При почти всички метрополитени съществуват участъци, където трасето се провежда наземно или надземно.
Това се вижда и при първия диаметър на метрото в София. Все пак е естествено човек да вижда слънцето и околната среда – не е привично да сме като къртиците.

Основното изискване за наземните трасета е да няма кръстовища на едно ниво, което определено затруднява движението, а провеждането на някои трасета на ниво терен представлява "бариера" и за директния контакт между свободните области (виж участъка между кръстовището с жп линията към Банкя, Божурище и т.н. и станция "Обеля").
При една естакада околното пространство на ниво пешеходци или водачи на МПС е почти свободно. Проектантът на естакадата между "Обеля" и "Връбница" изхожда от опита си при строителството на метрото от първия диаметър (мостовете със стоманена конструкция са изпълнени по негов проект).

При проекта "Обеля - Връбница" са използвани няколко вида конструкции: комбинирани стомано-стоманобетонни греди с различни подпорни разстояния в права и крива (в план), до голяма степен подобни на това при естакадата при КАТ по първия диаметър, и коренно различни прътови конструкции със значително по-големи подпорни разстояния.

Другата особеност е наличието на надземна станция. Искам да отбележа пълното разбиране и взаимодействие с архитектите. От пръв поглед, а и след подробен анализ ще се види доминацията на конструктивното решение. Тук архитектите не са наложили някакви "архитектурни елементи и детайли" (използвам случая да отбележа възхищението си от приложеното при "Аспарухов мост", Варна, осветление, което коренно променя вида на конструкцията).

Считам, че приложената схема на естакадата "Обеля - Връбница" със светла височина над 5.5 м над терена дава възможност на пешеходците и пътниците в градския транспорт да не чувстват "някаква потиснатост" или ограничение в пространството.

Използвам предоставената възможност ми възможност за контак с вашите многобройни читатели, за да отбележа факта, че откритите над повърхността участъци на метрополитена в София се изпълняват под покрив.
Това предпазва стоманобетонните части от пряк контакт с дъждовните и снежните води, които при съвременните стоманобетонни конструкции са основни фактори за относително ранното проявление на видими и опасни дефекти в третираната от фактори конструкции, които не са застрашени от корозия.