Базовата жп инфраструктура и товарите
Нещата винаги са комплексни – инфраструктура, административни услуги, организация на обслужването. Първо трябва да има технология за работа или оператор, после товари и след това строителство. Усвояването на европейски средства не трябва да е самоцел. Често се поставя акцент върху усвояването на средствата, но трябва да се започне от проектите, като преди тях са товарите. Вземете терминала в Драгоман – никой няма нужда от него.
Като се правеше преди години електрификацията на жп линията София – Кулата, движението беше спряно и товарите избягаха. Не трябваше да се спира цялото движение. Товарите са като водата – веднага намират нов път. И в случая той беше през Македония и Сърбия.
Жп линията Пловдив – Свиленград излезе скъпо. За тези пари можеха да се направят две жп линии.
Нужна е разумна инфраструктура, насочена към хората и бизнеса. И възможност за прогнозиране - без сътресения.
В Бялата книга на транспорта има насоки: при превоз на товари на разстояние над 300 км те да бъдат качени на железници. Скоростта на влаковете и състоянието на железопътната инфраструктура не е проблем за регионалните товари. Скоростта има значение при транзитните превози през Драгоман - Капитан Андреево и обратно.

Корените и тенденциите
Железниците са базовата основа на интермодалния транспорт. Едната от причините за появата на интермодалния транспорт е, че той е зелен като железопътния, сигурен и спомага за намаляване на задръстванията. Малко са тези, които са въвели като цел до 2015 г. 30% от превоза на товари да се качат на интермодален транспорт. "Проктър енд Гембъл" са на едно от първите места по използване на такъв транспорт. Интермодалният терминал най-удобно обслужва територия в радиус от 150 км. Основният оператор може да предостави част от дейностите си на друг оператор. Останалото е същото - пристига влак, той се разтоварва, стоката трябва да се съхрани някъде, натоварва се на камиони, а за празните контейнери трябва да се осигури съхранение. Това се прави от операторите.

Проблемите
Около София има два частни терминала – на гара Яна и гара Волуяк. Единият е напълно изграден, а този във Волуяк не е довършен, но работи. Добре е, че при изпълнението на магистралния проект от Софийския околовръстен път до гара Яна трасето беше съобразено така, че да е близо до интермодалния терминал.
Пловдивският терминал е в процедура. Не се знае кой ще оперира на този терминал, а и той е замислен по стара отживяла схема и технология.
Основният проблем е, че в България няма интермодален оператор, а интермодалният транспорт е специфичен. Този вид превози са по-висша форма превози и логистика, а товарите са вложени в интермодални единици. Именно затова е нужен оператор, именно затова са необходими нови технологии, да се свържат пристанищата с вътрешността на страната и оттам – с терминалите в Европа, като те помежду си осъществяват връзка като между хъбове.

Интеграцията
Интермодалната услуга в България не е интегрирана. Големите компании не правят инвестиции в нови пазари, защото гледат да запазят доходоносните си маршрути. Ако се търси превоз, има списък от компании. Ако се търсят митнически документи – предоставя се списък на агентите. В България стартира проект за укрепване на "Клъстър Зелен товарен транспорт", който ще популяризира този вид транспорт, ще установи контакти с европейските оператори и впоследствие ще направи заявка за трайно сътрудничество с тях. По време на действието на проекта ще бъде представен пилотен проект, свързан с прилагане на съвременна интермодалност, която чрез совалкови влакове да пренесе товарите от Турция до терминала в Яна и оттам – към Западна Европа.

Дунав мост 2
Четири правителства работиха по него. Той е връзката на Европа с Турция. Това е най-важният ни проект. Отсега има разчети на немски и австрийски компании за транзити и натоварване на инфраструктурата от Европа за Турция и Гърция. Европа бавно си променя структурата на вагоните. Възможности се появяват за мултимодални кооперации. С този мост връзката по железниците на Централна Европа с Турция, респективно Азия, се съкращава с 500 км. Свиленград – Пловдив – София – Видин - Европа може да се измине за половин денонощие.