Арх. Стайнов, честит юбилей! От колко години работите в областта на устройство на територията?
- Включвайки и половин година, посветена на дипломната си работа, общо 53 години. Занимавал съм се и с архитектура, но по-малко. По професия съм урбанист. Основните причини за това са две. Първо, защото като човек съм устроен с много остро социално чувство. Проблемите на общността, на взаимоотношенията между хората ме интересуват повече, отколкото интимния живот на отделния човек. Втората причина, поради която се занимавам с устройство на територията, е защото мисля, че нямам достатъчно творческа инвенция, за да бъда архитект в истинския смисъл на думата.

Как виждате днес българските градове и общини, какви са най-сериозните проблеми пред тях?
- Въпросът е сложен. Илюзия е да се мисли, че и в най-богатите и развити страни по света, градовете и общините нямат проблеми. Проблемите са нещо закономерно, което съпътства всяко развитие.
Съвременните проблеми в българските градове и общини са сума от проблеми, наследени от миналото и създадени през последните две десетилетия. Миналите са свързани със състоянието на инженерната инфраструктура, с характера на средата, с панелните комплекси и други. Към тях за съжаление се прибавиха още много недостатъци. Усвояването на територии, които в определена перспектива във времето не могат да бъдат инфраструктурно осигурени, е сериозен проблем. Новият общ устройствен план на София отбелязва, че почти 60% от новоусвоената територия в южните части на общината, са без необходимата инженерна инфраструктура.
В закон (още от края на ХІХ век) за благоустройството в Княжество България има следния текст – забранява се строителството на къщи извън границите на града, защото общината не може да осигури път и вода. Преди 130 години българският законодател е имал съзнанието, че градско развитие значи развитие на инфраструктура, а ние си позволихме да забравим това. Проблемите с градските комуникации се решават тогава, когато има обвързана транспортна и градоустройствена политика на съответния град и община. Такава политика няма за българските градове. В Мюнхен, Германия, например е разработена не само градска, а регионална транспортна политика още в началото на 60-те години на миналия век. Тя формулира с количествени параметри целите, които трябва да бъдат постигнати в началото на 80-те години по отношение на дял на обществения транспорт, на интегриране на градските с крайградските инфраструктурни системи. В резултат на този документ и планомерното му реализиране днес комуникационните системи и връзки функционират успешно.

Не трябва ли това да бъде предмет на общите устройствени планове?
- За съжаление и в нашите общи устройствени планове, правени през последните години, които би трябвало в голяма степен да съдържат елементите на една такава политика, въпросите не са решени в задоволителна степен. Вместо комплексни целенасочени решения се вижда дори известна грандомания – предвиждат се съоръжения с километри дължина, които не могат да се реализират в рамките на следващите 20-30 години. По новия общ устройствен план на София реализирането на главната улична мрежа без отчитане на разходите за отчуждения, изисква поне 4.5-5 млрд. лева инвестиции, като се има предвид, че цялата инвестиционна програма за тази година е близо 500 млн. лева общо. Това означава, че в разстояние на 10 години планът в частта му комуникационна мрежа би могъл да се реализира само ако не се строи нищо друго. Очевидно това не може да стане и очакваните цели няма да бъдат постигнати.
Друг проблем на българските градове и общини е недостатъчно изявената приоритетност в устройството им. Положителното в София е, че през последните години се постави акцент върху разширението на метрополитена. Но метрото ще реши само част от проблемите, а не всички.
Проблем е и недостатъчното отчитане на финансовите и организационни възможности на общините.
Сериозен проблем е разрастването на селищните територии. В момента има бих употребил думата разюздано унищожение на земеделски земи в България. Това е фактор с много дълготрайни отрицателни последствия. Наскоро на една професионална среща се спомена за 150 хил. дка първокласна земеделска земя, която е унищожена през последните години за строителство.
Дисперсното развитие на обитаването извън градската територията изисква многократно увеличение на инженерните мрежи, т.е. огромни инвестиции. Един град като Варна, в който има значителни територии с недостатъчна благоустроеност, се разрасна на север до Златни пясъци и на юг до Пашадере.
Продължава разминаването между градоустройствени концепции и екологосъобразността на устройството на територията. Да оставим настрана, че на нормативно и методологическо ниво интегрирането на тези дейности е изцяло открит въпрос в България, докато в Западна и Северна Европа той е получил институционално решение.

Има сформирана работна група за изменение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), откъде според вас трябва да се започне?
- Не участвам в работната група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и не съм в течение какво точно се предвижда. Това, което е типично за досегашните промени в ЗУТ, е липсата на цялостен анализ за приложението на закона през определен минал период от време. Подобен анализ не се прави от един или двама специалисти, а е свързан със система за наблюдение на прилагането на ЗУТ, което не е направено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не се ли осигури системно наблюдение на прилагането на нормативната уредба, всякакви последващи действия по нейното изменение и усъвършенстване са субективни. Вероятно някои установени недостатъци ще бъдат отстранени, но в същината на проблемите няма да се навлезе.
Мисля, че ЗУТ е непоправим, необходим е нов закон.

Каква е вашата позиция относно ЗУТ и Закона за регионално развитие?
- България, изглежда, има способност да повтаря своите исторически грешки, а не да се учи от тях. Първата грешка на разделяне на икономическото от физическото (пространственото) планиране се направи през 50-те години, когато се въведе генералната схема за териториално развитие и се създадоха два отделни института – един към тогавашния Комитет за планиране и друг към Министерството на строителството. В Западна Европа регионалното развитие и устройственото планиране са двете страни на една и съща монета. В България направихме един Закон за регионално развитие и друг за устройство на територията, които се опитваме да обвържем с два-три текста. Но това не е постигнато както от гледна точка на дългосрочността на предвижданията, така и на инструментариума, с който се реализират програмите.

Защо се получава така, каква е причината за тези грешки?
- Имам житейски разбирания, които са следните - родителите отговарят за децата си, а не обратното. Всякакви обяснения, че децата били попаднали под нечие влияние, говорят за това, че родителите не са си свършили работата. Ръководителите са отговорни за своите сътрудници. Държавата - за своите граждани. Критиката ми е адресирана към управляващите. Бих я адресирал и към определена част от колегията – в случаите, в които в името на икономически интереси се забравя професионалният дълг.

Отдавна се говори за необходимостта от изработване на национална устройствена схема, но все още нищо не се прави…
- Има много страни в света, които са добре устроени и нямат национални комплексни схеми за устройствено планиране. Всички те обаче имат документ за дългосрочна национална устройствена политика. Например така е в Дания, във Франция има схема, но тя е много силно обобщена, във Финландия има политика, която е стратегия, аналогичен е случаят в Канада. Това са политики, които са интегрирани, т.е. те не откъсват устройството на територията от механизмите и секторите, които реално усвояват територията, защото устройственото планиране е целеполагаща, дисциплинираща дейност и резултатите от нея имат отражение върху много други сфери на живота.
В Хелзинки още преди 40 години видях документ със заглавие "Устройствено ориентираната съвременна поземлена политика на Хелзинкската община". Поземленият ресурс е основният ресурс, с който борави устройство на територията. В България, когато се говори за поземлен ресурс, се говори само за това как се усвоява или по какъв начин участва в пазара на недвижими имоти.
Националната устройствена политика би трябвало да има цели, да реализира интеграционни връзки в посока на инфраструктура и опазване на околната среда. Устройството на територията би трябвало да интегрира всички сфери. Би трябвало да очертае приоритети, механизми и ресурси, с които да се борави. При това да диференцира целите и приоритетите на национално и на местно ниво. Трябва в по-голяма степен да осигури автономност на общините, а същевременно и много строг контрол върху това - местната политика да не влиза в противоречие с националната, а да й съдейства, така както и националната следва да съдейства за развитието на общините.
Комплексната схема като всеки план е един от инструментите, може би най-същественият, за провеждане на устройствена политика. В чл. 2 на ЗУТ е записано, че Министерският съвет определя основните насоки и принципите на политиката за устройство на територията – текст, записан още през 2001 г. и сякаш го няма.

А как трябва да се разработва националната схема?
- Разработването на националната схема, както и регионалните схеми и общите устройствени планове не може да бъде търговска дейност. И в по-развитите страни това не се прави от търговски дружества. В Германия, Франция, Англия, Холандия, Финландия, тази дейност е институционализирана. Това не значи, че не трябва да има конкурсно начало при решаване на отделни проблеми.
Във Франция има агенция за устройство на територията и регионално развитие. В края на 80-те години на миналия век, тя проведе конкурс между научния и творческия елит на страната за разработване на проспекции в шест сфери, които биха повлияли на устройство на територията в момента, в който Европа започне да се обединява. Сферите са човешки ресурси и движение на човешките ресурси, транспорт, съобщения и информационни технологии, околна среда. Това, че планът се прави в една затворена, условно казано, институция, не значи, че не се мобилизира интелектуалният и творчески потенциал на цялата общност.

Каква е вашата позиция по въпроса за възможността държавата и общините изпреварващо да влизат във владение и да реализират инфраструктурни проекти?
- Мисля че това би било антиконституционно, тъй като в конституцията е записано, че отчужденията могат да се извършат само след предварително и равностойно обезщетение.

По какви проекти работите в момента?
-Участвам в работата на колегите от "Булплан" ООД. В момента работим по общия устройствен план на община Велико Търново. Направихме и проучване за възлагане на планове на Девня, Аксаково и други общини.
В по-голяма степен времето ми е ангажирано във фондация "Петко Стайнов", създадена 1998 г., с цел популяризиране творчеството на Петко Стайнов, подпомагане на развитието на българската музикална култура и на млади музиканти.