Инж. Георгиев, какво е значението на хидромелиоративните съоръжения, като имате предвид наводненията от последните месеци?
- На фона на станалите напоследък наводнения ясно и точно трябва да се каже, че не те по своята същност и предназначение са причина за това. По-голямата част от хидромелиоративните съоръжения - имам предвид по-малките и по-големите вътрешностопански водоеми и прилежащи към тях, функционално свързани технически елементи като основни изпускатели, преливници и водовземни съоръжения, са предназначени да акумулират водни обеми през неполивния период и използването им за напояване през поливния сезон (така наречените сезонни изравнители). Някои от тях са общинска собственост и са дадени на концесия. Освен това те спомагат за ретензиране (притъпяване) на високите вълни при по-обилни валежи и придошъл повърхностен приток в чашата им. Дотук всичко е добре, но какво се получава всъщност.

оЗа съжаление поддържането и експлоатацията на тези съоръжения не е навременно и на необходимото ниво, да не кажем, че в някои случаи то е сведено до нула. Липсва компетентната помощ на хидроинженерите в превантивната дейност. На някои от тези съоръжения не работят затворните органи на основните изпускатели (или пък частично отварят и затварят) и не се вземат мерки за това по обясними причини – от една страна, това са спестявания на разходи, а от друга - запазването и съхраняването на рибния материал във водоема.

оТрябва да се има предвид, че тези съоръжения са проектирани и строени преди повече от 30–40 години и тогава при сравнително късите хидроложки редици не е имало такива високи и екстремни стойности на валежите, каквито се наблюдават в последно време у нас, а и по други части на света. Вкарването на такива високи стойности в хидроложките редици ще доведе и до значителна промяна на големината на оразмерителните дебити, минаващи през преливниците, а оттам и до чувствителна промяна на техните размери и възможности за ретензиране.

оИ не на последно място следва да се отбележи, че обезлесяването на прилежащите водосборни области в значителна степен влияе върху увеличаването на отточния хидромодул – "двигателя" на високата вълна. Тук отново не се търси компетентната помощ на хидроинженера. Що се отнася до техническото състояние на тези преградни стени, които обикновено са земнонасипен тип, то гордо можем да кажем, че много голяма част от тях са строени по всички технически и технологични правила на изпълнение, както и на контрол. У нас засега при нормална работа и експлоатация няма скъсана такава, освен ако не е имало заливане от висока вълна.

оВ известна степен същото може да се каже и за предпазните крайречни диги, но там основният проблем е в неконтролируемото обрастване и неподдържането на самото речно корито (да не кажем, че в някои случаи то е напълно занемарено), с което се намалява хидравличната проводимост и не важат вече никакви хидравлични формули за проектното равномерно и неравномерно движение. Простичко казано: няма глупава вода, а има глупави инженери. Когато ние й препречваме пътя в речното корито, тя веднага се повдига нависоко, стремейки се да достигне до котата, от която е дошла (Бернули е дал точно математично описание за това поведение), и пак ще премине, заливайки за жалост всичко, което е под тази кота.
оИ още нещо - линейното депониране на няколко броя самосвали с баластра или други земни маси не е предпазна дига.

оСъщо така важно условие в превантивната дейност представлява изготвянето на качествени инвестиционни обекти за ремонтновъзстановителни работи. Такива проекти в не много далечното минало минаваха през и бяха одобрявани от технически експертен съвет - в това отношение УАСГ може много да помогне с подготвени и висококвалифицирани специалисти. Това, от друга страна, ще рефлектира и върху приемането, одобрението и финансирането от европейските фондове, както и върху ефективното и пълноценно оползотворяване на тези пари.

оЦялата тази превантивна работа е предмет на дейност на инженера по хидромелиорации и по хидротехническо строителство и не бива да се мисли, че Главна дирекция по пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) може да реши тези проблеми.

Какво е необходимо да се направи за малките съоръжения, за напоителните системи и тяхното стопанисване?
- Въпрос, чийто изчерпателен отговор може да се даде в няколко десетки страници. В резюме може да се каже следното:
- Не бива да се подценява и пренебрегва ролята и предназначението на водните сдружения като прогресивни структури, а на държавното предприятие "Напоителни системи" ЕАД не трябва да се гледа като на бъдеща структура само с ангажимент, свързан с експлоатацията, изграждането, реконструкцията и модернизацията на хидромелиоративните съоръжения за предпазване от вредното въздействие на високите води (ОПВВВ). Съвместното, оптимално и регламентирано взаимодействие на "Напоителни системи" и водните сдружения следва да е гаранция за нормалното функциониране на напоителните системи и същевременно своевременна доставка на вода до поливните площи, разбира се, на приемлива цена. Неизбежна е ролята на държавата в субсидирането на този процес. Ярък пример за това е съседна Гърция. Без поливно земеделие, най-общо казано, няма просперитет. Високите добиви не трябва да се получават чрез "помпане" с изкуствени торове и хербициди, а чрез напояване с вода. Хората на село не случайно казват, че водата е благодат. Това е свързано и с развитието на биоземеделието у нас. Страната е на предпоследно място в Европейския съюз по този показател – едва 0.1% от общата използваема селскостопанска площ, а бъдещето несъмнено и безспорно е в него. Много важно условие, за да се осъществи това, е поощряването на селскостопанските производители за извършване на поливна дейност чрез увеличаване на размера на получаваната от тях субсидия за единица площ спрямо неполивни условия с минимум 50%. Нещо, което ще бъде съвсем справедливо, коректно и ще допринесе нещата да се задвижат. По този начин селскостопанските производителите ще печелят, от една страна, от по- високия добив при поливни условия и, от друга страна, от повишената субсидия. При едно оптимално и регламентирано управление и експлоатация на хидромелиоративните системи от горепосочените доставчици на вода в страната ще се създадат условия за развитие на конкурентно, българско, истинско земеделие, в т.ч. и биоземеделие. Биоземеделие без торове и препарати може, но без вода не може. Успоредно с това ще намалее и делът на пустеещите земи у нас, от които губим по 800 млн. лв. годишно.
Водните сдружения трябва да гледат на вътрешностопанската мрежа и съоръженията към нея като на своя собствена артерия, по която тече вода, и да се грижат за нея, а "Напоителни системи" да осъществяват превантивен контрол и да гледат на сдруженията като на своеобразни консуматори на вода и помощници в общия процес. Тези взаимодействия в отношенията следва да се регламентират с точна, ясна и безказусна законова рамка.

Каква подготовка получават студентите, които завършват специалност "Хидромелиорация"?
- Специалност "Хидромелиоративно строителство" (ХМС) е най-старата хидроинженерна специалност в България. От 1947 г. до днес са обучени над 3000 студенти. В нея студентите се учат да проектират, изграждат и експлоатират системи за напояване на селскостопански площи, оранжерии, дворни места, на зелени площи - паркове, градини, голф игрища и други спортни терени; дренажни мрежи на сгради и отводнителни системи на обработваеми земеделски земи; корекции на реки във и извън населени места за защита от наводнения; мелиоративни помпени станции, водни ефекти и други съоръжения от хидромелиоративната инфраструктура. Особено предимство са получените познания за проектирането на рибовъдни стопанства и извършването на водостопански и други оптимизационни (технико-икономически) изследвания, които са в основата на проектирането и изграждането на обектите на ХМС. Студентите разполагат с богата учебно-лабораторна база. Само в Хидротехническия факултет на УАСГ се подготвят строителни инженери по "Хидромелиоративно строителство". Дипломите на студентите по ХМС са признати от FEANI(Европейска асоциация на строителните инженери). Засега няма студент, завършил ХМС, който да не се е реализирал в сферата на строителството като експерти в министерства (Министерство на земеделието, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие); експерти в банки и кредитни институции; проектанти в частни фирми (свързани с напояване, поливна техника, дренажи, водни ефекти); консултанти в частни фирми (свързани с търговия на помпи, тръби, поливна техника в т.ч. и капково напояване, арматури и фитинги); строителен надзор в надзорни фирми; технически ръководители в строителни фирми; оценители на недвижими имоти; участници в екипи, изготвящи ОВОС; научни работници в институти; преподаватели в професионални гимназии и университети; неправителствени организации като Съюза на водоползвателите (у нас в момента има регистрирани към 103 сдружения за напояване).
За да стане ясно колко голяма е необходимостта от подобни кадри, ще посоча следните факти:
Към 1980 г. у нас са били напоявани 12 млн. дка площи, изградени са 1430 водохващания, 2600 напоителни помпени станции, 1161 вътрешностопански изравнителя, 26 600 км напоителни канали, 5500 км отводнителни канали, 2980 км коригирани реки, 1643 км предпазни диги и т.н.
Сега по неофициална информация поливните площи не надхвърлят 400 - 500 хил. дка. По проект на Световната банка в Министерството на земеделието и храните експерти проучват и описват състоянието на хидромелиоративните съоръжения в България и до юни 2015 г. ще излязат със стратегия за развитие на хидромелиоративните съоръжения.
Българските специалисти са търсени и намират реализация в чужбина. Тяхно дело са:
- В Сирия– напоителни системи "Акар Векаа", "Ал-Ала-Ахарне", "Кобур", "Балик" и др. с площ над 1 410 000 дка
- В Ирак– напоителни системи с площ над 640 000 дка
- В Мароко – над 610 000 дка
- В Алжир – 216 000 дка
- В Мозамбик – 765 000 дка
- Работят в Кипър, Албания и други страни.

Интервюто взе
Милена ВАСИЛЕВА