го правим по фирмите. Не са ни избрали, за да управляваме нечии пари на регионален принцип. За това си има инвестиционни дружества, банки и всевъзможни други форми. Не трябва да превръщаме КАБ в една от тях. Европейските стандарти ще дойдат тук, ще ни наложат нови правила, по които няма да сме подготвени да работим. Затова още сега трябва да променим нашата камара по техните правила, защото за хубаво или за лошо у нас през следващите години няма да се работи с други пари освен с техните. Там имат правила и за съжаление те се различават от тези, по които ние работим сега.

В кои направления ще насочите работата си?
- Работим по основните документи, по които упражняваме нашата професия - това са ЗУТ, ЗКАИИП и съответно уставът на КАБ и професионалният кодекс на архитекта. В този смисъл първа наша задача са промените в устава на КАБ, гарантиращи съществуването на организацията. В нашата колегия споделяме и сме подали като предложение една регионална колегия да не надхвърля 30 процента от общия брой на членската маса на камарата. Това изискване е продиктувано от самия устав, който казва, че всички промени в документите на КАБ трябва да се приемат с две трети мнозинство, т.е. с квалифицирано мнозинство. И ако в момента една колегия има това вето, тя може да направи каквото си поиска. Добре ще е да се приеме нашето предложение, но ако не се приеме, ще положим всички усилия на следващото общо събрание ние да осигурим това мнозинство. До момента нямахме такава амбиция, защото не считаме регионалните колегии в камарата за масови организации. Хората не трябва да се обединяват под принудата на формални критерии, какъвто е местоживеенето, още повече че всички практикуваме професията си на територията на цялата страна. Ние ще станем мнозинство с това, че колегите ще осъзнаят в рамките на една година как и в името на какво работим чрез достъпна за всички информация, и тогава заедно с колегите от страната ще бъдем квалифицирано мнозинство. Нямаме никаква амбиция да правим от това бизнес.

Каква трябва да е философията на предстоящите промени в нормативните документи?
- Лошото е, че сме забравили откъде сме тръгнали – слагам и себе си в това число. Ние сме членове на една организация, която е основана през 1932 година. Тогава Камарата на архитектите, Съюзът на архитектите, Камарата на инженерите и Съюзът на инженерите са били заедно в една организация. Сега всяка организация поотделно посреща проблемите. Не сме единни, както са били някога предците ни. Как са могли онези хора преди толкова години, без да се правят на откриватели, да приложат една добра практика? Изкуствено създаденото разделение, което в предишните години при една силно централизирана държава е можело да функционира, сега, в новите условия, не работи.

Кои конкретни текстове предлагате за промяна в устава?
- Предложихме въвеждането в устава на количествен критерий към нашите препоръчителни цени. Това предложение е базирано на реалната практика. Никой няма да купи един затворен плик, в който не знае какво има. Пълна илюзия е, че съществува дъмпинг в цените, и това бе коментирано на заседанието на управителния съвет. Просто архитектът, който иска половината цена, печели повече от другия, който иска пълната цена, но с пълните проекти. Това не е дъмпинг, това е подвеждане на клиента. Тази практика трябва да изчезне. В Европа има задължителни норми какво трябва да съдържа всяка фаза от проектната документация и ако не го съдържа, това там е наказуемо. Тук трябва да стане същото.
Не мога да разбера също защо регистрираме договорите си. Казват, че така ще можем да си вземем парите от инвеститора. Но това е заблуда. Повечето договори, в много случаи под натиска на инвеститора, са написани така, че не могат да бъдат основание за защита интересите на проектанта. Разбира се, има и договори, които са направени, за да защитят проектанта и не оставят на инвеститора, който в много от случаите не е специалист и не знае какво да поиска от проектанта, никакъв шанс да получи възмездие за лошо направена или непълна проектна документация. И в двата случая не е редно камарата да застава като гарант само поради факта, че нейните членове добросъвестно и в съответствие със закона са си регистрирали договорите. Тогава ще е по-коректно да кажем на колегите и на инвеститорите, че камарата ще застане зад тях и ще им защити интереса само при условие че ползват задължително няколкото варианта за договори, които са изготвени и приети от съсловните организации на проектантите и инвеститорите. В САЩ например архитектът плаща "лиценз" за договор – готов формуляр, подпечатан от камарата, който попълва. Този договор защитава и двете страни - инвеститорът ще даде парите, но срещу тях трябва да получи определен обем работа.
Знаете в момента как се правят и застраховките за проектантска отговорност – "на килограм". Не знам някой архитект или друг проектант у нас да е бил осъден и да е ползвал застраховката си като реално платежно средство. Законите ни вменяват нашата отговорност до приемане на проекта от страна на надзора в проектирането и издаване на разрешението за строеж. По закон проектантът е изваден от процеса на реализацията, освен ако инвеститорът не пожелае да го ангажира за това по допълнително договаряне, което пък проектантът има право да не приеме, ако не иска да се занимава и да си създава допълнителни отговорности или не го удовлетворява финансово. Не можем да обясним смислено на европейските ни колеги и инвеститори защо в процеса на реализацията отговорността и контролът на нашите проекти са прехвърлени със закон на други лица, нямащи нищо общо с проектанта, а участието на самия проектант е формално и само ако инвеститорът и той постигнат договореност. Проектантите в Европа, още с признаването на пълна проектантска правоспособност, получават право и задължение да бъдат консултанти на инвеститора в процеса на реализацията. С навлизането у нас на европейските капитали инвеститорите ще са принудени поради липса на утвърдена практика у нас към момента да докарат проектанти и консултанти, които работят по утвърдените там правила. Те ще могат безпроблемно да практикуват у нас, защото притежават надлежно издадени дипломи и лицензи за извършване на тези дейности от техен компетентен орган, и след съответната регистрация съгласно закона в съответната браншова организация ще придобият всички права, които имат българските им колеги. Ние, българските проектанти, по силата на същия закон оставаме извън задължителното участие в инвестиционния процес.
Смисълът на независимия надзор, както се наричаше в началото, беше да се създаде институция, която да отмени държавата в процеса на одобряване на един проект и контрол при неговото въвеждане в експлоатация. Поради това единствената истинска застраховка и отговорност в инвестиционния процес е тяхната. Като институция, имаща отговорност за стриктното прилагане на закона, те трябва чрез своята оценка за съответствие да гарантират пред държавата, че проектите отговарят на действащите нормативи и може да се издаде разрешение за строеж. Но когато проектът получи оценка за съответствие и започне неговата реализация, никой по-добре от автора не е в състояние да контролира строителството! Всяко съществено отклонение на одобрените от надзора проекти трябва да бъде отговорност на проектанта, който го е допуснал.

Използвате все примери, продиктувани от конкретната практика...
- Необходими са ни няколко прости неща, поставени на ясна икономическа логика, и тогава пазарът ще се регулира. Докога ще допускаме при обществените поръчки критерият за извършване на проектантска и консултантска работа да бъде цена и срок? Това или е тотално невежество, или израз на други интереси, които го поддържат. Кой по-добре от професионалната организация знае за колко пари и за колко време се прави даден проект? Това трябва да е условие, а не критерий. Нека после всички да участваме и да видим кой какво дава срещу тези пари и критерият да е само в интерес на качеството на услугата. Не е възможно най-добре структурираната оферта да е с най-ниска цена! Ако махнем половината неща, можем да слезем до цената на този, който печели търга, но каква работа ще свършим на поръчителя? Всъщност така самата държава иска да бъде излъгана. Всичко това са проблеми, които скоро ще се обърнат срещу нас с пълната си сила. Хората идват у нас с парите си и с реда, който носят. И ако ние не влезем в този ред, ще изпаднем от "състезанието".

Къде в този процес виждате мястото на РК "Нова"?
- Самият факт на нашето създаване е малка крачка към някаква промяна – нещо се случва! Нали казват, че и най-дългото пътуване започва с една първа крачка. Всъщност ние, българските проектанти от всички специалности, сме толкова малко, а допуснахме регламент за работа, в който сблъсък на частни интереси измества значимите и жизненоважни неща. Интересите си не трябва да реализираме в "собствените" регионални колегии, като се изживяваме като вождове и финансисти. Ако умеем да сме добри ръководители и имаме идеи как да правим повече пари с нашата професия, нека да ги прилагаме във фирмите, в които работим. Трябва в камарата да има единна политика как да се разпределят общите пари, а не да говорим за нашите и вашите пари, както се изразяват някои колеги. Иначе превръщаме камарата в структури от "Регионални колегии" ООД – точно това искаме да избегнем и аз виждам началото на промените във факта, че създадохме регионална колегия "Нова".
Разговора води Райна Ангелова