Арх. Молов, какво трябва да разбираме под интегриран план за развитие?
- Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие се разработват като изискване от Европейската комисия за по-ефективно усвояване на средствата от структурните фондове на Европейския съюз. Това изискване е във връзка с прилагането на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, която беше приета на неформална среща на европейските министри, отговарящи за устройството на територията през май 2007 г. Хартата е документ на държавите - членки на Европейския съюз, и е съставена с широкото участие на заинтересуваните страни. Според текста на документа "интегрираното развитие на градските райони е необходимо условие за успешна градска устойчивост". Посочено е също, че трябва да се използва инструментариумът за интегрирано развитие на градските райони и свързаното с това управление за прилагането му, като за тази цел се създаде необходимата рамка на национално равнище.
Подходът за градското възстановяване и развитие, който трябва да се приложи, показва съблюдаване на всички аспекти на икономическото развитие и териториалното устройство, както и на културното-историческото развитие.
В интегрираните планове се наслагват гледните точки на всички заинтересувани страни, за да могат да се подготвят проекти, които да създават предпоставки за устойчиво и балансирано развитие, отчитайки всички особености на града, населеното място или региона.
За мен като урбанист интегрираните планове за развитие са съчетание между общинските планове за социално-икономическо развитие, приети по Закона за регионалното развитие, отложени върху територията с помощта на устройствените планове, създадени по Закона за устройство на територията.

Какво е направено досега в България за подготовка на работата по тези планове?
- В Министерството на регионалното развитие и благоустройството още през 2008 г. бяха разработени "Методическите насоки за разработване и прилагане на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие за средните, големите и много големите български градове" (под ръководството на арх. Стефан Стайнов – бел. ред.), защото беше ясно изискването на Европейската комисия, че след 2010 г. няма да могат да се реализират проекти, които са свързани с градско възстановяване и развитие, с превенция на риска или с реконструкция и обновяване на индустриални зони, без разработени интегрирани планове. Всички проекти за регионално развитие, свързани със средата, няма да могат да се направят, ако не са плод на интегрирани планове за развитие.
В методическите указания е записано, че политиката за развитие на градските райони е процес, при който се координират пространствените, секторните и времевите аспекти на основата на градската политика. От съществено значение при разработването е участието на икономически заинтересуваните страни и на цялата общественост. По този начин е необходимо да се постигне съчетание на местната визия за развитие със секторните стратегии на национално и регионално ниво.

Само за ниво град или община може да се направи интегриран план?
- Интегрираните планове могат да бъдат цялостни в обхвата на целия град или на общината или отделен град, могат да бъдат и за част от територията на населеното място. Например за част от територията е свързано с производствените зони, със зони за обитаване, за отдих. Те се определят в зависимост от спецификата и характеристиката на населеното място.
За тази година се планира да бъдат възложени интегрирани планове по оперативна програма "Регионално развитие" за 36 общини. Това са центровете на агломерационните ареали, областни центрове и по-големи общини и градове в страната.

Какво трябва да знаят общините, какво е най-важното?
- За общините най-важно ще бъде да се запознаят с методиката, която е разработена и приета от МРРБ. Към момента тя е единственият документ, отразяващ постановките от Лайпциската харта и същевременно нашата практика в планирането на населените места. Проучен е и опитът в другите страни. Формулирани са дефиницията на интегрирания план, структурата и неговото съдържание. Той се състои от увод и три части. Първата част е целеви анализ на съществуващото положение, определяне на зона на въздействие и тематична област. Втората част е предвиждания на плана и включва обосновка на избраната стратегия и финансово осигуряване. Трета много важна част е управление и реализация, или прилагане на плана. Това прави интегрирания план инструмент за устойчиво развитие, защото при него е важно, когато се вложат средства и той започне да се реализира, да се знае каква ще бъде устойчивостта, т.е. дългосрочното положително въздействие върху местната общност, възвращаемостта на вложените средства и ресурси, превърнати в по-качествена градска среда и по-добър начин на живот на хората.
Необходимо е планът да има насоченост в зависимост от това каква е спецификата на конкретния град. Ако даден град има университетски потенциал или е туристически център, неговото развитие е свързано с тези специфични области, то интнегрираният план трябва да залага на тези силни страни и да предвижда мерки за тяхното развитие като предпоставки и фактори за повишаване на конкурентоспособността на града, заетост и просперитет на неговите жители.
Интегрираните планове са свързани с характерните особености на града. Затова е важно да се определят същностните специфични особености на територията и кое в развитието й ще допринесе за по-добро качество на живот.
Общинските стратегии за регионално развитие са една основа. Интегрираният план доразвива общинския план за регионално развитие от гледна точка на спецификата на града и неговите характерни особености.
В индикативната програма за тази година е заложено да се обяви схема за разработване на тези планове. Схемата ще е за самото разработване на тези планове, не се очаква от общините да имат готови такива планове. Те ще получат методически указания. Както при всяка покана има пакет от документи и сега ще бъдат дадени насоки за кандидатстване с методическите указания. Общините в случая нямат нужда да се готвят както за инвестиционните проекти, да разработват технически проекти, защото самият проект ще е разработване на плановете.

Ще подпомогнат ли работата актуализираните общи устройствени планове?
- Хубаво е общините да имат актуализирани общински устройствени планове и да ползват резултатите от тях. Интегрирани планове ще направят връзката между общите устройствени планове и общинските планове за развитие. Трябва да се познават предвижданията на секторните стратегии за развитие. Например община Видин. Развитието на Видин зависи от построяването на Дунав мост 2, а значение за региона има и това дали в секторните стратегии се предвижда да се построи магистралата Видин - Монтана – Враца - Ботевград. Т.е. важно е да се знае какво секторните стратегии планират във всички области – инфраструктура, социални области, туризъм, културно наследство.
Друг съществен момент за общините е да имат концепция за развитие и конверсия на индустриалните зони. Трябва общините да имат визия какво ще става с производствените зони – дали ще се запазят, или ще се преструктурират. Това се отнася и за военните терени.
Не може да се направи интегриран план за развитие, без да има визия какво става с тези особени територии, като и със запустели терени, които не допринасят за развитието на града, а същевременно ангажират територия и общините не могат да я използват.

Разполагат ли общините с необходимата информационна база за разработване на тези планове?
- Общините трябва по възможност да си доставят най-съвременната статистическа информация, включително за демографското състояние, защото по отношение на демография се наблюдават много динамични промени.
Нужна е обща информация за икономическото развитие, за социалната и духовната сфера, включително за културно-историческото наследство. Хубаво е, преди да започне работа по плана, да се направи обществен форум, дискусия, на който да се привлекат заинтересуваните страни, граждани и чрез дискусия да се извлекат най-важните за града или региона приоритети.

Какви са основните ползи от интегрираните планове?
- Важен резултат от интегрирания план за развитие е смисленото, разумно усвояване на средствата, т.е. да се направят и реализират смислени проекти, носещи възвращаемост на вложените средства и трайни ползи за местната общност. На базата на плана и интегрирания подход следва да може да се види кое е това, което трябва да се направи в града. Населените места имат нужда от много неща и често в подхода си от всичко по малко разпръсваме средствата така, че не се получава траен ефект за обществото.
Затова трябва да се съсредоточим върху това, което, като се направи, градът ще получи нов облик и ще стане по-привлекателен за инвестиции и по-добро място за живот. По този начин ще се създадат работни места и брутен вътрешен продукт.
Трябва да се види кои са силните страни на града и да се вложат средства, за да се получи бърза възвращаемост и опазване на природната среда. Как да се направят такива проекти, които да осигурят конкурентоспособност и същевременно да се спестят ресурси.

Какви добри практики бихте посочили?
- Във Валенсия, когато е направен проектът на Сантяго Калатрава за център на науката и изкуствата, е приложен интегриран подход. Проектът започва с решаване на проблеми, свързани с превенция на риска (река Турия трябва да се коригира и на нейно място се създава по цялото поречие разкошен парк). За да направят града европейска и световна значимост, създават обществени и конгресни центрове. Друг пример е Бирмингам, където благодарение на регенерацията е превърнат в културно-туристическа атракция, със запазване на историческите сгради и архитектура.
Бивша фабрика в Швейцария е превърната в социален център за подготовка на емигранти.
Бих посочил и проекта за разкриване на археологията на ларгото в София. Това е също пример за интегриран подход – решават се комуникационни проблеми, устройствени задачи и същевременно ще се създаде среда, която да експонира и популяризира наследството. По такъв начин трябва да се помисли какво да се направи със Захарната фабрика, с бившите производствени зони в центровете на българските градове, с изоставените военни терени и др.