За по-добро управление на безопасността на пътната инфраструктура
Българската браншова асоциация "Пътна безопасност" (ББАПБ) проведе кръгла маса на тема "Подобряване на управлението на безопасността на пътната инфраструктура" миналата седмица в София. Предложенията на експертите, направени по време на конференцията, ще бъдат повторно обсъдени и обобщени в декларация, която организаторите ще разпространят до изпълнителната и законодателната власт, а също и до медиите.
Защо говорим за пътна безопасност
Отговорът на този въпрос даде Алекси Кесяков, секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата:
- Всяка година по пътищата в света загиват 1.3 млн. души.
- Над 50 млн. души получават наранявания, много от тях остават инвалиди за цял живот.
- Убитите по пътищата през 2020 г. се предполага, че ще надминат 1.9 млн. души.
- Травмите от пътнотранспортните произшествия са причина номер едно за смъртността на младите хора по целия свят.
- Икономическите загуби в резултат на ПТП през 2012 г. в ЕС надвишават 250 млрд. евро.
- Пътнотранспортните произшествия са предотвратими.
Създадената в България стратегия по пътна безопасност предвижда:
- намаление на убитите от ПТП с 50% към 2020 г., при база 2010 г. - 388 души
- намаление на броя на ранените с 20% към 2020 г., при база 2010 г. - 6363 души.
През 2012 са загинали 601 души, ранени са 8103 души. Всеки пети загинал е при пътно произшествие на завой, всеки четвърти – при челен удар. В сравнение с 2010 г. броят на загиналите намалява. Най-малко са те по магистралите, най-много по първокласните пътища, следвани, а дори и изравнени при съобразяване с трафика по тях са второкласните пътища.
Какво е състоянието и какви са изводите
Най-краткият отговор е: категоризирането на безопасността на пътищата. Даде го инж. Христо Славчев, одитор по пътна безопасност, със своята презентация. В България няма въведена категоризация по безопасност на пътната мрежа, напомни инж. Славчев. В методиката към Наредба 5 от 23 септември 2003 г на МРРБ и МВР в т. 3.2 се посочва, че при категоризация се вземат предвид потенциалните икономии на разходите, свързани с произшествия. За всеки клас пътища категоризирането на безопасността на пътната мрежа води до съставяне на приоритетен списък от пътни участъци, за които се смята, че подобряването на инфраструктурата ще бъде високоефективно. Според данните, изнесени от Христо Славчев, повечето от пътните произшествия стават на места, които на принадлежат на TEN-T, т.е. за тях одитът за безопасност няма задължителна сила.
Преди няколко години се заговори за така наречените черни точки - места с необичайно голям брой ПТП, над предварително диференцираните нормални нива на безопасност. Те трябваше да определят местата с концентрация на катастрофи, поставеният специален знак да предупреждава шофьорите, а работата на собствениците на пътищата - да направят график на нужните корекции и ремонти в тези "черни точки", за да бъдат те намалени до минимум и с времето да изчезнат. (Проучване за тях с предложение за промяна на нормативните документи направи екоп на "Мот Макдоналд" с финансиране на Световната банка. То ще бъде предоставено за обсъждане на някои от следващите събития на ББАПБ.) Но стана така, че хората свикнаха със знаците, те вече не ги стряскат, а ремонтите на повечето от тези опасни участъци все не се случват, смятат участниците в конференцията. Нормалните нива на безопасност се определят чрез сравняване броя на местата на ПТП, определени за черни точки, и броя на ПТП, очаквани за подобни места. Основният метод за категоризиране на пътната безопасност си остава монетаризацията на щетите.
Според Христо Славчев изводите са следните:
- Участъците от пътната мрежа и улиците, където настъпват 89% от ПТП със 74% от загиналите и 77% от ранените, не са в приложното поле на директивата и транспониращите я нормативни документи.
- Липсва методика и критерии за категоризацията на пътната безопасност.
- На добрата воля на администрациите, управляващи пътя, е оставен изборът за прилагане на директивата и използване на основните и инструменти.
Какво може да се направи
Конкретен вариант за категоризиране на безопасността на пътищата предложи доц. д-р Румен Миланов от катедра "Пътища" в УАСГ, ръководител на курсовете за одитори по пътна безопасност. Според него следва да се категоризира пътната инфраструктура в експлоатация в зависимост от състоянието на аварийността. Критерии са относителният показател за аварийност и разпределението му в кумулативната крива. И предложи формула.
| Пострадали по пътищата Пострадали по възраст Убити Ранени До 18 г. 26 1080 От 18 г. до 24 г. 98 1417 От 24 г. до 64 г. 356 4654 Над 64 г. 121 1051 Загинали извън населените места |
| Чешкият модел за категоризация на пътищата Основава се на система за регистриране на ПТП на участъци с дължина от 250 м с толеранс от 10 м. Взема се предвид броят на произшествията за период от две години. Според оценка на социално-икономическите загуби от пътни инциденти са приети следните стойности (за 2002 г.): - Жертви на ПТП - 8 099 000 чешки крони, или 280 000 евро - Тежко ранени - 2 796 000 чешки крони, или 95 000 евро - Леко ранени - 301 000 чешки крони, или 10 000 евро - Материални щети - 87 000 крони, или 3000 евро. Категоризацията, която са направили в Чехия, е в 5-степенна скала Ниво 1 е удовлетворяващо ниво. Ниво 2 – много добро ниво: незначителни проблеми, състоянието е приемливо и без допълнителни мерки. Ниво 3 – добро ниво: да се планират бъдещи мерки за повишаване нивото на пътна безопасност. Ниво 4 – незадоволително ниво: необходимост от спешни мерки за обезопасяване Ниво 5 – конфликтен участък от пътя: необходимост от незабавни мерки за обезопасяване, възможни ограничения на движението. |
| Зони на аварийност: - Зоната над 85% е концентрация на ПТП ("червена зона") - Зоната от 85% до 70% е много опасна зона ("кафява зона") - Зоната от 85% до 50% е потенциално опасна зона ("кафява и жълта зона") - Зоната от 50% до 15% е безопасна зона ("зелена зона") - Зоната под 15% са така наречените бели пътища. |