Можете ли да коментирате състоянието на пазара на тези обекти - какви са изгледите България да успее да влезе в графиците и да оползотвори средствата по програма "Околна среда"?
- Считам, че загубихме прекалено много време за административните процедури и както винаги в последния момент искаме да направим и невъзможното. По приоритетна ос 2 на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) от 2007 има осигурени 717 288 084 лв., от тези пари едва 66% са договорени, а реално изплатените са 10% от бюджета. Може би това е частта от ОП "Околна среда", която е с най-ниска степен на усвояване на средствата. Само седем са проектите с осигурено финансиране за строителство – Столичната община, Перник, Видин, Бургас, Ботевград, а съвсем отскоро и Разлог и Луковит. От всички проектът в Ботевград е в най-напреднала фаза. Столичната община в момента е в процедура на избор на изпълнител на последния голям обект от интегрирания проект за отпадъците, а именно за завода за МБТ на отпадъците на столицата. В момента се избират изпълнители на отделните лотове от проекта на Бургас. По отношение на Перник и Видин процедурите по избор на изпълнители бяха обявени съвсем наскоро и още не са приключили. Очаквам скоро да се обявят търговете за изграждане на депата на Луковит и Разлог.
Сами може да направите сметка дали ще успеем да изградим всички регионални центрове за управление на отпадъците, които според Националната програма за управление на отпадъците са 23 броя.
Тепърва предстои подписването на договори за финансиране на регионалните депа в Малко Търново, Русе, Варна, В. Търново, Габрово, Добрич, Костенец, Левски, Панагюрище, Плевен, Стара Загора и Ямбол.
Големият проблем с третирането на отпадъците произтича от факта, че тези проекти не са приоритет на правителството и обществото. Ние като общество имаме много по-сериозни социални проблеми и екологията остава на заден план.
Никой обаче не се замисля за това къде отиват парите от такса смет. Всички знаем, че този разход, който плащаме заедно с данъка на недвижимите имоти, е многократно по-голям от данъка. За какво се използват тези пари? За събиране и транспортиране на отпадъците на депото. Да, за нас е важно тези отпадъци да не са пред очите ни, но забравяме, че тяхното третиране и депониране е съществен екологичен проблем. Разходите за изграждане и закриване на депата не са без значение. Би следвало от таксите смет да се заделят средства, които да се използват за закриване на депата и впоследствие за изграждане на нови. Трябва да знаем, че полезният живот на депата обикновено не е по-голям от 20 години, и то при наличие на сепариращи инсталации и съответните модерни методи за третиране и депониране.
Убеден съм, че след 20 години няма да има откъде да вземем пари за закриването на депата и за изграждането на нови.

Ценови ли е пазарът при избора на изпълнител на подобни обекти и как това влияе на реализацията на проекта. Какви са вашите препоръки?
- Все още няма достатъчно приключили процедури, които да използваме за анализ, така че не мога да отговоря на въпроса дали пазарът е ценови. Това, ­което искам да подчертая, е, че в България има достатъчно подготвени експерти в областта на отпадъците - както проектанти, така и строителни инженери, и нашите възложители трябва да са спокойни, че техните проекти могат да бъдат изпълнени на високо професионално ниво. Не е необходимо в тръжните документации да се залагат високи минимални финансови и технически изисквания към участниците, които да принуждават българските фирми да търсят партньорството на чужди фирми. Все пак това ще окаже и своя благоприятен ефект върху родната икономика, като максималната част от привлечените средства ще останат в нашата икономика.

Имате ли поглед от вашите контакти - какъв е капацитетът на общинските администрации да управляват реализирането на проекти за изграждане на депа за битови отпадъци?
- Считам, че излишно се спекулира с капацитета на общинските администрации. Във всяка общинска администрация работят и еколози, и строителни инженери, и юристи, и икономисти, които са достатъчно подготвени и мотивирани, за да доведат своите проекти да успешен край. Не трябва да забравяме, че самата ОП ОС предвижда възможността за обучение и допълнително стимулиране на общинските служители, които се занимават с изпълнението на проектите. Отделно е предвидена възможност при необходимост да се привлекат външни консултанти и експерти в помощ на общинските експерти.

Какви други проблеми искате да коментирате?
- Съвсем наскоро МОСВ съобщи, че голяма част от договорите за техническа помощ са приключени успешно. Това предполага в скоро време общините да започнат да кандидатстват за финансиране изпълнението на тези проекти. От опита до момента можем да предположим, че този етап от реализирането на проектите ще отнеме много време, което не е от полза за реализацията на тези проекти. Може би тяхното финансиране ще остане за следващия програмен период.