Белгия, Дания, Германия, Австрия, Швеция и Холандия депонират по-малко от 3% от битовите си отпадъци. Според евростатистиката обаче България освен най-бедната, а може би и заради това, е сред най-богатите на отпадъци държави. Делът на оползотворените отпадъци е незначителен на фона на европейските държави, но дори изграждането на депа за тяхното депониране се бави.

Пътят на боклука
Съвременната европейска философия на йерархията на отпадъците предполага предотвратяване на отпадъците, т.е. безотпадни технологии. Ако обаче има някакви неоползотворени при производството отпадъци от метал, стъкло, хартия, пластмаси, те трябва да се използват като суровина за други производства.
След изхвърляне трябва да попаднат в системата за разделно събиране, откъдето да отиват в инсталациите за рециклиране.
Битовите отпадъци на домакинствата ще преминават през инсталации за компостиране, където биологичният отпадък ще се обработва. Каквото е останало - а то не трябва да е много, ще се депонира на депата за отпадъци.
След като бъдат изградени депата за отпадъци и съответните сортиращи, рециклиращи и компостиращи инсталации към тях, от министерството на околната среда ще следят на депата да не се депонират отпадъци без предварително третиране.

Новият Закон за управление на отпадъците
Точно тази философия и принципи въвежда новият Закон за управление на отпадъците, обнародван на 13 юли т.г. след едногодишен престой в Народното събрание и редица възраженията на организации между двете четения. Става дума за рамкова Директива 2008/98/ЕО от края на 2008 г. Заради проточилото се във времето приемане на закона и въвеждане на принципите на директивата Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България.
Законът официално въвежда петстепенна йерархия при управление на отпадъците с приоритети - предотвратяване, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване за енергия и обезвреждане.
Поставят се конкретни цели за рециклиране на битови и строителни отпадъци и разделно събиране. Става дума за рециклиране на 50% от битовата смет до 2020 г., за строителните отпадъци - минимум 70%. При постигането им общините ще бъдат освободени от таксите за депониране и дори може да бъде намалена таксата смет. Тези общини, които до 2020 г. не изпълнят законовите изисквания, ще плащат с 15% по-високи такси за депониране на непреработения боклук.

Най-разпространените отпадъци - продуктовите опаковки
Всички производители и вносители на опаковани стоки са длъжни да изпълняват целите за оползотворяване на отпадъците - най-често чрез организациите за оползотворяване, на които плащат на килограм за собствените си опаковки, пуснати на пазара, което е стимул да намаляват общия им обем и тегло. Друга стимулираща мярка е въведената такса за найлоновите торбички.

Разделното събиране
Според експертите моделът на разделното събиране не работи поради невъзможността на организациите да управляват този бизнес, докато в други държави то генерира приходи. Причините - най-разнообразни, като например липса на модерни техники, които финансово да стимулират гражданите да събират и предават разделно отпадъците.

Битовият боклук - на модерни сметища
Модерните депа за твърди битови отпадъци нямат нищо общо със старите сметища - котловани, в които тлеят боклуци. Те имат отделни системи за отделяне на инфилтрата, за изгаряне на отделяния метан, ограда, зелен пояс. Според европейските изисквания там трябва да се изхвърля само крайно остатъчни елементи, които не са вредни и не подлежат на преработка - камъни и пясък.
Националната програма за управление на дейностите по отпадъците в България има за цел да изгради общо 55 модерни регионални депа и на съоръжения за предварително третиране, където няма такива. Срокът за тяхното изграждане и за закриване на старите депа беше 16 юли 2009 г., но засега задачата не е приключила.
246 са общините в България, от тях 142 ползват стари сметища, 122 - 32 модерни нови съоръжения, изградени по програма ИСПА и от бюджета.

Кой плаща - таксата смет
В становище на бизнеса се настоява таксата смет да се определя от размера на изхвърляните от фирмите отпадъци вместо досегашния модел, с което тя се е превърнала във вид имотен данък. Задължение на местните власти е както събирането на отпадъците, така и определянето на таксата и начина на нейното формиране, обясняват от министерството на околната среда.