Въпроси към участниците в Sofia Architecture Week'2009
1. Какво е за вас добрата архитектурата днес? От 80-те години се твърди, че тя е в криза. Какво търси тя и кой има привилегията да търси, да открива, да реализира?
2. Правите ли разлика между нововъзникващата архитектура и установените модели и "звездни" примери в глобалния свят? Къде е вашето място в нея и как намирате пътя към изпълнение на своите идеи? С кого трябва да се преборите и кои проекти считате за успешни?
3. Лукс, икономичност, енергия. Кои от тези понятия са и ваши житейски тези и как ги постигате? Имате ли специална технология? В кои проекти?
4. Какво означава архитектура в преход и в състояние на пренареждане? Каква е връзката й с градската археология? От кого зависи оценката за нея? Важи ли и за архитектурата сентенцията "Панта рей" на древногръцкия философ Хераклит за бързо променящия се планински поток - всичко тече, нищо не остана непроменено по отношение на градския пейзаж?
5. Днес част от архитектурата е и говоренето за нея? Необходимо ли е то и защо? Кой има право и къде в тази релация са човекът, клиентът на архитектурата и на градските пространства? Адекватен ли е езикът на архитектурата? Има ли политика в архитектурата и в чия полза трябва да бъде?
Арх. Енрике Гонсалес, студио WEST 8 за градски дизайн:
Архитектурата преди 50 години не дава отговор на въпросите днес
1. Добрата архитектура трябва да се адаптира към днешното бързо променящо се общество. Архитектурата, базирана на принципи от XVII век, дори и на тези от 60-те години на миналия век, не може да даде отговор на новите жилищни стандарти, социални структури, методи на енергопотребление или технологии, възникващи според различните обстоятелства и условия. Архитектурата трябва не само да се приспособи към социалните промени, като например нарастващия брой на новите семейни структури като гей браковетеили на младите колеги-съквартиранти, на всекидневно пътуващите на дълги разстояния от дома към работните си места, на международните студенти и т.н. Тя трябва да отчита и енергийната криза, социалната подкрепа за зелени алтернативи, както и нарастването на всекидневната употреба на високи технологии. Тези фактори са съвсем различни отпреди 20 или дори 10 години. Когато социалните стандарти се повишават, архитектурата трябва също да върви напред. Ние (особено експертите по регионално развитие, архитектите, общините) не трябва да позволяваме на архитектурата да изостава с години спрямо днешния социален прогрес.
2. Днешната архитектура се намира в странен и труден за класификация период. От една страна, се наблюдават примери на имитация на неокласицизъм, който обикновено се свързва с лукс. От друга страна, се наблюдават минималистични и практични решения на социалната архитектура с цел икономии. Освен това съществува и 100% енергийно ефективна експериментална архитектура. Всички тези стилове се градят едновременно. Моето лично мнение е, че архитектурата не трябва да следва определени тенденции или да спрат да се строят неща, които са се строили преди, за да започне да се строи нещо изцяло ново.
Ние вече не живеем в базисни земеделски или индустриални общества и не трябва да се класифицираме като жертви на новите технологии и на днешното медийно общество. Нека приемем, че основните ни нужди като общество са вече са решени, и да мислим и говорим за чувства и експерименти. Начинът да приложа моите идеи е да имам основното убеждение, че давам отговор на илюзиите и емоциите на хора, които не са задължени да живеят в хай-тек кутия или пък в красив малък арт дворец. Предизвикателството, с което трябва да се боря, е да знам кой точно е клиентът и в този контекст какво е всекидневието му, от какво наистина се нуждае, какви са нещата, които могат да го направят щастлив (като връзката с природата, със светлината и т.н.). Така че считам един проект за успешен, когато задоволява търсенето на пространство и комфорт, отчитайки опита и емоциите на клиента, и, разбира се, отговаряйки на изисквания като най-добра енергийна схема, гъвкава адаптация към нови технологии и др.
3. Вече знаем, че традиционните енергийни ресурси са ограничени. Енергийната логика е много важен въпрос за разрешаване днес и трябва да бъде прилагана колкото се може по ефективно и "зелено". Луксът или икономиите просто определят повече или по-малко финансови ограничения за използването на повече или по-малко квадратни метри площ, без да забравяме най-устойчивите варианти.
Като пример за проект, който осъществявам, мога да спомена проекта за преструктуриране на Playa de Palma в Майорка, Испания. Клиентът ми има доста амбиции по отношение на този проект и иска да бъде конкурентен с първия клас световни туристически дестинации. В случая се борим с предизвикателства като:
- Намаляване на градското напрежение (това означава много рехабилитация) с цел възстановяване на красивата средиземноморска атмосфера преди пристигането на масата туристи (това означава възстановяване на природните зони и обществени пространства).
- Постигане на нулево ниво на въглеродни емисии (това изисква напълно обновена енергийна система, устойчива мобилност и рехабилитации с цел енергийна ефективност), така че туристите да се чувстват добре, знаейки, че не оставят голям въглероден отпечатък, прекарвайки почивката си там.
Този проект се корени в отговор на емоциите и преживяванията, които клиентът ни и туристите в тази дестинация ще изживеят.
4. Ако архитектурата отговаря на нуждите на всеки човек, общество, култура и т.н., оценката за нея ще бъде положителна. Архитектура в преход означава гледна точка, търсеща решения на нови предизвикателства, за да се даде отговор на тези нужди. Архитектура в състояние на трансформация означава, че в търсенето на тези решения вече е трябвало да се прецени, че те трябва да се трансформират и обновят. Максимата "Панта рей" е валидна за архитектурата. Например Ла Аламбра в Испания е била трансформирана исторически, за да бъде адаптирана към нуждите на всеки един времеви период - първо от арабското общество, после от католическата култура, а сега според емоциите и преживяванията на посетителите й можете да се насладите на концерт в красиво осветена нощ. Акрополът в Атина е друг такъв пример, които съществува и до днес, дори и малко разрушен, но приложението и възприятието за него напълно са се изменили. Въпреки това все още можем да кажем, че Акрополът дава правилния отговор на нуждите на обществото, за което е строен.
5. Трябва да има отворени дебати между архитектите, отговорните за градското планиране и други експерти и клиентите, експертите по градско развитие, за да се прекъсне моделът на неустойчивия град, който вече е изостанал в сравнение с днешния начин на живот. Всеки знае, че всички райони извън града са ужасяващи предградия, но защо никой не прави нищо, за да ги избегне? Политиците решават по какъв начин градовете да се разрастват и експертите по развитие ги правят колкото е възможно по-печеливши, така че дебатът за това от какво реално се нуждаят градът и гражданите е минимализиран заради други интереси. Аз мисля, че говоренето е много важно, за да се промени тази ситуация, то е толкова необходимо, колкото и дебатите за други важни социални
Арх. Емануел Комбарел, бюро "Емануал Комбарел и Доминик Марек архитекти", Париж
Предизвикателство за нас е да бъдем прости, ясни, резки и радикални
1. Добрата архитектура е специфична в географски, икономически, социален и културен контекст. Архитектурата е в криза от Средновековието... И сега желанията, най-вече по отношение на устойчивостта, съживяват тази перманентна криза. Архитектурата очертава рамка на живот и избран свят и избора, който правим, не може да бъде осъществен с комфорт и конвенционалност.
Въпросът е да знаеш как да бъдеш специфичен и внимателен в глобалния свят. Не съществува такъв модел, който да ти покаже как. Трябва да се избягва объркването между архитекти и архитектура. Ще цитирам Вентури: "Архитектурата е много повече да избираш, отколкото да създаваш. Ние не разработваме идеи, а желания, задължения, тирании с известна доза поезия и удоволствие."
2. Най-важните предизвикателства за нас са да се борим срещу дизайна и красотата на архитектурата, за да сме прости и ясни, резки и радикални.Това са Бобур и Фондация Картие в Париж, иглу от лед.
3. Лукс, защото всеки има право на достъп до него. Икономичност, защото проектът си има бюджет и трябва да го спазва. Енергия, защото ни харесва' да харчим с цел да я пестим. Специални технологии? Да, но това е твърде лично, за да го споделя. Примери с проекти? Не, нашите проекти са просто резултат от специфична ситуация.
4. Ние сме изгубени в прехода. Връзка с градската археология – в моето университетско образование. От кого зависи оценката за архитектурата? От желанията на обществото. Важи ли и за архитектурата сентенцията "Панта рей" - всичко тече, нищо не остана непроменено по отношение на градския пейзаж?- Не. Като търкалящ се камък, където и да си сложи шапката, един човек си е у дома. Така е и с архитектурата – понякога се вкаменява, застоява, друг път се търкаля, движи, прогресира. Нищо не е същото, защото сме вечно млади.
5. Днес част от архитектурата е отчасти философско говорене. Както и да е, архитектурата произлиза от наративен процес и всички трябва да споделяме един и същисценарий. Кой владее тази история? Клиентът, архитектът, политикът. Да правиш архитектура означава да споделяш една и съща специфична история с клиенти и политици. Тази архитектура е перфектният израз на демокрация. Има ли политика в архитектурата и в чия полза трябва да бъде? Архитектура е политика и ние, архитектите, се възползваме от това. Изгубени в прехода...