Господин Таунзенд, защо да харчим за устойчиво развитие в сградите и какво може да спечелим от такива инвестиции?
- Устойчивостта се състои от икономиката, обществото и околната среда заедно. По отношение на околната среда устойчиво е строителството на сгради, които имат по-ниски емисии парникови газове, потребяват по-малко вода, а в строителството им се създават по-малко отпадъци. От друга страна, ще видим, че ако създадем добре проектирани пространства, с много естествена светлина и високо качество на въздуха, получаваме много по-производителна площ. В офис среда, където се оценява как потребителите обитават даденото пространство, може да се получи 3% увеличение в производителността. Данни на Световния съвет за зелени сгради (World Green Building Council) показват, че може да се намалят разходите за обитаване (8-9%), да се увеличат наемите (3%) и заетостта (3.5%), както и стойността на сградите (7.5%). Международният съвет на търговските центрове (International Council of Shopping Centers) е доказал, че може да се увеличи посещаемостта, както и нивото на производителност, защото се създава изпълнено с живот пространство в търговските центрове, където осветлението и климатизацията са на добро ниво.
Ако имаме екологично неустойчиво пространство без отношение към ефективността – с дограми с единичен стъклопакет, без  контрол върху отоплението и климатизацията, потреблението на енергия ще е много високо. Ако цените на енергията се променят, тази сграда и бизнесът в нея стават уязвими.
 
Може ли някой от трите аспекта – икономически, социален или природен, да бъде приоритизиран, така че да задвижи и останалите страни на устойчивото развитие? България например има нужда от повишаване на ефективността на икономиката, така че тя може да бъде изведена на преден план, докато за Великобритания като развита икономика този въпрос не стои, но пък замърсяването е проблем?
- Има хора, които са много загрижени по отношение на околната среда, емисиите въглероден диоксид, количеството на строителните отпадъци. Други се интересуват от финансовите аспекти. Тези гледни точки се сумират в обща перспектива, така че всеки нов проект ще се сблъска по различен начин и с различни предизвикателства. Ако създавате нова сграда в една съществуваща общност, най-важният проблем ще бъде интеграцията и социалната страна ще има по-голямо влияние. В друг пример предприемачите може да искат да демонстрират, че са лидери и за тях е важно съответната сграда да бъде построена без строителни отпадъци, като ги компенсират с използването на рециклирани материали. Не мисля, че има единен отговор – различните хора имат различни гледни точки, а в различните проекти различни фактори въздействат на определяне на целите. И това е хубавото, че всеки може да си намери мястото.
 
Кое е най-важното, което трябва да се промени, за да дадем ход на устойчивото развитие в сградния фонд?
- Трябва да сме сигурни, че правителството и професионалистите работят заедно, за да определят как да строят по-устойчиви сгради. Трябва да си изясним как изглежда успехът, как трябва да се опитаме да подкрепим правителствените политики или индустрията, за да се променим. Работата заедно и споделената визия са на първо място. На второ са съществуващият сграден фонд и въпросът как можем да адресираме неговото представяне, защото повечето от сградите, които ще са тук в следващите 50 години, вече са построени.
 
Кои са и как се преодоляват най-важните бариери пред устойчивото строителство?
- Трябва ни прозрачност, за да можем да оценим дали една сграда е устойчива и кои нейни характеристики я правят такава. Една от бариерите е знанието и трансферът му към хората, които трябва да строят и управляват устойчиви сгради. Понякога просто става въпрос за мързел, тъй като не комуникираме толкова ефективно, колкото можем. Трябват ни лесно разбираеми измерители. Във Франция дадоха информация на хората за въглеродната им следа (емисиите парникови газове, изразени като еквивалент на въглеродния диоксид – бел.ред.), но и за средните стойности в района, в който живеят. Така лесно разбираш дали наистина си толкова ефективен, колкото си мислиш.
Трябва да можем да покажем на хората как изглеждат устойчивите модели – на ниво отделни компоненти, сгради или общности. Трябва да обясним причината за промяната, да сме сигурни, че има разстояние между това как се представяме сега и къде трябва да стигнем. Тогава ще имаме пътна карта, която ни води до конкретни измерими резултати. Трябва да сме сигурни, че предприемачите и строителната индустрия имат способността да постигнат тези бъдещи цели. Въпросите са от какви умения и технологии се нуждаем, имаме ли достъп до тях, а ако ги няма в собствената ни страна, какво можем да направим, за да ги развием; колко време ще ни трябва и ако то не е достатъчно, как да стимулираме скъсяването му; трябват ли ни фискални стимули.
Въпреки че има нужда да се внесат и да се разберат най-добрите практики, е важно също така да сте сигурни, че те са правилният продукт за страната. Най-важното в дебата за устойчивото строителство е успешното местно развитие, базирано върху споделени знания. Може да има страни, които се справят много добре по отношение на енергийното представяне на сградите. Бих могъл да разбера как работи този модел или да науча нещо от него, но това не означава, че задължително трябва да го копирам, тъй като може да не проработи в моята страна. Ако не сте внимателни, ще отблъснете хората от дебата, защото той няма да намери отражение у тях. Ако тръгнете по пътя на революцията, тъй като това е огромна стъпка, хората вероятно няма да я предприемат. Ако подходите еволюционно, бавно развивайки сградите и тласкайки напред стандартите по начин, който се разбира от индустрията, ясно определен е от правителството и е съобразен с целите му, това помага на хората, изгражда пазари, развива местните умения.