Г-жо Киркова, какво е значението на SEETO*, какъв е приносът на организацията в транспортната свързаност на Западните Балкани с останалата част от Европа?
- SEETO (South-East Europe Transport Observatory) е регионална транспортна организация, създадена през 2004 от правителствата на Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Косово и Европейската комисия. След присъединяването си към Европейския съюз Хърватия вече не е член на SEETO (Обсерватория по транспорт за Югоизточна Европа).
Целта на SEETO е да популяризира съдействието в развитието на главната и спомагателната инфраструктура по мултимодалната разширена мрежа на SEETO, за да подобри местния капацитет за изпълнението на инвестиционни програми, както и събирането на данни и анализи за тази мрежа.
Главните цели на операциите на SEETO съгласно Меморандума за разбирателство, подписан между тези страни, са:
- Развитието на разширената мрежа на SEETO
- Подобряване и хармонизиране на регионалните транспортни политики и технически стандарти за развитието на мрежата
- Поддръжка на ефективно координираща и комуникативна мрежа
- Интегриране на мрежата в рамката на Трансевропейската транспортна мрежа.

Мултимодалната регионална транспортна мрежа, определена от Меморандума за разбирателство и впоследствие коригирана през 2009 г., представя общо одобрена главна и разширена инфраструктура в Югоизточна Европа, което е основата за изпълнението на транспортни инвестиционни програми. От 2012, мрежата е призната като Разширена мрежа на SEETO, и след Регулацията от ЕС на ревизираните насоки на Трансевропейска транспортна мрежа е включена в картата на разширената ТЕN-T като показател на разширената мрежа на ТЕN-Т за Югоизточна Европа с утвърдени взаимовръзки. Това несъмнено е най-голямото ни постижение досега, давайки ясен знак, че разширената мрежа на SEETO е неразделна част от разширената eвропейска транспортна мрежа (ТЕN-Т).
Най-скорошната операция на SEETO се фокусира върху постепенната реализация на няколко много важни проекти и инициативи: Водещата осева инициатива, Южноевропейската стратегия 2020, обновяването на REBIS (Regional Balkan Infrastruvture Study) и проекта на ЕС "Подпомагане на осъществяването на Стратегическата програма на SEETO 2012 - 2014". Стартирани през 2013 и продължили през 2014, тези проекти и инициативи допринасят за повишаване на качеството на работата на SEETO, като правят резултатите от работата по-устойчиви и разширяват влиянието на Обсерваторията върху политическите решения в изпълнение на записаното в Меморандума за разбирателство. Резултатите от посочените инициативи са представени през МАР (Multi Annual Plan) 2015 и ще създаде основа за бъдещи интервенции и инвестиции, както и за определянето на основните стратегически насоки за развитието на транспортната система в Югоизточна Европа за следващите 10 години.

Кои са основните изводи в проучването SEETO Comprehensive Network Development Plan 2014*?
Развитието на разширената мрежа на SEETO до стандартите на ТЕN-T и бъдещата интеграция на Южноевропейската транспортна система в европейската остава като преобладаваща цел на регионалното транспортно сътрудничество, проведено под надслова на SEETO и на всяка бъдеща Регионална транспортна стратегия. За това приоритетите на сътрудничеството на SEETO отговарят до голяма степен на основните принципи на Общата транспортна политика на ЕС.
Според анализите, направени през плана на развитието на разширената мрежа на SEETO за 2015 г. и оценката на нуждите, ние като регион ще трябва да работим още по-усърдно в следните области:
- Развитието на разширената мрежа на SEETO до стандартите на ТЕN-T и по-нататъшната интеграция на транспортната система на Югоизточна Европа в европейската остават едни от най-важните цели
- Привличане на международен транспортен поток и повишаване на регионалната мобилност
- Оптимизацията на индивидуалните видове транспорт и промотирането на зелен и енергийно ефективен транспорт - през последните 10 години общо 9.3 млрд. евро са инвестирани по мрежата на SEETO, от който мащабна част (около 80%) са отишли в пътния сектор
- Модернизация на устойчиви транспортни системи
- Мерки на транспортната политика, насочени към отваряне на пазара и улесняване на търговията

Така определени приоритетите ни представят нашата визия за ресурсно ефективна, безопасна и конкурентна транспортна система до 2030 г. която да премахне по-голямата част от пречките пред транспортния пазар, промотира чисти технологии, модернизирана транспортна система и напълно интегрира транспортната мрежа.
 
В изследването SEETO Comprehensive Network Development Plan 2014* вие заявявате намерение да определите SEETO Corе Network като продължение на TEN-T Corе Network. Докъде е стигнал този процес? Какво се промени от времето на написване на проучването до януари 2015 г.?
Идентификацията на вътрешната мрежа е една от ключовите теми в региона днес. Както предполагам знаете, в последната рамка на ТЕN-Т разширената мрежа на ТЕN-Т в Западните Балкани е представена там като разширената мрежа на SEETO. Въпреки това, когато гледаме на вътрешната мрежа и нейните коридори, ние можем да видим, че областта Западни Балкани е пропусната.
Тъй като разбираме важността за съществуването на наша мрежа в рамките на европейските стратегически коридори, на последното заседание на министрите от SEETO в Скопие през декември 2014 г., в което участваха представители на ЕК, беше направен извод относно прилагането на основната мрежа от европейските транспортни коридори в региона, като по-специално министрите заключиха, че трябва "да бъде приложен подобен подход, както и при TEN-T методологията за дефиниране на бъдеща основна мрежа на Западните Балкани". Основната мрежа ще бъде базирана на разширената мрежа на SEETO като част от основните принципи на EU TEN-T и на основа на двустранни разговори с ЕК. Това ще разшири европейската основна мрежа в Западните Балкани и ще даде възможност за ускоряване на политиката и редовните реформи и да концентрира инвестициите върху ключови коридори и връзки.
Също така в рамките на т.нар. Шесторка от Западните Балкани, или Берлинския процес, министрите на икономиката и на външните работи на страните от Западните Балкани заедно с комисаря за разширяването и политиката в съседните държави излязоха с общо становище на скорошна среща в Белград, което изразява твърдата политическа подкрепа за подобряване на свързаността в рамките на региона на Западните Балкани, както и с ЕС.

По какъв начин влизането на Хърватия в Европейския съюз подпомогна процеса на свързване на Западните Балкани към европейската TEN-T? Кои проекти получават по-голям шанс за реализиране?
С присъединяването на Хърватия към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. приключи формалното й участие в Меморандума за разбирателство, а съответно се прецени и планът на SEETO "Разширена мрежа".
Въпреки това обаче сътрудничеството между Хърватия и останалите държави в региона - членки на ЕС, продължава и дори се разраства с новата водеща инициатива, която акцентира върху основните коридори и пътища отвъд границите на региона, което означава свързаност със страни - членки на ЕС, и по-специално гранично-пропускателни пунктове, терминали и пристанища.
В тази връзка инициативата включва посещения на терен и анализи, свързани с пристанището на Риека като най-голямото пристанище, обслужващо региона, и пристанищата на Триест и Копер. Пристанищата на Солун и Констанца също са включени в плановете.
Подобренията в инфраструктурата и ускоряването на операциите на няколкото гранично-пропускателни пункта с Хърватия, Гърция, България, Унгария и Румъния също бяха взети под внимание с цел да се осигури безпрепятствено движение на стоките. В момента ЕС и партньорите на SEETO обмислят този тип проекти, занимаващи се с "меките мерки" за подобряване на транспорта и инфраструктурата, да получат сходно финансиране по помощни програми в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП - IPA).
В допълнение искам да каже, че чрез новия инструмент на ЕС за финансиране на транспорта Connecting Europe Facility (Инструмент за свързване на Европа), който също отваря нови възможности за страните от Западните Балкани, те разполагат с подкрепата на ЕС за конкретен проект за гранично-пропускателна приложимост. Така сътрудничеството и координацията със съседните на страните - членки на ЕС, трябва да бъдат подобрени.
Последно, но не и по значимост – опитваме се да използваме експертизата и да обменим опит и добри практики с колегите от държавите от ЕС чрез различните програми за техническо подпомагане, както и чрез експертните работни групи в SEETO.
 
Кои са най-важните проекти, които следва да бъдат реализирани в периода 2014 - 2018 на територията на страните от SEETO? На каква стойност са те? На каква сума възлизат най-спешните инвестиции в инфраструктура? Кои са основните лица на инфраструктурния пазар?
През последните 10 години общо 9.3 милиарда евро – плащания и задължения, са били регистрирани в Разширената мрежа на SEETO. От тази сума 4.3 милиарда са разпределени за настоящи финансово осигурени инвестиционни проекти в пътния и железопътния коридор X, като приблизително около 2.1 милиарда евро от тях са за жп проекти. Инвестициите са осигурени или в момента се реализират на пътища Route 4 през Черна гора и Сърбия, Route 6a в Косово, пътен и железопътен Коридор VIII и пътен Коридор Vc.
 
Какви са наблюденията ви върху активността на държавите от Западните Балкани по отношение на изграждането на инфраструктура? Как ЕС подкрепя транспортните проекти на Югоизточната част на континента?
Всеки партньор на SEETO счита развитието на инфраструктурата за един от най-важните приоритети не само заради подобряването на мобилността и свързаността, но и заради значимостта на инфраструктурното развитие върху икономическото развитие на целия регион. 
Разглеждайки инвестициите на SEETO "Разширена мрежа" по източник на финансиране, най-голям дял се пада на заемите от международна финансова институция (39%) и националните бюджети (39%). През последното десетилетие тези два източника винаги са носили най-високия процент. Европейските фондове (2%) са предимно използвани за допълващо финансиране, докато строителните дейности се финансират са заеми.
За периода 2007 - 2013 Инструментът за предприсъединителна помощ (ИПП) разполагаше с бюджет от 11.5 милиарда евро, от които 203 милиона бяха разпределени за развитие на транспорта, докато приемникът му ИПП II ще надгради вече постигнатите резултати, отделяйки 11.7 милиарда евро за периода 2014 – 2020. За същия период инвестициите, очаквани за транспорт в някои регионални участници, са се увеличили с повече от два пъти, както и общите средства, инвестирани чрез ИПП (511 милиона евро).
 
Какви са шансовете на инвеститорите да подпомогнат изграждането на инфраструктура чрез публично-частно партньорство? Какви проекти предстои да бъдат реализирани в близко бъдеще?
В предходния период реализирахме успешни публично-частни партньорства във възлите (пристанища/терминали/летища), където имахме инвеститори от Франция, Турция и Германия. Концесиите като източник на финансиране са представени с дял от 4% от общите инвестиции в транспортната инфраструктура в региона.
Все още не сме реализирали публично-частни партньорства в пътния и железопътния сектор. Планирани са все пак няколко такива.