Румъния: активно строителство с увеличен брой "изчакващи" проекти
В Румъния, която е с площ от 238 391 кв. км, са изградени едва 500 км магистрали. Все още няма завършен аутобан, който да свързва румънската столица Букурещ със Западна Европа. Ето защо румънският пазар на пътни проекти привлича интереса не само на местните, но и на големите чуждестранни компании в бранша. Общата инвестиция в магистрални участъци, направена до края на юли 2012 г., възлиза на около 1.92 млрд. евро, включително стойността на работата по аутострада "Трансилвания".
Според доклад на Национална компания за пътища и магистрали (CNADNR) "модернизирането на румънската инфраструктурата в съответствие с европейските стандарти е един от приоритетите за следващия период". Предвидено е възстановяване на около 900 км от републиканската пътна мрежа и изграждане на 10 хил. км местни пътища до 2020 г.
Развитие на проектите през 2012 г.
Към този момент в страната са изградени или са в процес на изпълнение следните магистрали:
A1: Букурещ – Питещ – Сибиу – Дева – Тимишоара – Арад – Нъдлак, 558 км по коридор 4, от които 190 км са вече в експлоатация, една трета е в процес на строителство със срокове за завършване през 2013 г. и 2014 г., а за останалата една трета предстоят тръжни процедури за изпълнител.
- 32.3 км между Тимишоара и Арад,която струва 194 млн. евро и е реализиран около 98%, завършен е и обходният път на Сибиу.
- 32 км участък между Дева и Орасте се строи от австрийската Strabag и румънския конструктор Straco Grup. Той беше отворен за движениепрез октомври 2012 г., като работата по него ще бъде завършена през февруари тази година, посочва информация на CNADNR.
- 11.5 км, първи участък от магистралата между Тимишоара и Лугож, от 44+500 км до 54 000 км, беше открит на 23 октомври 2012 г. предсрочно. Изпълнител е консорциум между SC Spedition UMB SRL, SC Tehnostrade Ltd и Carena SpA Impresa di Construzioni. Стойността на договора е 480 млн. евро. Проектът е финансиран от фондовете на ЕС - 85%, и от румънското правителство - 15%.
- Тимишоара - Лугож също получава еврофинансиране, стана ясно през октомври миналата година. Единият участък - от Джармата до Извин, вече е завършен, а за втория - от Извин до Лугож, се избира изпълнител. Проектът обхваща проектиране, надзор и строителство на 25.6 км и обходен път на Тимишоара по стандарите за магистрала с дължина от 9.5 км.
A2: Букурещ – Констанца, 197 км, е завършена, но в 20 км участък между Черна вода и Меджидия трафикът е отклонен в едно платно заради довършителни работи по второто. Частичното този участък беше завършен през лятото на миналата година, както и северната част от обходния път на Констанца. Цялата магистрала трябваше да бъде завършена през 2011 г., но възложителят се отказа от първоначалния договор, подписан с френската Colas. След разтрогването на споразумението италианската Astaldi и немската Max Boegl, също отговорни за изграждането на участъка, спечелиха новия търг. Впоследствие и последните участъци, включително и обходният път на Констанца, или т.нар. Слънчева магистрала, бяха завършени.
A3: Букурещ – Брашов – Орадея – Борш, магистрала "Трансилвания", 582 км, в експлоатация са 110 км от магистралата - 64 км между Букурещ и Плоещ и 46 км между Клуж и Напока. Няма краен срок за завършване на другите отсечки, тъй като оригиналният договор с Bechtel е разтрогнат и трябва да се намери друга компания за завършване на строителството на аутобана. Букурещ - Плоещ беше окончателно отворена през юли 2012 г., с две години изоставане от графика. Проектът на стойност 450 млн. евро е реализиран от италианския консорциум Impressa Pizzarotti / Tirrena Scavi и сдружение от румънските компании Spedition UMB, Pa&Co International, Euroconstruct ’98 и Com-Axa. Въпреки че договорите за изграждането на "Трансилвания" бяха подписани още през 2003 г., от нея са изградени едва 20%.
A4: Обходен път на Констанца 22 км - в експлоатация.
Освен тези магистрали има още две: A5 Плоещ – Албита и A6 Търгу Муреш – Унгени, които все още са на фаза планиране, като предварителният им срок на завършване е около 2018 - 2020 г.
Финансиране
През септември 2012 г.правителството обяви, че CNADNR ще трябва да ограничи новите инфраструктурни проекти в рамките на одобрените бюджети, което означава, че реализацията на някои планове ще трябва ще се забави. Причината са бюджетните изменения, орязващи около 290 млн. евро от средствата, отпуснати на министерството на транспорта, които след съкращаването възлизат на общо 3.05 млрд. евро. Най-голям дял - около 230 млн. евро, е взет от необходимите средства за съфинансиране на проекти, ползващи безвъзмезден паричен ресурс от ЕС.
Други 24 млн. евро са взети от бюджета за развитие на пътната инфраструктура, който е намален на 14.3 млн. евро. В резултат на това CNADNR вече не разполага с необходимите средства, за да продължи да работи по рехабилитацията на околовръстния път на Букурещ, както и по други проекти, които също ще трябва да придобият статута "изчакващи".
Намерения
През декември 2012 г. CNADNR обяви, че възнамерява да организира търг за проектирането и изграждането на два магистрални проекта. Планираните магистрали са за Крайова – Питещ и Плоещ – Бузан – Фоксани, които са на обща стойност от около 2 млрд. евро.
Първият проект, за Крайова – Питещ, има индикативна стойност от 822 млн. до 1.1 млрд. евро. Победителят в търга ще трябва да проектира, финансира, изгради, поддържа и работи по проекта за максимум 30 години.
Стойността на концесионния договор за Плоещ – Бузан – Фоксани пък варира от 801 млн. до 1.07 млрд. евро, той е със същите задължения към спечелилия търга.
Процедурата по обявяване на избора ще започне в края на юни 2013 г.
Двата проекта отново са на фокус, след като бяха отложени за известно време заради желанието на CNADNR да се концентрира върху развитието на трасетата по общоевропейски коридор IV.
| Железници Приоритети: успоредно строителство на пътища и железници, обновяване на жп гари - Приключване на модернизацията на жп линията Букурещ – Констанца и участъка Кампина – Брашов, коридор ІV - Приключване на строителните работи за модернизиране на участъка Гюргево – Брашов чрез разделянето му на по-къси сектори, коридор ІV - Стартирането на модернизацията на Гюргево - Букурещ – Сучава – Ваду Сирет, коридор ІХ - Електрификация и разширяване на основната линия Клуж – Орадея и на артерията Яш – Текучи - Анализ на алтернативните източници на финансиране за работата по линия Ръмнику Вълча – Валчеле - Намаляване на TUI с до 25% за товарни влакове с постоянно движение и създаване на преференциална TUI за Ro-La транспорта (камиони, транспортирани в специални влакови вагони) - Реконструкция на Северната гара в Букурещ (Gara de Nord) чрез преобразуване на съседните зони в търговски център, като за строителните дейности се организира международен търг - Модернизация на жп гари: Питещ, Ръмнику Вълча, Васлуй, Браила, Търгу Муреш, Гюргево, Кълъраш, Резита Суд, Пиатра Нямц, Залау, Бистрица, Александрия, Слатина, Слобоция, Сфънту Георге, Ботосани, Баиа Маре, Сату Маре, Търговище, Миеркурея Сиук, Търгу Жиу - Продължаване на процеса на модернизация на дистанционното жп управление и сигнализация за коридори IV и IX (160 км/ч) и др. Воден транспорт Въздушен транспорт |