През 2005 г. Европейският съюз създаде работна група под ръководството на Лойола ди Паласио за приоритетни връзки на транспортната мрежа със съседните държави и региони. Страните от Западните Балкани, България и Румъния попаднаха в Югоизточната ос. Тя лежи на части от общоевропейските коридори Х, ІV и VІІІ - заедно с коридор VІІ (река Дунав) те са основни за Югоизточна Европа.

Семейството на югоизточните държави
сега се състои от: Албания, Босна и Херцеговина, България, Косово, Македония, Румъния, Сърбия, Хърватия,Черна гора, към тях прибавяме и Турция. Така покрай оста на Лойола да Паласио възникна и проектът SEETAC (The South-East European Transport Axis Cooperation project). Той стартира на 1 април 2009 г. и завършва на 31 март 2012 г. и трябваше да уеднакви програмите, да създаде документи за оперативна съвместимост, т.е. да доведе до свързаност между страните от Югоизточна Европа. Независимо от неговата активност тази свързаност все още не съществува.Общият коридор за Югоизточна Европа следва да бъде завършен до 2020 г.
Проектите в тази част от Европа се забавиха, а кризата през 2008 г. предизвести свиване и стагнация. Според проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие през 2010 г. вече има съживяване. С изключение на Сърбия в останалите страни от Югоизточна Европа има малък, но забележим ръст, а Турция прегрява.
Публично-частното партньорство в сектор транспорт няма големи успехи. Това пък отбелязва в свое проучване Световната банка. Необходими са реформи в законодателната рамка.
В много зони от региона съществуват така наречените тесни места (bottlenecks), които са пречка за трафика в Европа.

Албания
Състоянието на транспорта и инфраструктурата в Албания е лошо. Връзката между по-големите градове се осъществява от първокласни пътища. Магистрали свързват пристанищата Дуръс с Тирана и Вльора с Кукеш.
Транспортните приоритети на страната са:
Коридор 8 Дуръс - Вльора - Тирана - Елбасан - Кафа Тан.
Регионален коридор Хани Хоти - Шкодер - Тирана - Дуръс - Рогозин - Фиър - Тепелине - Жирокастер - Какавийе.
Построената магистрала от Адриатическо море до Косово Дуръс - Кукеш - Морине сега не е рентабилна, защото търговията между двете държави замря.

Босна и Херцеговина
През януари 2011 г. правителството на страната прие стратегия за развитие на магистралите и скоростните пътища.
Основен интерес представлява коридор Vс от Будапеща, Унгария, до Плоче, Хърватия. Общата дължина на коридора на територията на Босна е 330 км. По план те трябва да бъдат завършени през 2014 г.  Сега на дневен ред е участъкът Влаково - Тарцин с обща дължина 20.25 км (на юг от Сараево, в посока към Адриатика). Европейската банка за възстановяване и развитие обеща финансиране за подучастъка Суходол - Тарцин с дължина 4.69 км. Европейската инвестиционна банка предоставя заем за подучастъка Лепеница - Суходол с дължина 5.46 км и за подучастъка Влаково - Лепеница с дължина 10.10 км. Търг е обявен само за Влаково - Лепеница.
В сектор железници намеренията на правителството са да изгради жп връзка между Босна и Херцеговина и Черна гора.

Косово
Инфраструктурата е крайно недостатъчна, но в Косово вече се строи. В началото на ноември бяха завършени 38 км от магистралата Вермице, Косово - Мердаре, Сърбия.
Транспортните приоритети на страната са основно два:
- Магистрала по път 7 Морине, Албания - Вермице, Косово - Мердаре, Сърбия. Трасето е по коридор Х и ще окаже въздействие върху икономическия растеж с най-малко 2%.
- Магистрала по път 6 Прищина, Косово - Скопие, Македония.
33% от асфалтираните пътища са за реконструкция, 97% от неасфалтираните трябва да се ремонтират.
Превозвачът "Железници на Косово" разполага и развива дейност на 430 км железен път. От тях 330 км служат за превоз на товари и пътници, а 97 - само за товари. Косовската жп мрежа е от две линии: тази в посока север - юг е дълга 148 км, а железницата североизток - запад - 184 км.

Македония
За инфраструктурата на страната са важни два коридора. Трасето север - юг е по общоевропейски коридор Х, който свързва страната със Сърбия и Гърция. Посоката изток - запад е по общоевропейски коридор VІІІ, който осъществява връзка с България и Албания и свързва Черно море с Адриатика. Това са и стратегическите приоритети на Македония.
През септември тази година беше завършен важният участък Табановци - Куманово (7.6 км), част от общоевропейски коридор Х. Изграждането му продължи 4 години, стойността му е 15.5 млн. евро чрез кредит от Световната банка.
В процес на избор е изпълнителят на отсечката Демир капия - Смоквица, също от общоевропейски коридор Х. За него са отделени 270 млн. евро - бюджетни средства (6 млн. евро) и заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (107 млн. евро) и Европейската инвестиционна банка (130 млн. евро) и 45 млн. евро от програма ИПА. Строителството се очаква да стартира през май 2012 г. То ще продължи 6 години.
Бави се изборът на концесионер за пътищата по коридор VІІІ. Процедурата се отлага от началото на годината.
За да се завърши железопътният коридор VІІІ, е необходимо да бъдат построени над 150 км. Част от тях (63 км) са между Кичево и албанския град Лин. За трасето има предпроектни проучвания и идеен проект, цялостното изграждане ще струва над 300 млн. евро.
Останалите 89 км се простират по линията Куманово - Крива Паланка - Деве баир при границата с България. За изграждането им са необходими 480 млн. евро.
Жп връзката (между новите жп линии) Кичево - Скопие - Куманово се нуждае от рехабилитация, за която са предвидени 65 млн. евро.

Румъния
Коридорите ІV и Х са основните трасета и на Румъния. Най-важните от тях са отсечките между Надлак и Сибиу (349 км) и между Черна вода и Констанца (74 км), включително и обход на Констанца.
В посоката Надлак - Сибиу наскоро започна строителството на участъците Надлак - Арад и на Лугож - Дева.
Участъкът до Черно море по план трябва да бъде завършен през 2012 г.
Страната претърпя неуспех в концесията на магистрала "Трансилвания" Брашов - Клуж - Борш. Американската "Бехтел" с турската "Енка" останаха изпълнители само на две от отсечките - едната е почти завършена, другата - наполовина построена.
Магистралата, която свързва румънската столица Букурещ с Плоещ, ще бъде готова през пролетта на 2012 г. Аутобанът е с дължина 62 км, стойността на строителството е 450 млн. евро, трасето е разделено на два участъка.

Сърбия
Инфраструктурните проекти на Сърбия изостават. Забавянето е едногодишно засега. Страната предвижда 1.5 млрд. евро за 330 км магистрали. От тях 1.2 млрд. евро са от Европейската инвестиционна банка (384 млн. евро), Европейската банка за възстановяване и развитие (150 млн. евро), Световната банка (388 млн. евро). Останалите 278 млн. евро са делът на сръбския бюджет.
След завършването на трасето към Унгария сега основните проекти по коридор Х са от Ниш до Димитровград към България и от Ниш към Владичин Хан за Македония.
Мостовете по коридор Х, определени от Европейската комисия като тесни места (bottlenecks), се строят, а някои вече са завършени.
Като общ извод се налага констатацията, че изграждането на коридор Х в Сърбия се отлага за 2013 г.
Страната разчита на коридор ХІ, който е регионален. Той свързва Белград с Южни Ядран (на Адриатическо море) в Черна гора. Страната разчита тази ос да се превърне в общоевропейски коридор.

Турция
Според данни на Министерството на транспорта на Турция правителството е инвестирало 41 млрд. долара (31 млрд. евро) в транспортни проекти от 2002 г. насам и планира да инвестира още 100 млрд. долара (75.6 млрд. евро) в транспортни проекти до 2023 г.
Според плана на Генералната дирекция за магистрали до 2023 г. трябва да бъдат построени 6682 км скоростни магистрали. Министерството на транспорта ще изпълнява многолентови магистрали по модела Build - Operate - Transfer (BOT), или "построй - експлоатирай - предай". Именно за тях са предвидени 75.6 млрд. евро.
Сред бъдещите BOT проекти са Гебзе - Измир, трети мост при Истанбул, магистрала Текирда - Чанак кале - Белкесир с мост над Дарданелите.
Пред завършване е 76-километровият подводен тунел "Мармари" между азиатските и европейските квартали на Истанбул. Очаква се да бъде пуснат в експлоатация през октомври 2013 г. Проектът се бави заради археологически разкопки, които могат да се извършват най-добре през зимата, когато морските води са по-бистри.
Автомобилният тунел "Евразия" с дължина 14.6 км, който ще свързва европейската с азиатската част на Истанбул, ще стартира през февруари 2012 г. и се планира да приключи за 3.5 години.
Турските държавни железници от 2010 г. контролират 10 991 км железопътни трасета, което ги поставя на 22-ро място по големина сред жп системите в света.
Турция има високоскоростни и конвенционални трасета. До 2023 г. страната си е поставила задачата високоскоростната жп мрежа да достигне 4000 км. Сега завършени са 568 км, в строеж са 554 км, проектирани са 1445 км, а до 2023 г. са планирани още 1540 км.

Хърватия
Повече от 3 млрд. евро за жп проекти предвижда Хърватия, която е изградила вече пет от своите пътни магистрали. Предстои изграждането на други 11 аутобана.
Основен приоритет на страната е да завърши преминаващите през страната четири  общоевропейски коридора. И тук основен е коридор Х, много важни са Vс и Vв, както и състоянието на коридор VІІ - река Дунав.

Черна гора
Страната има стабилен растеж, но няма пътища. Като във всяка постсоциалистическа страна развитието й започва с бум на имотите основно по крайбрежието. Следващият етап на строителство би трябвало да е на инфраструктурата.
Основна е магистралата Боляре - Бар, която да свърже Сърбия с адриатическото крайбрежие на Черна гора. Очаква се нов търг за трасето.
Над 150 млн. евро са инвестирани в железопътната инфраструктура на Черна гора през последните 5 години, още 20 млн. евро са в процес на изпълнение. През следващата година се очаква завършване на строителството на стратегически важния железопътен участък Подгорица - Никшич.
За рехабилитацията на Колашин - Требалиево ЕС отпусна 5 млн. евро по предприсъединителната програма ИПА 2009. Най-вероятно работа по рехабилитацията на участъка Миятово – Коло Мойковац ще започне през 2012 г.

Фондът "За свързана Европа"
Въпреки изграждането на магистрали и железници държавите в Европа не са свързани помежду си. Има много транспортни, енергийни и комуникационни връзки, които не са изградени, затова картата на Европа прилича на пачуърк (красива шарена завивка, съшита от парчета плат). Как тя да бъде завършена?
В търсене на отговор се появи идеята за фонда "За свързана Европа". Connecting Europe Facility се отнася за проектите от секторите енергетика, транспорт и информационни и комуникационни технологии от централната TEN-T мрежа, т.е. тези по коридорите и "Хемус".
В сферата на транспорта на Европа, част от която е Югоизточната ос, Европейската комисия установи, че състоянието на транспорта възпрепятства развитието на икономиката, защото е основа на силната икономика. Липсват връзки между страните от ЕС. Има технически бариери - съществуват много неелектрифицирани участъци, няма контролни системи и трафик мениджмънт, има различно междурелсие на жп мрежите в съседни страни и др. Може дори да се каже, че интелигентните транспорти системи, особено по Югоизточната ос, не са застъпени.
От товарния транспорт се очаква ръст от 80% до 2050 г. Пътническият ще нарасне с 50% за същия период. Ключът е: напълно нова инфраструктурна политика. Защото транспортът зависи от инфраструктурата. Да се завърши започнатото, преди да се започне новото.
Затова до 2020 г. са предвидени 50 млрд. евро грантове по новия механизъм. От тях 21.7 млрд. евро са за транспортна инфраструктура от Connecting Europe, а 10 млрд. евро - от кохезионния фонд. Сега всяка държава, която е настоявала за повече проекти в разширената и централната мрежа, вече знае какво е спечелила или изгубила. Трябва да се отбележи, че този фонд основно ще подкрепя водния и железопътния транспорт. Страната ни е предложила в него да влязат следните проекти от TEN - T: 7 за пътища от Видин до Кулата, 22 за железници по трасето Видин - Кулата и 18 за р. Дунав.