Метрото е съоръжение,
при проектирането на което трябва да бъдат спазени множество условия и нормативи, да бъдат организирани технологичните и експлоатационните връзки, така че да могат да влязат в нормите. Това е специфична работа и проектантът трябва да е натрупал опит в това отношение. При метростанциите няма повтаряемост - не може да се вземе проектът на една метростанция и да се приложи на други. Метростанциите са абсолютно различни. Обликът им зависи от местоположението; от дълбочината на заложение; от входовете и изходите на кръстовищата, които ще обслужват; от подлезите, които са входове към вестибюлите. По отношение на вентилацията и канализацията трябва да се знаят ясно и точно технологичните връзки, които съществуват между помещенията; местата, където да бъдат заложени техническите помещения; работата на целия този комплекс от отделни агрегати. За да се изпълни архитектурно всичко това, т.е. да е изпълнена основната архитектура, разпределението, тя трябва да кореспондира с технологичните и конструктивните възможности за изпълнение.

Ако се търси нещо уникално от архитектурна гледна точка, трябва да се прецени дали от финансова си заслужава то да бъде реализирано. В крайна сметка трябва да се разбере, че метрото е вид бърз транспорт, който обслужва гражданите – те влизат, качват се в метровлака и излизат. Не трябва да се гледа на тези съоръжения като на някакви архитектурни емблеми. Тяхната роля е по-скоро функционална.

Но на интериора, настилките, осветлението
си заслужава да се обърне голямо внимание.

Има и нещо друго – дори и да сътворите нещо гениално, ако то не се поддържа в добър вид, ще заприлича на нищо.

При метрото трябва да се търси баланс между функционалност, удобство за пътниците и добра цена за изпълнение. Не трябва обаче да се пести от качеството на настилките, осветлението, ескалаторите, асансьорите, т.е. всичко което пряко обслужва пътниците.

Надземните метростанции са друго нещо.
Те се виждат от минаващите покрай метрото и трябва да имат приятна архитектура с модерен вид и, по моему, с изчистени форми. За съжаление в София няма възможност да се направят надземни метростанции в централната градска част. Те са по-скоро в периферията на града, където има повече свободни площи, а и надземното строителство е по-евтино.

Ако говорим за метрото до летището,
въпросът дали метростанция 22, която се намира в промишлената зона на гара Искър, трябва да се направи с много скъпи материали и да има силен архитектурен ефект е дискусионен.

Друг е въпросът с метростанция 23 на летището. Тя следва да се свърже архитектурно с летищния комплекс, може да представи града и страната - в нея могат да се вложат по-скъпи материали, да има изпипана архитектура и да представи възможностите на строителния бранш в България.

Като общо моето мнение е, че първо трябва да направим метро, което функционира бързо, надеждно и безаварийно, и после да търсим по-нестандартни решения. Метростанциите не са места за социални контакти.