Метростанция "Младост 3" (МС 18) е разположена напречно на ул. "Ген. Радко Димитриев" южно от ул. "Кръстьо Раковски" и на около 500 м югоизточно от кръстовището на бул. "Ал. Малинов" и бул. "Андрей Ляпчев". Предвидена е да поеме пътникопотока от прилежащите жилищни райони "Младост 1А" и "Младост 3".
Подходите към метростанция "Младост 3" са два, водещи към съответните входни вестибюли (западен и източен), разположени прилежащо на два подземни пешеходни подлеза, снабдени с ескалатори и стълби, както и два асансьора за хора с намалена подвижност. 
 
Архитектурно оформление
Едно от най-специфичните градски пространства, присъщи на съвременния и забързан голям град, е пространството на метрото. Макар архитектурното оформление на това пространство да представлява незначителна част от стойността на обекта, именно то оказва естетическо въздействие върху пътниците, създава уют и остава запомнящо се.
Обикновено метростанциите се проектират в изчистен и съвременен стил, така че хората да се абстрахират от идеята, че са дълбоко под земята. Именно такъв подход на иновативно съвременно мислене е използван в дизайна на метростанция "Младост 3".
Основната тема в интериора на станцията е вдъхновена от традиционното японско изкуство за сгъване на хартия оригами. Най-общо казано – дизайнът на метростанцията представлява една своеобразна игра на създаване на геометрични образи, прегъвайки въображаеми листове хартия.
В конкретния случай няма да се натъкнете на сложни фигури оригами, напротив, висящите перонни осветителни тела, които са и главният акцент на интериорното пространство, са съставени от прости сгънати бели алуминиеви листове, образувайки неправилни пресечени пирамиди, групирани по двойки. С така изобразената композиция, от една страна, е търсена по-интересна и ефектна осветеност, пластичност и динамика на перонните пространства, а от друга, визуално е редуцирана голямата светла конструктивна височина от 7.5 м. Светлината, идваща от перонните "оригами" тела, въображаемо завърта декоративните квадратни фигури в настилката, комбиниращи три цвята плочи гранитогрес - тъмнооранжев, светлобежов и бял. Преобладаващата настилка на двата странични перона е изпълнена от различни растери тъмносини и светлосивосини плочи гранитогрес, оформяйки ритмично 5 зони (12 м) с места за отдих на пътниците.
В хармонично единство с настилките и висящите осветителни тела са и двете срещуположни надлъжни перонни стени. Мощните 12-метрови в дължина фигури с формата на трапец са интересна композиция от два растера топъл цвят плочи гранитогрес - тъмнооранжев и светлобежов. Абстрактно продължение на стенните трапецовидни фигури са парапетите от неръждаема стомана по стълбите, свързващи перон и вестибюли, но решени по пластично, лишени от строгата геометричност и подреденост.  
Изхождайки от идеята за

преливане на пространствата
с цел неусетно преминаване от пространство в пространство, е търсена единна визуална връзка между оформлението на перона и това на вестибюлите на станцията (западен и източен). И тук, аналогично на перона, е търсена своеобразната игра с различни растери в настилката и окачените тавани. Основен композиционен елемент на вестибюлите са четирите призматични висящи осветителни тела от бели композитни алуминиеви панели и плътен поликарбонат, въображаемо завъртащи светлината в себе си и в декоративните квадратни фигури от гранитогрес в настилката – реплика на перонните, но в по-голям вариант. Преобладаващият окачен таван от линеарни композитни панели е оформен на квадрати с редуващи се в план хоризонтални и вертикални ламели. Същият вид окачен таван е използван и в ивиците между перонните осветителни тела. Топлият му тъмен дървесен цвят служи като фон, на който изпъкват висящите бели "оригами" тела. Темата се наблюдава и в острите, начупени равнини, съставляващи външната форма на касовите кабини.