В непосредствена близост до хотел "Шератон", сградата на Министерския съвет и ЦУМ  кипи усилена работа по разкриването и проучването на останки от антични сгради. Старт на разкопките е даден миналата година, след като е взето решение метрото да се изгради подземно.
"Съдбата на тези градежи изглеждаше по друг начин. Предвиждаше се те да бъдат проучени, демонтирани и впоследствие върнати след изграждането на метростанцията, което не беше най-добрият вариант", казва археологът Марио Иванов.
Работата на археолозите е започнала с отстраняване на по-късните градежи (след античния период), част от които по всяка вероятност ще бъдат експонирани в района на Ларгото. Сред миналогодишните разкрития под бул. "Мария Луиза" е

главната улица на Сердика – Декуманус Максимус,
на която са попаднали и археолозите, работещи на Ларгото. Предвижда се отделните участъци от нея да бъдат съединени, а липсващите фрагменти да се възстановят с подобна настилка и посетителите да могат да се разходят по улицата.
Археолозите са проучили и

сграда с много помещения, всички те доста големи, и вътрешен двор
с настилка от плочи. Установени са много периоди - на нейното изграждане, преизграждане и преформиране, като най-запазената част е от V-VI век. От разказа на  арх. Марио Иванов става ясно, че през IV век сградата е изглеждала по подобен начин, но по-малка за сметка на улицата, която е била двойно по-широка. Той обяснява, че датирането на отделните етапи става по нивата на материала и по намерените монети.
"Имаме монети основно. Те ни дават най-бързо дата и голямото им количество ни позволява сравнително точна хронология." По някои от зидовете се виждат също така запушени входове, по чийто начин на градеж личат различните периоди на надграждане.

Мозайката е открита още през средата на юли
"но беше само едно парче и малко по малко я разкриваме, защото това няма как да стане бързо. Налични са пропадания, които бяха много тежки за изчистване, но така или иначе вече се вижда в завършен вид. Като е изчистена и измита, се виждат различните тонове. И се преминава към документиране." Предполага се, че мозайката е от края на IV или началото на V век. Абсолютно точно датиране не може да се направи, защото има второ ниво с хоросан от VI век, като между него и мозайката не са открити монети.
Сградата, в едно от помещенията на която се намира откритата мозайка, е жилищна. Тя е ограничена от улица, но крайните й размери могат да бъдат определени, ако се продължи проучването и на съседните участъци. За нея Марио Иванов казва:
"Тук няма еднаквост в планировката! В предишната сграда късните зидове горе-долу следват ранните с малки изключения, докато при тази е съвсем различно. По-ранните нямат нищо общо с този участък (помещението с мозайката) и затова има такова нагъване. Всъщност по-ранната сграда е била баня с полукръгли басейни - единия сме го разчистили, а другият няма как да се разчисти заради мозайката."

Голямата абсида от раннохристиянска базилика
ес поне два периода на изграждане и обитаване. При първия са използвани плочи, а в по-късния е направен хоросанов под, който се отнася към V-VI век. По структурата на градежа също личи рязката граница от перфектно изпълнение към по-небрежно при второто изграждане. Открита е и верижна сграда, за която се предполага, че е имала производствени функции, както и вкопана средновековна пещ.

Останки от дървена колиба, съществувала през I век
е най-ранно датираната находка. Отделните пластове в най-дълбоко изкопаната зона са добре запазени. Предполага се, че това се дължи на минералната вода или на по-високото ниво на подпочвените води.
"Всъщност има налице много запазени дървени части, което е по принцип голяма рядкост, казва Марио Иванов, както и сивкав участък от по-твърда и опалена пръст, който вероятно е бил огнище."
Повечето зидове от тази ранна епоха са силно застрашени. По решение на археолога те са укрепени, като неговата идея, която по всяка вероятност ще бъде възприета от архитектите, е:
"Тъй като това, което се експонира, е от V-VI век, на места и от IV, там, където е възможно, ми се иска да покажем и по-ранните нива. Ако зидовете се обработят по подходящ начин и се укрепят, на места може да се направят отвори, през които да се виждат различните периоди."
Само при проучването на

античния период са открити над 2500 монети
"Това е град, той е живял, хората са си губили стотинките, дребни пари, които всеки си е изпускал", казва Марио Иванов.
Сред находките, на които се натъкнал, е и фрагмент от по-ранна мозайка с много фино изпълнение.
"Тук излязоха доста парчета, но в смесената пръст. Били са на по-горно ниво и в даден момент, но при някакво заравняване на пръстта с разрушеното са се смесили и тези парчета от мозайката. Това е станало през V или началото на VI век", смята Марио Иванов.

Част от експонатите ще бъдат на открито
Бул. "Мария Луиза" ще бъде възстановен. Посетителите ще се разхождат в подземното ниво, за да видят находките, които на места ще бъдат на открито. Другата част от проекта е свързана с изграждането на купол в района на Ларгото.
"Той не е точно купол, по-скоро е някакъв свод - полуцилиндричен, който само в единия край ще завършва със закуполяване. Но срещу неговото изграждане има и възражения. От една страна, е хубаво всичко да е покрито, защото няма да се влияе от външните условия, но, от друга страна, не е лошо и да е открито - така ще се създаде по-естествена атмосфера за хората", смята Марио Иванов.

По следите на Кардо Максимус
Кардо Максимус е другата главната улица на древна Сердика. При разкопките  под ръководството на археолога  Марио Иванов е разкрита и част от верижна сграда – под ъгъл, която подсказва за предполагаемата чупка на главната улица с посока север-юг.
"Дай Боже да излезе и Кардо Максимус! Проблемът е, че в съседния непроучен участък са строени сгради от 20-те - 30-те години от миналия век, които са с доста дълбоки основи и е много възможно те да са разрушили значителна част от древните градежите. Това, което се е запазило, вероятно ще е от доста ранни периоди, а може и нищо да не е останало. Ще видим в бъдеще."