Най-същественият проблем с обществените поръчки, свързани със строителството, е инженерингът. Това е процедура, при която строителят има ангажимент да изготви проекта и да извърши строителството. Това е много удобно за общините и възложителите, тъй като те имат преговори само с една фирма, коментира арх. Петкана Бакалова, зам.-председател на КАБ, по време на пресконференция днес.

Вместо възложителят - община или държава, която представлява гражданите на България, да диктува условията на проектанта и да поставя изисквания към проекта, на практика строителят извършва това. Строителят иска максимална печалба – иска много пари за ниско качество, добави още тя, като даде конкретни примери: Градската галерия в Пловдив, където повече от година никой не знае какво ще се появи там. Общината не можела да предостави проекта, защото имало авторски права. В подписания договор се вижда, че авторските права принадлежат на общината. В този случай община и строител - тайно, секретно, строят нещо, което утре ще е изненада.

Друг сериозен проблем, свързан с липсата на качество на средата е, че при обществените поръчки за проектиране има два основни критерия – срок и цена. Срокът обикновено е с по-висока тежест. Това води до абсурди при сключването на договори за изпълнение на проектиране, каза още арх. Бакалова. Тези обществени поръчки имат две възможности – или проектантът е предварително избран или е изготвил проекта и обществената поръчка се провежда, за да може той да вземе съответните пари, с условия които никой друг не може да изпълни, или общините скрито слагат срокове за проектиране след предаване на документацията, в т.нар. срок за отстраняване на забележките. Друг проблем е това, че общините и възложителите свалят цените за проектиране и то умишлено. Вкарват ги в процедури, които не могат да бъдат обжалвани от нас, подчерта арх. Бакалова.

Обществените поръчки обхващат над 90% от обществено значимите обекти, които дават лицето на жизнената среда, която всички обитаваме. През времето се е доказало, че те създават пазара за проектиране и строителство и диктуват пазарните нива в проектантския и строителния бизнес, дори и при участието на чуждестранни инвеститори, бяха думите на арх. Петър Киряков.
По думите му, навсякъде в свободния свят и в ЕС, стойността на проекта или интелектуалната част на инвестицията е 12% от строителната стойност. Това е нивото на европейското финансиране на входа на управляващия орган – Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Другите министерства имат други нива. Той обобщи, че се допуска практика, която предвижда 2% вместо 12% от строителната стойност или 6-пъти по-малък ресурс за интелектуалната част от продукта или за специалисти на проектанта като фигура в инвестиционния процес. 

Българският проектант, архитект или инженер, може в рамките на обществената поръчка да създаде само идея, за която отделя време и му се плаща. Няма възможност да обмисли техническите решения. Не му се дава възможност да определи адекватни детайли. Няма възможност да изведе коректна сметна документация, не му се дава възможност да участва или да управлява процедурите на обществената поръчка и не може да надзирава изпълнението на собствените си проекти, каза още арх. Киряков.
По отношение на сроковете и цените – има още по-драстична представа, която е необяснима за нас. Министерството на земеделието е пуснало серия от поръчки с голям финансов ресурс, предварително определен от порядъка на 200 хил. лв. Тези поръчки са имали условие общината да спечели финансиране – тогава евентуално ще се плати. 

Проектантите са третирани като кредитна институция. Общините искат да докажат на някой, че имат проектна готовност, но условията за кандидатстване не са ясни, не са ясни и самите изисквания към проектите. Това предполага и множество промени във времето, каза арх. Юлия Железова. 
Друг дефект е, че за много от обществените поръчки се кандидатства с технически предложения. Когато има такова, има и комисия, която да го оценява, и би следвало тя да има образователен ценз не по-нисък, равен или по-висок, от изискуемия от изпълнителите, но това нещо не се случва, коментира арх. Железова. Тя добави, че не трябва юристи да отговарят на запитвания за обществените поръчки. Трябва да отговаря този, който е съставил заданието - той трябва да носи отговорността от начало до края.

Архитектурните услуги нямат нищо общо с услугите за доставка. Те трябва да са отделени в отделна глава „Интелектуални услуги“, но това не е факт. Проектантите упражняват своята дейност в проектантски бюра, регистрирани в съответните камари. 50% те са собственост на проектанти с пълна проектантска способност. Това липсва в закона за обществените поръчки и всяко едно физическо лице може да регистрира проектантска фирма и да участва в обществени поръчки, изтъкна арх. Владимир Милков.
За да избегнем ценовия и времеви дъмпинг – в закона за обществените поръчки трябва да се запише, че цената и срока се определят на база методиката за себестойността на проектантския труд в инвестиционното проектиране и в устройственото такова, каза още той. 

Основното е проектантския опит, дали си проектирал такива обекти. В Закона за обществените поръчки е записано, че за такъв опит се брои – проектиран или реализиран проект през последните три години, което е крайно недостатъчно. Нашето предложение е минимум 10 години, подчерта арх. Милков и завърши с това, че според Камарата на архитектите и Съвета на архитектите в Европа най-удачната процедура е конкурсът.

Не бива под един знаменател да се слага всяка една обществена поръчка и още по-малко всеки един инженеринг. Има доста успешни практики в тази посока както в България, така и в чужбина, каза арх. Емил Жечев.
През последните години се наблюдава непрекъсната промяна на нормативната уредба, която е изцяло в ущърб на българския архитект и общество. Закона за устройство на територията е променян над сто пъти – всяка една промяна е абсолютно негативно насочена против интересите на обществото и българската архитектура, подчерта арх. Жечев.

Арх. Жечев обърна внимание и на огромния чиновнически апарат, който непрекъснато нараства и затормозява изключително много администрирането и създава условия за корупция. Той завърши с думите, че всеки един, който е дръзнал да сложи пръст в раната, изпитва с невероятна сила жилото и тежестта на административната вендета върху себе си.    

Камарата на архитектите в България е направила подробен анализ – защо резултатите от обществените поръчки са незадоволителни и често будят обществени скандали. Всички знаем за тези примери, които станаха печално известни, каза арх. Борислав Игнатов, председател на КАБ.

По думите му КАБ прави всичко възможно да алармира институциите за тези проблеми и да се направят необходимите корекции, но през последните три години се вижда, че промените се случват прекалено бавно, а обществото се ощетява прекалено много. 
С разпределянето на средствата в обществените поръчки, в българските условия няма интерес да кандидатства нито един чужд архитект. Много е трудно да се привлекат световни и европейски имена, които да се състезават заедно с българските архитекти. 
Според арх. Игнатов, обществените поръчки са нагласени, с предизвестен край – за  някого конкретно, и реално обществото не използва възможността за едно силно и прозрачно състезание. Той добави, че най-неприятното за гилдията е, че накрая, когато има проблем, всички дружно обвиняват проектанта, че не си е свършил работата.