Предадохме миналия месец първоначалния вид на техническите изисквания за проектирането на тунела под Шипка в Агенция "Пътна инфраструктура", но миналата седмица преработихме по искане на АПИ документа за по-ниската фаза – технико-икономически доклад, каза за в. "Строителство Градът" инж. Павел Диковски, ръководител на "Консулт перфект", автор на проекта.
Изрязахме по-строгите изисквания, които бяхме заложили в частта за експлоатационното оборудване на тунела. То е основано на европейските норми за проектиране на тунели в алпийските страни.

Подготовката на технико-икономически доклад показва, че тунелът под Шипка ще се строи на инженеринг. Това задание няма индикативна стойност.
Тя ще бъде направена от автора на техническия проект и изпълнител на съоръжението. Той ще трябва да предложи по два варианта на проектите за оборудване на съоръжението: за осветеност, вентилация, пожароизвестяване и пожаробезопасност и др.

"Тунелът под Шипка не се проектира за първи път. Последният вариант е на инж. Димитър Хвърлев. Но който и да го е проектирал, той минава все по една и съща следа. За съжаление се правят проекти, забравят се и после отново на други автори се възлагат", каза инж. Диковски.

Тунелът е с дължина  3000 - 3200 м в зависимост от вида порталите му - прибрани или изнесени навън. Трасето върви в посока обход на Габрово – Гурково – село Шипка. Той е двупосочен, габаритът му е 10.50 м.
Дължината на тунела показва, че той няма да има надлъжна вентилация, тя ще бъде по-скоро полунапречна и полунадлъжна или комбинирана. Проектантът трябва да предложи вариантите, а инвеститорът ще избере единия от тях.

"В указанията сме наблегнали на изискванията за пожарогасителни и пожароизвестителни дренажни и вентилационни норми", каза инж. Диковски. В световната литература тунели с дължина между 3 и 5 км не са трудни за строителство и изграждането им - пробиване, облицовки и пътни работи, поема около 60-65% от стойността на тунела, напомни Диковски.
Останалите около 40% са инсталации: вентилация, управление, осветление и т.н. Там е разковничето на безопасното съвременно проектиране. Инж. Диковски смята, че за някои от българските фирми построяването на 3-километров тунел не е проблем.

"При въвеждането в експлоатация на тунела Витиня имаше и команден пункт, в който двама човека трябваше да наблюдават замърсеността на въздуха, работата на вентилационната уредба и да следят данните на монитор. Той обаче беше затворен, защото хората не бяха подготвени да вършат тази работа. Този експеримент е отпреди 30 години, но и сега по темата за експлоатацията на един тунел не се работи. Няма проучвания какви средства са необходими за нея. Нямаме и фирма, която да може да го поддържа. Може и да си наемем отвън, но пак казвам – в това нямаме опит", напомни инж. Диковски.

Тунелът под Шипка е на по-голяма височина от прохода Хаинбоаз и той няма да реши проблема със затварянето на пътищата при с. Шипка през зимата. Важно е да се помисли и за път от обхода на Габрово до село Шипка, който е с дължина около 30 км, с 3-4 плитки и къси тунелчета. Засега в плановете са тунелът под Шипка и обходът на Габрово.

Само преди дни председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" Лазар Лазаров каза, че имат готовност да се обяви тръжна процедура за тунела под Шипка, но при условие че има осигурено финансиране. Сега изграждането на тунела под Шипка е предвидено за втория програмен период 2014 - 2020 година.