Интернет достъп от следващо поколение - единственият голям проект за ИКИ
До два месеца ще започне изборът на изпълнител на двата лота за Северна и Южна България
Какви са реалните ползи от реализирането на проекта?
- Създаването на инфраструктура за широколентов достъп от ново поколение ще реализира широкомащабен ефект подобно на пътната и жп инфраструктурата преди години, повлияла индиректно за развитието на икономиката и социалния живот на хората. Очакването е индиректно възвращаемостта на инвестицията да достигне 10 пъти. Целта на проекта е да свърже малките и големите населени места, защото контрастът в България е очевиден. София е сред първите 10 столици в света с най-добро покритие и скорост на достъп до интернет, но страната ни е на последно място в Европейския съюз по тези индикатори. Това показва, че където има създадени условия, бизнесът много добре се справя със ситуацията, намира условия за инвестиции и постига търсения ефект. Това е стремеж да се постигне баланс между бизнес интересите и обществените ползи.
Това са единствените средства по оперативни програми, отделени за изграждане на широколентова инфраструктура за достъп до интернет. На практика другите страни успяха да преминат през този период и сега са на следващ етап на изграждане на техните инфраструктури. Но за нас това има и добри страни, защото ние използваме новите технологии.
Какви са възможностите за включване на бизнеса към проекта?
- Тази свързаност има за цел и подпомагане на телекомуникационния пазар в конкретното населено място. С този проект може да се наложи модел за публично-частно партньорство, тъй като бизнесът сам няма как да се справи с тези проекти поради липсата на средства или конкретна възвращаемост. Реализацията на този проект ще създаде един успешен модел за по-нататъшно развитие на същия принцип.
Целта е да се изгради т.нар. агрегиращ слой. Какво включва той?
- Това е свързаността между наличната опорна мрежа и съответните населени места. В момента се използват радиотехнологии, които сравнително лесно се внедряват, не изискват сериозни административни разрешителни, а и инвестицията в тях е сравнително малка и допустима за услугите на операторите по места. Но пък тази технология не им позволява да разгърнат услугите си до степен, с която да задоволят потребностите на хората и бизнеса.
Мрежата за широколентов достъпосигурява връзката между областния град и общинските центрове. "Последната миля", т.е. изграждането на адекватна инфраструктура до крайните потребители, остава за частния бизнес. Това е и възможността за реализация на публично-частно партньорство.
Оправдана ли е тази инвестиция в малките населени места?
- Считам, че тя е оправдана. В момента бизнесът не е застопорен на едно място, а и хората , пътувайки, могат да управляват този бизнес посредством телекомуникациите. Тенденцията в глобален аспект е хората да се преместват в по-спокойни и не толкова урбанизирани райони. Възможността за използване на комуникации в отдалечени места добавя още едно предимство към достойнствата на страната ни, дори и ако я разглеждаме като туристическа дестинация.
Кои са вашите партньори по места?
- Ние разчитаме много на общинските структури, тъй като от тях зависят както разрешенията за строеж, така и достъпът до съответните инфраструктури, което определя и сложността на проекта. Прави впечатление, че съществуващата нормативна уредба е доста остаряла, като телекомуникациите не се разпознават като част от инфраструктурата. Нашата цел е да се разпознава тази инфраструктура, включително и структурното окабеляване на сградите. Би било добре да се възприеме норматив при строежа на пътищата да се поставят кабели за телекомуникации, което би ни спестило много строителни разходи. В момента големият процент разходи за прокарване на нови линии отива за строителни дейности.
Във връзка с изпълнението на проекта екипи от агенцията провеждат срещи в населените места, които са включени в него. Какви са резултатите от тях?
- Практически това е много сложен проект, защото засяга много аспекти - от географското разположение и условията, в които трябва да се прокара тази инфраструктура, до разбирането на хората по места. Едната част се отнася до възможностите за обединение на интересите на хората в избраните селища. Другият момент е изборът на типа технология и помещения, които да се използват съобразно топологията на връзката. В даден случай определен ъгъл или река може да усложни изпълнението на дадено трасе. В момента едновременно работят технически, административни и финансови екипи, които извършват мониторинг, съобразно изискванията за изпълнение на европейски проекти.
Посещенията са много полезни от гледна точка опознаване на терена на условията, подхода, както и допълнителни инициативи, които да включим.
Какви са прогнозите за изпълнение на дейностите по проекта предвид на това, че той следва да се изпълни до края на 2014 г.?
- Рискове има най-вече по отношение на административната част, като тръжните процедури са ключови в това отношение.
Дейностите се изпълняват паралелно и засега са съгласно плана. Напреднали сме по отношение снемане на детайлите в отделните локации,сформиране на технически, строителен и административен екип, съгласуваност с общините. До два месеца трябва да се започне избор на изпълнител или изпълнители на двата лота по проекта - Северна и Южна България.
Същевременно се очаква одобрение от ЕК за нотификация на държавната помощ. Изпълняват се и други дейности по информираност на гражданите и бизнеса.
У нас технологиите изпреварват инфраструктурата, а потребителитесякаш още не са готови за тези услуги?
- Аз не бих се съгласил. Според мен потреблението е изключително сериозно. Мисля, че нуждите растат до степен, която трудно биха била задоволена. Малките градове остават отвъд бариерата на големия град. София е прекрасен оазис за интернет в сравнение с Брюксел или Германия, където рядко може да се намери безплатен интернет. В същото време в малките населени места тази нужда не може да бъде задоволена. Не поради невъзможност от страна на местните оператори, а най-вече заради необходимостта от изграждане на връзка с опорната оптична мрежа.
Ще има ли обща карта на телекомуникационната мрежа в България?
- Ние сме направили тази карта. Основната опорна мрежа (ЕЕСМ), която обединява мрежата на държавната администрация и електронната съобщителна мрежа, управлявана от ЕСМИС, покрива големите градове, а мрежите на другите ютилити услуги в повечето случаи припокрива нашата мрежа. С изпълнението на този проект опорната мрежа ще се свърже с центровете. Колкото повече партньори са свързани, толкова по-силна е мрежата.
| Следваща стъпка - избор на оператор на мрежата Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ЕСМИС), която става собственик на инфраструктурата, трябва да я предостави на оператор, който да е поддържа и отдава под наем на едро за период от 13 години. Той ще получава приходи, като свръх-печалбата ще се връща в Европейската комисия. Изборът на оператор трябва да се случи до края на изпълнението на проекта. Бъдещият оператор на ИКИ трябва да познава местния пазар, да работи на него и продава само на едро. По този начин ще се постигнат оптимални условия за конкуренция в съответните локации и интернет доставчиците да могат да доразвият тази мрежа до крайните потребители. Стремежът е да се регулира телекомуникационния пазар, съобразно европейските изисквания. |
| Ролята на ЕСМИС Агенцията ще бъде администратор на държавната помощ. Тя щеобезпечи наемните условия и ще контролира дейността на оператора на мрежата.Създадената мрежа ще осигурява достъп на различните ведомства по места и офиси - полиция, финансовите институции, НАП, НОИ и т.н. Тези връзки ще спомогнат и за развитието на информационните технологии през следващия програмен период. Основните приоритети на ЕСМИС са националната сигурност и е-управление. Очакванията са след 13-годишния период на управление на новоизградената инфраструктура бизнесът да може да инвестира повече в подобни проекти. |